Всички публикации от reni

Фестивал на филми, снимани с дрон, започва в Пловдив

Пловдив е домакин на първия у нас фестивал на филми, снимани с дрон. Участват представители от 32 държави от целия свят. Късометражните филми ще бъдат представени на Римския стадион, информира БНР.
Фестивалът, организиран от интернационален екип млади хора, живеещи в Дания, и подкрепен от община Пловдив, е първи за България, но все още няма много  такива прояви по света.

Изборът на Пловдив не е случаен, казва Петьо Петков: „Целта на този фестивал не е да е типичния филмов фестивал за една затворена общност. Ние искаме да го отворим за широката публика и затова го правим точно на римския стадион, за да вържем Пловдив като античен град, като град на културата, като Европейска столица на културата, с това иновативно събитие с тая иновативна технология. Идеята е не само да направим Пловдив творчески епицентър на тази сфера, но и с течение на времето да можем да поканим нашите партньори, нашите спонсори да дойдат тук, за да направят едно изложение, едно експо на своите продукти.“
Демонстрация на всички видове дронове, музикална и танцова програма са част от съпътстващите прояви. Ще бъдат отличени най-добрите филми в различните категории. Те ще бъдат оценявани от петчленно жури с председател българския аниматор Златин Радев, номиниран за Оскар през 1991г. Novini.bg

Европейските пари и България

evrotoner

България е сред най-облагодeтелстваните във финансово отношение страни от членството си в ЕС.

Тя държи първото място в общността по получени европейски пари като процент от БВП. Най-голям нетен платец си остава Германия.
Европейската комисия публикува информацията за бюджета на ЕС през 2015 още миналия месец на своя уебсайт, но не ѝ осигури допълнителна гласност. Преди няколко години Комисията престана да дава пресконференции за ежегодния бюджетен доклад, който съдържа разбивка на финансите на ЕС и информация за това коя държава колко внася и колко получава от бюджета. В Брюксел смятат темата за деликатна, коментира Хенрик Кафзак във „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг” (ФАЦ).
А ето и данните от последния доклад по публикации във ФАЦ и „Нойе Цюрхер Цайтунг”:
И през миналата година
Германия е внесла най-много пари в общия бюджет на ЕС. Чистата сума (разликата между внесеното и полученото от различни европейски фондове) възлиза на 14,3 милиарда евро. Непосредствено след Германия се нарежда Великобритания, която през миналата година изпревари Франция. Въпреки че Великобритания получава индивидуални отстъпки, нейният принос към европейския бюджет през 2015 година се равнява на 11,5 милиарда евро. Големите вноски на Лондон бяха и една от главните теми в дискусията преди референдума за излизане на страната от ЕС. От споменатата сума излиза, че Брекзитът очевидно сериозно ще засегне европейските финанси. И че дупката в бюджета ще трябва да бъде запълвана от други страни – най-вече от държавите, които внасят повече, отколкото получават.
България е нетен получател
Вноските на страните-членки в бюджета са пропорционални на тяхната икономическа сила. В абсолютни стойности най-много „чисти” пари от Брюксел получава Полша – 9,4 милиарда евро, следвана от Чехия с 5,7 милиарда и Румъния с 5,2 милиарда. През миналата година намиращата се в криза Гърция е получила 4,9 милиарда евро от ЕС, което представлява 2,8 % от брутния вътрешен продукт (БВП) на страната.
По показателя „получени пари спрямо БВП” най-голяма изгода от членството си в ЕС има България. През миналата година София е получила чисти 2,3 милиарда евро, съставляващи цели 5,33% от БВП на страната.

Как се формира бюджетът?
През 2015 година бюджетът на ЕС възлизаше на 145 милиарда евро, като три четвърти от него отиват за аграрните и структурните фондове. 80% от този бюджет идват от вноските на държавите членки, останалата част се формира от митнически постъпления, от други собствени приходи и от вноските на страни извън ЕС, които участват в общия пазар – като Норвегия, например./DW

Защо емигрират българите?

evrotoner

Защо младите и кадърните продължават да бягат в чужбина, въпреки нарасналите възможности за по-добър живот и професионално развитие в България?

