Всички публикации от tony

Задава се вторият фестивал „Здравето на очите“

Фестивал ЗДРАВЕТО НА ОЧИТЕ е проект от международната инициатива в грижа за здравето, сигурността и реализацията на децата ни За Ангелите ни. 

През октомври 2016 година с помощта на доброволци и благодетели: граждани, фирми и с подкрепата на Община Пловдив, успешно проведохме първия по рода си фестивал посветен на здравето на очите ни.

Насърчени от големия интерес към темата за здравето на очите, положителния отклик и въздействие върху деца и възрастни ние продължаваме работата си. През май 2017 ще проведем второто издание на фестивал Здравето на очите в град Пловдив.

Цели на проекта

• Да запознаем обществеността с естествени природосъобразни мерки за превенция на добро зрение като част от цялостна инициатива в грижа за здравето, сигурността и реализацията на децата.

• Да насърчим, подобрим и запазим здравето на очите си и на очите на нашите деца.

• Да създадем благоприятна, достъпна и творческа среда за развитието на децата.

Фестивалът се провежда за втори път в град Пловдив и служи, като образец за поетапната му реализация в общо шест града в страната: Пловдив, София, Варна, Велико Търново, Стара Загора, Бургас.
Вход свободен за всички!
www.podtepeto.com

Ромео и Жулиета се влюбват в Дома на културата


Балетът на Държавна опера-Стара Загора гостува в Пловдив с нов спектакъл

На сцената на Дома на културата „Борис Христов“ в Пловдив Балетът на Държавна опера-Стара Загора ще представи най-новия си спектакъл от двата едноактни балета ”РОМЕО И ЖУЛИЕТА” балет по музика на П. И. Чайковски и „ПОЛЕТ КЪМ СВЕТЛИНАТА” балет по музика на Чайковски, Гершуин, Масне, Пиацола, Росини. Спектаклите ще можете да гледате на18 май от 19.00 часа.

Хореографията и режисурата на двата едноактни балетни спектакли са на примабалерината, хореограф и педагог  Силвия Томова, която от ноември 2016 година е художествен ръководител на балетната трупа на Държавна опера-Стара Загора. Декорите и костюмите на двата едноактни балета са дело на неповторимия световноизвестен художник от Италия Салваторе Русо, поставял с голям успех и многократно в най-големите оперни театри в Италия и по света. В спектаклите на  „Ромео и Жулиета“ и „Полет към светлината“  участва цялата многонационална балетна трупа на Държавна опера-Стара Загора. В ролята на Жулиета своя дебют на пловдивска сцена ще направи  примабалерината Веса Тонова. В ролята на Ромео ще й партнира Даниел Тичков. Участват още гост-солистите Павел Кирчев, Стоян Фъртунов, солисти и кордебалет на Държавна опера-Стара Загора.

Историята на Ромео и Жулиета е разказвана и пресъздавана, обичана и търсена, преоткривана и преповтаряна във времето. И като че ли всеки има своите очаквания….

Този път оживява фантастичната увертюра на Чайковски „Ромео и Жулиета”. Много композитори са отговорили с музиката си на вечните теми от шекспировата драма за забранената младежка любов, но Чайковски, заедно с Прокофиев  и Берлиоз, се подрежда на върха в списъка. В период, когато Чайковски все още не се е наложил като композитор, Милий Балакирев, който се определя като наставник на руските композитори, му възлага да напише симфонична творба на тази тема. След премиерното представяне на творбата /1869/  Балакирев съветва композитора да я преработи. Това се случва през 1880 година. В първата версия Чайковски започва с една нежна любовна мелодия, която впоследствие  отпада. Във фантазията на композитора Жулиета се появява като малко момиченце, чийто образ се развива и проследява в музикалния текст. В преработения вариант – фантастичната увертюра започва с молитвата на Падре Лоренцо и като че ли всички събития вече са се случили. Историята на враждуващите родове се запазва и в двата варианта.

Хореографът Силвия Томова се опира именно на тази идея. Балетът „Ромео и Жулиета” започва с благословията на Падре Лоренцо, който вече знае всичко….

Като от легендарния филм на Дзефирели на сцената се подреждат героите от шекспировата драма – картината е толкова впечатляваща, че за миг зрителят забравя, че присъства на балетен спектакъл. Солистите в ролите на Ромео и Жулиета са като преродени герои от романтизма – нежни, млади, толкова чисти в любовта си. Художникът на костюмите Салваторе Русо майсторски пресъздава автентичността на епохата във всеки детайл. А танцът е изразителен, виртуозен, аргументиран във всяко движение. Силвия Томова акцентира умело и задълбочено на психологическото развитие на образите. В цялата си концепция тя влага философските търсения на отхвърлените млади хора, които не приемат ограниченията на предразсъдъците.