Доклад на Световната банка хвърля светлина върху този много болезнен въпрос.

Корупцията, липсата на реформи и на възможности за равен старт, използването на властта като средство за набавяне на лична облага и обсебването на държавата от елити и частни интереси са сред
основните мотиви на младите българи с добра квалификация да напускат родината си. Това констатират експертите на Световната банка в обширен аналитичен доклад, чиято цел е да разкрие причините за слабия растеж и за крайно неравномерното разпределение на благата в България през последните 15 години. Същевременно в доклада е направен обширен анализ на ролята на бедността и социалното изключване като един от основните задържащи развитието на страната фактори.

Спасение от мизерията и безперспективността

„Осем години след присъединяването към Евросъюза, почти половината от всички българи (3,5 млн. от общо 7,1 млн.) все още живеят в риск от бедност или социално изключване – най-високата стойност сред страните-членки на общността. През този период липсата на възможности – отчасти свързана с разпространеното схващане за обсебване на държавата – накара близо 100 хиляди българи, основно млади хора, да емигрират“, пише в новия доклад на Световната банка. Нейните експерти напомнят, че в своята програма „България 2020“ българското правителство се е ангажирало да намали с 260 хил. души (до 2020 г.) броя на хората, намиращи се в риск от относителна парична бедност. Очакванията са били свързани най-вече с групите, които са и в най-голям риск от бедност или социално изключване: роми, деца, безработни, работещи бедни и възрастни хора, жители на селските райони. До този момент обаче напредъкът е противоречив, констатира докладът.

„България се нуждае от по-добри стимули за бизнеса да произвежда, инвестира и прави иновации, за да може да се подобрят икономическите перспективи и да бъде спряна (или по възможност обърната) емиграцията на младите българи. Само за някакви си три десетилетия България се превърна в третата най-силно застаряла държава в Европа, а прогнозите са до 2050 населението в трудоспособна възраст да спадне с 40%.“ Това би бил най-резкият спад по този показател в световен мащаб, алармират експертите.
При сегашните тенденции на развитие съвсем реална е прогнозата на банката, че към 2075 г. половината български пенсионери или ще получават минималната пенсия, или изобщо няма да имат пенсионни права. Задълбочаващият се дефицит на млада и квалифицирана работна сила обезсмисля предишна прогноза на Световната банка, че България може да достигне средните показатели за благосъстоянието на гражданите на Европейския съюз към 2040-та година. Условието за постигането на подобен успех е било производителността на труда в българската икономика да нараства минимум с 4 % годишно (два-три пъти по-бързо от сегашните темпове – б.а). Това няма как да се случи със застаряваща и нискоквалифицирана работна сила, четем още в документа.

Има ли изход?
Звучи повече от тревожно: до 2050 г. трудоспособното население на България ще намалее с още 40%
„При по-оптимистични икономически перспективи и по-добри възможности за работа ще се повиши вероятността младите хора да останат в България или да се върнат в нея. Това е важно, защото при младите хора е по-висока вероятността да допринесат към структурните промени в икономиката, като влязат в по-продуктивни сектори. В противен случай – дори и качеството на образованието и инфраструктурата да се подобрят – младите хора, и особено по-квалифицираните, вероятно ще напускат страната“, гласи една от ключовите констатации в доклада.

Експертите на Световната банка са категорични, че България незабавно трябва да пристъпи към изпълнението на три основни пакета от реформи: реорганизация на работата и структурата на държавната администрация, разбирай: да бъде премахната излишната бюрокрация по отношение на бизнеса и чуждите инвестиции; подобряване на качеството и достъпа до публични услуги, като образованието и здравеопазването, в които се наливат големи средства; и на трето място трябва да се обновят транспортната и техническата инфраструктура. Защото, независимо от рекламираните от българското правителство успехи в тяхното обновяване, качеството им остава далеч от желаното и продължава да бъде спирачка пред привличането на солидни чужди инвестиции в страната, констатират авторите на доклада на Световната банка за България./DW

Мафията вече си нямала държава. Сериозно?