„Желанието на Ромео и Жулиета да се освободят от тези норми ги среща. Всеки в бягството си намира нещо или някого….Но те са деца, все още са деца! Тяхната среща е страст, неосъзната, но истинска…Те търсят своята истина, търсят любовта, за която са готови на всичко – дори да застанат пред лицето на смъртта….Всеки има право на избор, дори в любовта! Тяхното бунтарство и нежелание да се примирят, преобръща и представите на възрастните, самозабравили се в своята изкуствена показност и фалшива добродетелност…Защо трябва да оценяваме любовта едва, когато я загубим…”

Балетният спектакъл „Ромео и Жулиета” няма тъжен финал…Всеки може да си представи какво ще се случи по-нататък.

Във втората част на балетната вечер зрителите ще преживеят още една истинска наслада за сетивата със спектакъла ПОЛЕТ КЪМ СВЕТЛИНАТА. Различни цветове на дъгата са вложени  в приказно красивите костюми, избрана музика от Росини, Чайковски, Масне, Пиацола, Гершуин ще прозвучи в унисон с цялата танцувална чувственост на спектакъла, ефирни движения и различни танцови техники ще приковат вниманието и ще позволят на публиката да се понесе в полета на своите фантазии. Червеното, синьото, зеленото, жълтото, бялото, черното, видимите и невидимите цветове на нашата душа.

Силвия Томова: „Спектакълът ПОЛЕТ КЪМ СВЕТЛИНАТА е замислен като послание за себепознание, преоткриване на силните ни страни и доближаване към природата. Цветовете на дъгата, както цветовете на чакрите въплъщават природната матрица, енергиите и заобикалящата ни вселена. Чрез танца и музиката се представят онези възвишени стойности, до които не можем всеки миг да се докосваме. Попадайки в магията на спектакъла, движението ни открива смисъла на живота, а музиката ни поднася свръхестествено усещане, пренасяйки ни в друго измерение…”
www.podtepeto.com

Сам с всички останали

Спомняте ли си тази сцена от „Индже“ на Йордан Йовков? Индже се появява на къра с дружината си, жените пускат мотиките и с писъци бягат колкото могат по-далече и по-бързо. Учуден е Индже, дошъл е при тях с добро.

Той вече не е оня Индже, който коли, беси и пали. Бил е като кърджалиите, но вече не е. Само един старец е останал до нахвърлените мотики, защото краката му не държат да бяга. Пита го Индже защо са се уплашили жените. Помислили са хората на Индже за капасъзи, смотолевя старецът. Той се опитал да ги успокои, че какви ти капасъзи, ей ги на какви хубави черни коне са, даже пашата им е на бял, но жените не хванали вяра. Старецът оглежда Индже – я какъв си хубав, юнак, де такъв господар да имаме като тебе, ще ти плащаме харач, но само ти да си, а то какво е сега… Какво е сега, пита го Индже. Старецът се жали: Кой отде иде, коли, кой отде иде, граби и пали, а ний сме прости хора, ний сме като овце, добре е да има кой да се грижи за нас, да ни стриже и да ни дои, ама и от вълци да ни пази! Харесват му на Индже тези думи, засмива се, първата му усмивка тази пролет. Но е и тъжен – той е дошъл с добро и за добро, а жените са избягали. Изважда от кесията си шепа жълтици и нарежда да се остави по една до всяка мотика. След което  „като змия изсъска гъстоплетеният камшик в ръката на Индже, белият му кон хвръкна под него.“

Съзнавам риска от подобни препратки, но за тази сцена се сещам, колчем през погледа ми тези дни премине картина от самотния протест на Слави Трифонов пред Народното събрание. Чак извръщам поглед от неудобство, дошъл е човекът с шепа жълтици, а няма на кого да ги раздаде. И никак не се шегувам, като казвам, че носи шепа жълтици. Голямата част от нещата, които казва Слави Трифонов са истина, при това неудобна истина и тя не може да се чуе от всяка трибуна, от която се говори. И в поведението си, колкото и да е абсурден този седеж пред парламента, също е прав – много значими събития в човешката история са започнати от един човек, който сяда или се изправя някъде.