Докато в другите държави има мафия, в България мафията си има държава. Помните ли тази „диагноза” за случващото се в България? Да не би да сме се сбогували вече с този модел, както намеква един ресорен министър? коментар на Ясен Бояджиев радио DW

Тези дни, на сбогуване с българската публика, френският посланик, който пръв си позволи да заговори открито за „гнилите ябълки“ в съдебната системаи така направи възможно „окапването“ на поне няколко от тях, сподели още от българския си опит: „Живеех в чужбина и в български вестник прочетох, че в България мафията си има държава . Казах си – тези журналисти малко прекаляват. Но като дойдох тук, разбрах защо хората казват така“, разказа той в телевизионно интервю.

Вече е различно?
Изправена в студиото пред неизбежната необходимост да коментира тези думи, българска министърка и вицепремиер даде следното обяснение: „Толкова дълго време мафията е имала държава и е имало толкова много доказателства за това, че сега, когато ситуацията е различна, за хората е трудно да го повярват“. С други думи: (мафията) имаше (държава), но (благодарение на нашето управление) вече няма.
В студиото, както често се случва, нямаше кой да опонира или поне да постави под съмнение тази теза и темата набързо бе приключена. А си заслужава да бъде продължена.
Първо, трябва да се отдаде дължимото на министърката за честното признание, че наистина в България „дълго време мафията е имала държава“. Особено като се има предвид, че през голяма част от това „дълго време“, когато се трупаха част от споменатите „толкова много доказателства“, властта пак бе в ръцете на същата партия и на същия премиер.
По-важно е второто. По служебна характеристика, естествено, министърката е длъжна да каже, че вече „ситуацията е различна“. Твърде вероятно е и донякъде да го вярва, понеже така ѝ се иска и понеже вероятно лично тя полага искрени усилия в тази посока. Променило ли се е обаче нещо в действителност? Само в трудно преодолимата инерция на общественото недоверие ли е проблемът?
Преди да потърсим отговорите нека да уточним смисъла на изречението „мафията си има държава“, което, като всяко обобщение, съдържа известна метафорична условност. В случая става дума не само (и не толкова) за организирана престъпност (примерно в стил Коза ностра) и за нейното срастване с отделни представители на политическата власт, а за
превземане на държавните институции на всички нива (местна власт, контролни и регулаторни органи, органи за сигурност, съдебна система), така че при нужда те да загърбват законовите си задължения и, вместо да служат на обществения интерес, да обслужват нелегитимни частни интереси.

Да сте забелязали подобно нещо?

За да разбере дали този модел е разбит (поне донякъде) и държавата се е освободила от мафията, всеки от нас може да си зададе и, на базата на собствените си наблюдения, да си отговори на няколко конкретни въпроса. Като например:
Разбит ли е установилия се навред из България феодален ред, при който местни дерибеи налагат нямащи нищо общо със закона правила и владеят всичко? Или продължават безнаказано да си дерибействат в съдружие с местните власти от всякакъв вид (освен ако самите те не представляват някоя от тези власти)? А всеки, позволил си да се противопостави на този ред, е заплашен да загуби работата, бизнеса, имота, здравето и дори живота си.
Да сте забелязали някой да е погнал масирано и твърдо (а не в някоя инцидентна показна акция за по телевизията) вилнеещите пред очите на всички различни по профил и калибър банди – от наркоразпространението до трафика на бежанци? Вместо покровителствено да се прави, че не ги забелязва. Въвела ли е най-после държавата строг, ясен и отнасящ се за всички ред (вместо сегашната нормативна бъркотия, в която и най-голямото безобразие може да се окаже законно), за да спре безразборното бетониране на най-хубавите си кътчета? Или всичко си върви по старому с любезното съдействие на местните власти, и бездействие на съответните контролни органи?
Спряно ли е дирижираното „разпределение (и консумиране) на порциите“? Или обществените поръчки, концесиите и всякакви други публични блага (на местно и централно равнище) продължават да се раздават на тесен кръг „наши“ хора? (Освен някой и друг символичен жест с неясен краен ефект като демонстрация на личен „катарзис“.)
Със сигурност сте чули за милиард-два, „събрани от контрабандистите“, които иначе отивали в олигарси и контрабандисти, знайни и незнайни герои. Да сте чули обаче някой от тях (поне знайните и най-видимите – при горивата, цигарите и алкохола), да е разследван, арестуван или вкаран в затвора, както би трябвало да се очаква?

Да сте чули да е разбит нечий монопол? Разнищена ли е аферата КТБ? Има ли наказани? Върна ли си държавата милиардите (платени всъщност от данъкоплатците), които се равняват на годишния бюджет на здравеопазването? Или зад издигнат от нея параван придобитите чрез финансиране (голяма част от което пак с публични средства) от банката активи са вече почти окончателно разграбени (от онези, които сринаха банката)? Състоя ли се истинска реформа на съдебната система, или половинчата, беззъба имитация, оставяща непокътнати зависимостите, интересите и инструментите на статуквото? След като е имало „толкова много доказателства“ за това, че „толкова дълго време мафията е имала държава“, може би вече има някой по високите етажи на властта, който да е разследван, обвинен или осъден за корупция, търговия с влияние или злоупотреба с власт?
И накрая да не забравим: разграничи ли се поне един от управляващите от кафявите медийни бухалки – пропагандната опора на модела? Или всички продължават с готовност и удоволствие да се ползват от услугите им? (И дори им правят финансови подаръци с публични средства, както се оказа тези дни.)

Отговорът
Моят отговор на тези въпроси е отрицателен – нищо от изреденото в тях не е станало. Тъй че на хората има защо да „им е трудно да повярват“. А да се каже, че „ситуацията е различна“, е много силно преувеличено.
За малко щях да кажа „преждевременно“, но това би означавало да се приеме, че някаква промяна все пак е започнала и че е въпрос на време да бъде доведена до край. За това обаче няма никакви гаранции. Не си личи държавата да има особено желание и сили да се освободи. Мафията няма да се откаже доброволно от придобитото. На някаква помощ отвън все по-малко може да се разчита. И френският посланик за съжаление си заминава.

Бойко Борисов изрази съболезнования за трагедията в Македония

Във връзка с наводненията, отнели живота на поне 20 души в Скопие, министър-председателят Бойко Борисов е разпоредил на компетентните български институции незабавно да започнат разговори с македонските си колеги, за да бъде уточнено с какво българското правителство може да окаже помощ за овладяване на ситуацията и подпомагане на пострадалите.

Координацията е възложена на началника на политическия кабинет на премиера.

В съболезнователната си телеграма Бойко Борисов изразява болка за загубените човешки животи и съпричастност към македонския народ в тази тежка ситуация.

Два екипа на аварийно-спасителното звено на Столичната община вече пътуват към Скопие, съобщава кметът на София Йорданка Фандъкова на Фейсбук страницата си. Екипите са оборудвани с цялата нужна техника за оказване на помощ на хората и овладяване на последиците от наводнението.

Буря с ветрове, които достигнаха над 70 км в час, засегна в събота вечер североизточните предградия на Скопие, като в някои части водата достигна височина до метър и половина. /bnr.bg

Фолклорен гала спектакъл на Античния театър довечера

Гала спектакълът започва в 20.00 часа на Античния театър, а в 17.30 часа е началото на традиционното дефиле на участниците по Главната улица от Дом „Левски” до Общината. Кратки изпълнения на съставите ще има на сцената на площад „Стефан Стамболов”.
22-рият Международен фолклорен фестивал събра десетки танцьори от близо и далеч и привлече вниманието на стотици зрители. В центъра на града от понеделник дефилират фолклорни групи от Мексико, Сърбия, Румъния, Унгария, Гърция и техните български домакини.
Организатор на фестивала е Община Пловдив, а събитието е включено и в културния календар на града./bnr.bg