Нито Мартин Кинг щяхме да знаем кой е, нито „Аз имам мечта“ щяхме да цитираме, нито чернокожите в САЩ щяха да си извоюват правата толкова рано, ако една напълно непозната, обикновена и незначителна жена, някоя си Роза Паркс, не беше отказала да стане и да отстъпи мястото си на бял човек в автобус някъде в Алабама на 1 декември 1955 година. Шофьорът й заповядва да стане, тя тихо казва „Не“. И не защото е революционерка, борец за човешки права или самоубийца. Казва „не“, защото краката й са отекли от работния ден и иска да пътува седнала, омръзнало й е да е по-различна от белите с уморени крака. Знаете какво става по-нататък – тръгва се от местен протест в подкрепа на арестуваната Роза Паркс, минава се през големия поход за човешки права и се стига да промяна, която само минута преди някаква черна пътничка да каже своето „не“ е била невъобразима.

Към това можем да прибавим, че гневът, който Слави Трифонов излива върху т.н. политически елит, е справедлив и общо взето той изразява онова, което всеки от нас си мисли. Дотук не споменавам референдума и не случайно. Той е друга тема. И да го имаше, и да го нямаше референдума, Слави Трифонов щеше да си стои все така самотно в обкръжението на неколцина от своя екип. Може би някакви хора щяха да се съберат около него, ако бе довел балерините, но това също е друга тема и тя се родее повече с това защо билетите за концертите на Слави свършват за рекордно време. А сега темата е защо мислещият за елита същите неща като Слави Трифонов народ не е до, около, със Слави Трифонов пред Народното събрание.

По много причини. Първата: Защото Слави Трифонов не е автентичен. В политиката не е автентичен. Играе роли и му личи. Сам не си вярва и му личи. Автентичен е в чалгата. Не е най-добрият певец, но се разтваря в песента, там е целият себе си и му личи. Втората: Защото Слави Трифонов не може да трогне хората с готовността си да се бори с чудовището, докато едновременно с това е участвал в зачеването, отглеждането, а  сега в храненето на чудовището. Няма как да береш реколти от славата, че си родоначалник на чалгата, и заедно с това да водиш народа в битка с поразиите, които донесе чалгата.

Какви поразии могат да донесат някакви си песни, ще рече някой. Големи. За да продаваш на хората пошлост, първо трябва да произведеш пошли души. Ако искаш да търгуваш пошлост, първо трябва да си отгледаш потребители на пошлост. Чалгата произведе пошъл вкус, пошла леснотия, веселяшко безхаберие, хвърлящо гюбеци отношение към всичко в живота, а оттам нататък всичко си потече по реда и стана възможно – пошлото поведение на всички равнища, пошлото управление, пошлата арогантност, за да се стигне до сегашното ни пошло безразличие.

Това може би прави от Слави Трифонов трагичен герой. Възможно е той да е като оня доктор, който решил да покаже мощта си, като създаде Франкенщайн, и след това – уплашен от мощта на чудовището, решава да го убие. Може би? Даже още по-трагичен, защото, докато се бори с чудовището, Слави Трифонов го и храни с такива долнопробни, евтини и скудоумни шегички, задължително по допирателната на еротиката, че чудовището продължава да дебелее ли, дебелее… Една вечер шоуто е високоморално, следващата компенсира с още по-ниски страсти от вече постигнатите. Една вечер е гражданин, следващата е треторазряден шут. Не, не става така. Няма как и дървото да е в печката, и душата в рая. Никой не е успял да направи така, че да му печелят всички крайчета на билетчето. И Слави Трифонов да си, пак не можеш, защото народът е безразличен към Слави по същата причина, както към онези, срещу които се е заел да се бори – народът усеща лъжата с кожата си, в България това е отработено и спасително. Българинът няма много защити, този усет му е важен и той си го пази.

И да беше само музиката… Докато Слави Трифонов самотно и безпомощно се оглежда за поддръжници, хората си припомнят негови вопли и песни по хора, заради които България сега не е такава, каквато той с патос призовава да стане. За мутрите, разбира се, става дума, за тези с два пистолета в двете ръце, чиито черни дрехи криеха колко са бели душите им, както ни убеждаваше Слави Трифонов. Ами на този хал сме, заради белите им души, не са забравили хората.

Нарочно оставям като последна и още една причина. Никой не вярва, че в тази битка Слави Трифонов е сам себе си. Това в България и да е вярно, не се възприема като възможно. Дори и да повярваме, че това е чиста и честна битка на един човек, който не обсъжда плановете си с друг, освен с екипа си, знаем, че някой някъде вече е разработил няколко варианта как тази дейност на шоумена може да бъде употребена. То е видимо, дори и самото шоу да не се усеща, че го употребяват. Само трябва да се намести в календара случващото се в шоуто, за да се види как то се употребява и кого обслужва. Възможно ли е тези (остро)умни сценаристи да не го усещат?