Съвместното охраняване на въздушното пространство е временна задача

Охраната на въздушното пространство е важна дейност, това коментира в интервю за предаването „Преди всички“ по програма „Хоризонт“ генерал лейтенант от резерва Атанас Запрянов:
Охраната на въздушното пространство на България е задължение на военновъздушните ни сили по Закона за отбраната на въоръжените сили на Република България. Това е постоянна задача на нашите военновъздушни сили и тя няма да бъде отменена и остава валидна. Съвместното носене на тази охрана е временна задача, под формата на учение с цел изграждане на оперативна съвместимост на нашите военновъздушни сили с други страни, така че да се знае, че никой не подарява на никого небето и суверенитета. Съгласно закона, за да се извърши такова съвместно носене на дежурството по охрана на въздушното пространство, е необходим договор, ратифициран от българския парламент.

Запрянов заяви, че решението на генерал Радев да участва в надпреварата за президент на страната е лично и не желае да го коментира:

Това е едно лично решение на генерал Радев. Като български гражданин, съгласно Конституцията, закона, той има право да вземе такова решение, така че аз не бих желал да го коментирам./bnr.bg

Новите рицари на Путин

Руската власт настоятелно търси идеалните изпълнители на своите заповеди. И тъкмо това е най-сигурната рецепта за бъдещата криза, пише в коментара си Константин Егерт.

Арестите в Следствения комитет, уволненията на губернатори и замяната им с генерали от силовите министерства незабавно предизивикаха коментари от типа „Това е мащабна криза във властта!“. Но според мен засега криза няма – просто путинската „система“ реагира на промените в политическите и икономическите обстоятелства по единствено възможния за нея начин: с опита да предяви нови изисквания към управляващата бюрокрация и нови граници на това, което ѝ е позволено.

Почти по Дзержински

Назначенията на генералите на министерски постове и начело на държавни компании бе нещо ново преди 10-12 години. И оттогава досега с това би трябвало да се свикне. Всички, получили повишение в последните дни, дотогава са работили не като обикновени оперативни работници, меко казано. Повечето уволнени пък получиха или ще получат нови длъжности, които им гарантират високи доходи. Дори изпокаралият се с всички в Крим губернатор на Севастопол адмирал Сергей Меняйло бе изпратен да работи като представител на президента в Сибирския федерален окръг. Което звучи престижно, но по значимост и пълномощия изобщо не може да се сравнява със севастополския му пост.

Факт е желанието на Кремъл в навечерието на парламентарните избори най-напред да покаже, че „царят“ наистина е добър и се грижи за интересите на народа, наказвайки недобросъвестните велможи, и второ – да намери сред безчислените кохорти представители на силовите министерства тези, които ще работят по-добре в условията на продължителната икономическа криза, при което ще крадат по-малко. Логиката е ясна: времето е тежко, парите са малко, не стигат за всички. Т.е. – в Кремъл са заети с търсенето на един вид идеалните (или почти идеалните) изпълнители на висшата воля. Тези, които – ако се съотнесат думите на Дзержински към реалностите на днешна Русия – имат (поне относително) чисти ръце, (умерено) горещо сърце и (винаги) хладен ум.

Принципът „Безнаказаност в замяна на лоялността“ още се спазва, но по отношение на един повече или по-малко тесен кръг от хора. Именно безусловната лоялност става основно качество за висшия ешелон държавни служители. Изключение се прави само за близките приятели на президента като Александър Бастрикин (ръководителят на Следствения комитет на Руската федерация), за полезните технократи като Игор Шувалов (първият вицепремиер), или за хора, които са дотолкова предани и същевременно високопоставени, че смяната им би хвърлила сянка върху държавния глава. Вероятно най-добрият пример за такъв вид чиновник е вицепремиерът Дмитрий Рогозин с неговия умопомрачителен (ако се вярва на разследването на Фонда за борба с корупцията) дом.

Или – ако се позовем на образните слова на писателя Александър Архангелски, – в тази система правилата, макар и строги, съществуват само за висшата бюрокрация и за хората от силовите служби, които я охраняват. Животът на останалите граждани, били те и по-високопоставени, е по-свободен, но пък е напълно непредсказуем. Респективно – нищо чудно чистките, подобни на последната, да продължат и в бъдеще.

Технократите не ги чака нищо добро

От всичко това следват няколко извода. Първият: всички надежди за т.нар. „авторитарна модернизация“ на икономиката и социалната сфера могат да бъдат забравени. Нещо повече, досегашната неуязвимост на останалите в правителството технократи – любимците на западните инвеститори в най-скоро време също може да се окаже под въпрос.

Министърът на финансите Антон Силуанов и шефката на Централната банка Елвира Набиулина допреди седмица бяха смятани за най-могъщите хора в Русия след Путин. Президентът е привърженик на строгата финансова дисциплина и на консервативната емисионна политика. И винаги се вслушва в съветите на тези двамата. Както съдбата на контролираните от Русия ДНР и ЛНР, така и бъдещето на сирийската операция или противопоставянето на НАТО зависят от това дали Силуанов и Набиулина ще отделят необходимите за целта средства. Което дразни силоваците.

Преди няколко дни в Кремъл бе обявено: наред с официално поръчаната на Алексей Кудрин (икономически съветник на руския президент) програма за икономически реформи, своя версия на отговора на въпроса „Какво да се прави“ ще даде и т.нар. Столипински клуб, включващ икономисти и предприемачи – те ще напишат алтернативен проект. Най-вероятно ще призоват към смекчаване на паричната политика (т.е. – печатай пари) и осъществяване на промишлена политика (т.е. да се влагат пари във военното производство). Може да се каже, че това е предизборен ход, демонстрация за пред избирателите, която да покаже, че в Кремъл се вслушват не само в икономическите либерали, но и в представителите на противоположния лагер.

Избирателите, впрочем, надали се вълнуват чак толкова от авторството на икономическата стратегия. Това по-скоро е сигнал към Силуанов и останалите – да не се увличат, същевременно е и сигнал към силоваците – „Чух ви!“ От всичко това не следва, че Путин утре ще разпореди печатането на милиарди нови рубли. Но това значи, че сериозните отстъпки към искащите финансова снизходителност силови министерства са неизбежни.

Смяната на поколенията и кризата в системата

Думата „неизбежно“ изобщо се е превърнала в ключова в новата руска реалност, постепенно встъпваща в правата си. Ако утре Съединените щати и Европейският съюз отменят всички санкции и признаят Крим за руски, в живота на страната няма да се усетят особени промени. На управляващия я президент и на неговите генерали им е по-лесно да живеят в условията на обсадена крепост – те тъкмо за това са се готвили през целия си съзнателен живот. По време на обсада трябва да се дават и изпълняват заповеди, а не да се имитира демокрация и да се слушат експерти. Умишленото опростяване на сложното е още един от признаците на времето.

А още една негова особеност, може би дори основна, е пълната липса на планове за бъдещето у управляващата класа. Има може би само един-единствен стратегически план – да се удържи властта максимално, за да бъде предадена на децата.

Следвоенното поколение се замисля за бъдещето предимно в този план. И това, навярно, е най-голямата му грешка. Техните деца, за които е нещо нормално да бъдеш вицепрезидент на голяма държавна компания на 25-годишна възраст, а полетът с бизнес класа е равен на пътуването в най-обикновен влак, са фатално неготови да поемат управлението на Русия. Те са отраснали в страна, в която политиката не е избори, конкуренция и институции, а „решаване на въпросите“. Техните бащи поне имат специфичен съветски опит плюс история около демонтажа на постсъветската полудемокрация от 90-те и строителството на сегашната авторитарна система. А те самите не разполагат с нищо подобно.

Така че за момента криза във властта няма – тя предстои./dw