Индже, впрочем, е имал за кратко щастлива съдба. Хората все разбират разкаянието му, пеят песни как милост има Индже за сиромаси, планината плаче за него. Само че създаденото от него в злите му времена в един миг се появява и го убива…“Ние сме лошите в страшния филм, тъй пожела си съдбата…“
Веселина Седларска
www.reduta.bg

„Мистерията на българските гласове“ изнася концерт на Античния театър

На 8 юни легендарният хор ще изпее новите си песни заедно с Лиса Джерард от „Dead Can Dance”

Легендарният хор „Мистерията на българските гласове” ще изнесе специален концерт на Античния театър в Пловдив на 8 юни.  Наскоро народните певици се завърнаха от успешното си турне в Щатите. След месец ще представят за първи път новия си репертоар, който ще излезе в албум през есента. За големите концерти на „Мистерията на българските гласове“ през юни в България ще пристигне Лиса Джерард.

Обновеният репертоар на най-известния български фолклорен състав е събитие, тъй като последните композиции, създадени специално за „Мистерията на българските гласове“, са от края на 1990-те. След това хорът е издавал сборни дискове, участвал е в албуми на други артисти и в записите на музиката към филми и видеоигри, но не е изпълнявал изцяло нов репертоар.

В амбициозния проект участва и изключителната Лиса Джерард от „Dead Can Dance”, която по време на записите в българското студио заяви, че това за нея е сбъдната мечта, тъй като преди много години е слушала хора в Лондон и след концерта на „Мистерията на българските гласове“ си е казала, че това е върхът, за който една певица и един глас може да мечтае в изпълнителското изкуство. Затова Лиса не крие искреното си вълнение от предстоящите събития в София и Пловдив, когато тя ще излезе на сцената до своите вдъхновителки.

Произведенията, които публиката на двата концерта ще чуе, са дело на композитора Петър Дундаков, Лиса Джерард и ирландския композитор Джулс Максуел. В допълнение ще прозвучат и известни  заглавия от репертоара на Лиса Джерард и „Dead Can Dance”, между които „The Host of Seraphim” на „Dead Can Dance”, „Now We Are Free” от филма „Гладиатор” и други.

Освен „Мистерията на българските гласове“, на сцената на 6 и 8 юни ще излязат също и немските перкусионисти Дейвид Кукерман и Себастиан Флаиг, Петър Миланов (китара), Христина Белева (гъдулка), Димитър Карамфилов (контрабас), бийтбоксърът SkilleR и изпълнители от Софийска филхармония.
www.povdivtime.bg

80 майстори се събират на Пролетния панаир на занаятите

Ръчни изделия и произведения на изкуството ще се продават в центъра на Пловдив между 18 и 21 май

80 български майстори – занаятчии ще се включат в Пролетния панаир на занаятите в Пловдив, който ще се проведе от 18 до 21 май. Ще бъдат представни  над 25 занаята: металопластика ,дърворезба , художествена обработка на дърво , тъкачество , плъстене , грънчарство , художествена керамика,   ножарство,  стъклопис , свещолеене,  сладкарство, изработване на накити с различни техники, изработване на кукли от текстил , шапкарство , художествено плетиво, килимарство, изработване на художествени тъкани, кошничарство, звънчарство, изработване на народни музикални инструменти , изработване на изделия от кожа.

Ще се включат също и сдружение „Храната на Пловдив“  с домашна лютеница по стари български рецепти, подправки, хляб и колбаси, медари и гостът от Фермерски пазар – Мартин Иванов с ръчно изработени шоколадови фигури и бонбони. За първи път в пролетния панаир ще вземе участие и Ретро-фото „Старинен Пловдив“.  От съседна Сърбия ще гостуват Мая Савич и Ивана Милиев – майстори по изработване на накити и стъклопис.

Панаирът, който се организира от Община Пловдив, ОП„Туризъм”, Регионална Занаятчииска Камара- Пловдив и Регионален етнографски музей Пловдив, ще бъде съпроводен с пленер по луларство с участието на трима майстори – Георги Тодоров от Сопот, Кольо Демирев  от Стара Загора и Русен Русенов от Пловдив. Пролетният панаир на занаятите ще бъде открит на 18 май с шествие, което ще премине по Главната улица до площад „Римски стадион“. На площада ще се състои танцова програма на Група за народни танци „Китчица“ и ще се играе голямо хоро.

На 1 юни пък ще се проведе „Улица на занаятите” в Капана. На ул. „Стръмна 3” ще бъдат разположени ателиета на най-различни майстори, които ще демонстрират своите умения.
www.plovdivtime.bg

 

С 48 % са се увеличили посетителите на туристическите центрове в Пловдив

С 48 % са се увеличили посетителите на туристическите центрове в Пловдив през първите четири месеца на тази година. Данните са от ежемесечната статистика на посетителите, водена в туристическите центрове.

Най-интензивен е ръстът за месеците февруари и април, през който посещенията са се увеличили почти двойно – от 1241 през февруари 2016 до 2129 през същия месец тази година, от 2329 през април 2016 са нараснали на 4462 през 2017 г.

Най-многобройни са посетителите от основните пазари, които град Пловдив и България ежегодно привличат –  Турция, Гърция, Великобритания, Франция, САЩ, Израел, Русия и Германия. Значително е нараснал броят на  туристите от Румъния, Украйна, Холандия, Белгия, Швеция, Швейцария и други европейски държави, чиито запитвания са свързани предимно с културните забележителности на града, винарските изби в региона, събитията и дейностите, които могат да се извършват в града и региона, включително места за спорт и отдих в Пловдив, както и в близост до него. Статистиката сочи, че Пловдив се превръща и в дестинация за нови пазари, сред които досега не е бил популярен – ежемесечно се срещат индивидуални посетители от държави като Египет, Азърбайджан, Казахстан, Дубай, Андора, Аржентина, Армения, Филипини и др.

Значително е нараснал и броят на посетителите от град Пловдив с цел опознаване на културните забележителности и събитийния календар, както и на тези от други градове в България – най-често семейства, избрали Пловдив за своя уикенд дестинаци.
Наблюдава се на само увеличение на туристите, но и разнообразие в търсената услуга. Все повече са запитванията за възможностите за организирана обиколка в града или извън него, чрез наемане на екскурзовод или осъщественане на връзка с туроператор.
www.plovdiv.bg

Швейцарски журналисти очаровани от Пловдив

Пловдив беше част от маршрута на група швейцарски журналисти, които са на посещение в България до 10 май. Визитата им бе организирана от ОП „Туризъм“ – Пловдив в партньорство с ОИ „Старинен Пловдив“ и музеите в града.

Херберт Хубер и Жан Пиер Райнле са журналисти на свободна практика, които публикуват редовно в авторитетните „Ostschweiz am Sonntag“, „Zentralschweiz am Sonntag“ и „ Neue Zürcher Zeitung“, а Мартин Килхманн е журналист, който пише на тема „Вино“ във „Fallstaff“- популярно издание за пътуване, храна и вино. Те прекараха общо два дни в Пловдив, по време на които имаха наситена и интересна  програма. По време на престоя си, журналистите се запознаха отблизо с туристическите атракции на града и местната кухня. Гостите бяха особено впечатлени от античната история на Пловдив, традиционните ресторанти и местни деликатеси. Експозицията на  Регионалния археологически музей, Малката раннохристиянска  базилика, Античния театър, Римския стадион, Форума с Одеона на Филипопол и Небет тепе предизвикаха истински възторг в швейцарските журналисти, чиято програма включваше и разходка из живописните улички на Стария Пловдив. Там те бяха силно впечатлени не само от  фасадите, но и от интериора на възрожденските къщи. С огромен интерес разгледаха къщите на Лука Балабанов, Степан Хиндлиян, Никола Недкович  и богатата експозиция на Регионалния етнографски музей.

За да запознаят журналистите с кулинарните ни традиции, организаторите  бяха подбрали ресторанти с традиционна българска кухня. Швейцарците споделиха прекрасните си впечатления от  духа и атмосферата на бъдещата културна столица на Европа през 2019 година. Освен Пловдив, посещението в България включва и градовете София и Казанлък.
www.plovdiv.bg

Паркинг за над 50 коли откриха в „Централен“

Паркинг за 54 коли в „Централен“ откриха кметът Иван Тотев и управникът на района Георги Стаменов. Новото съоръжение се намира на ул. „Родопи“ – на мястото, където доскоро имаше около 20 гаражни клетки.

Инвестицията е на стойност малко над 100 000 лева, а желаещи да наемат паркоместа срещу 15 лева на месец могат да подадат заявления до районната администрация, поясни Стаменов. По думите му, всички гаражи в „Централен“, които са около 800 на брой, ще трябва да бъдат премахнати до средата на следващата година.
Той съобщи, че в момента се изчистват всички детайли, за да може от юни да се пристъпи към реалното отдаване на паркоместата в района под наем. Моделът и цветът на скобите ще бъдат определени от Експертен съвет към Голяма Община, за да може видът на съоръженията в целия град да бъде унифициран.
www.dariknews.bg