Със светлина, любов и българщина „До Боянския майстор“ засища глада на душите
Гласът на българското говори чрез творбите на Ивелина Радионова, една от най-обичаните български писателки днес, по начин, по който никой съвременен писател от ХХI век не го е правил досега. Авторката утвърждава вечното и непреходното чрез ценностите на родния фолклор и традиции.
След като книгите й „Алтъна“ и „Обич“ станаха любими на много читатели, в първите дни на Новата година Ивелина Радионова представя най-силната си книга досега – „До Боянския майстор“ (издание на „Персей“). Действието й тече през вековете и показва корените на българщината и човечността.
Това е книга с душа: стаила вълнуващи истории, които разказват за страдание и обич, за фатална обреченост, за суровата природа, която може да убива, но може и като вълча глутница да пази от злото една нещастна майка… – истории за човешки съдби, които остават в сърцето и вълнуват дълго, след като си затворил последната страница. И едновременно с това те карат да се чувстваш горд, че си българин и че си част от традиция, която идва от вековете и отива към бъдещето.
Многолико е времето. Превъплъщава се в детенце с трапчинки, пълни с мед, и в старец – пророк, дошъл да изрече нещо важно, преди глутницата на снежинките да го затрупа. Понякога времето е белязало гълъб, гнездящ в руините на къща, друг път – пръстен с двуглав орел, скрил тайна. По стъпките му се рони розов цвят и мъка, която трудно се преглъща, а копринената му нишка се точи тънко до бъдещето. Заобикаля ни отвред, видимо и невидимо, и ни променя. Времето е най-изкусният зограф – като Боянския майстор, чиито фрески впечатляват с изящен рисунък, но в тях е вградена трогваща история за една невъзможна любов.
Разкривайки различни нюанси в чувствата на героите си, книгата събужда топлината и копнежа по една отминала епоха, в която дълг, чест и морал са били поставяни на пиедестал. Посланията й проникват дълбоко в съзнанието на читателите и отключват секретен код към мъдростта и познанието. Така както „в комата хляб трябва да видим и буцата пръст, и дъжда, и небето. Тогава той утолява глада.“ В книгата българският дух се възвисява и зове отново към опазване на вярата в доброто, на правдата и чистотата в човешките отношения, въздига над трудностите и засища глада на душите.
Родолюбието се усеща във всяка разказана история, с думи, които са като мляко, заквасено със звезди, песен на чанове, пъстро халище и свят хляб. Всеки, който се чувства истински българин, може да черпи сила от тях. България започва от майчината ласка, от прага на родния дом, от първия урок по история, от буквите, с които изписваме нейното име, и завършва с последния удар на сърцето.
Новата книга на Ивелина Радионова – „До Боянския майстор“, има своя собствена светлина, сияние, което излъчва и корицата, дело на Стефан Тотев. Сиянието е особено силно в трудни времена, когато мракът заплашва да превземе цялата планета, а светлото е все по-рядко срещано явление. Вероятно за това също си има причина, така както има причина за появата на всичко, което ни заобикаля – независимо дали е тревичка, цвете или дете.
Посланието на книгата е всеки да открие своята причина да е жив, която да осмисли дните му. Защото всеки идва с определена мисия, която се превръща в пътеводна светлина в живота му. Без значение дали човек ще рисува, ще отглежда рози и копринени буби, ще прави фигурки от дърво или ще извайва злато, той свещенодейства, добрува в полза на другите. Водещо е проявлението на дарбата, вложена от Твореца във всяка душа, за да се стреми тя към едно по-високо ниво на осъзнатост и достойно съществуване. Талантът би могъл да я доближи до божественото.
„До Боянския майстор“ е път на душата към съвършенство, хармония и любов. Пътят неизменно криволичи, преминава през бедност, тегоби, болести, низки страсти. Неизменно на този път се сблъскват доброто и злото, за да премерят сили. Кое е по-силно и кое ще победи? Това решава душата, всяка за себе си.
Тази книга е отворена вратичка към един по-хубав, мечтан свят. Навярно някой ще си каже: „Това си е чиста утопия!“. Авторката е готова да спори и да го опровергае, че такъв свят е напълно възможен. Свят, в който всеки да живее така, че да е полезен на себе си и на другите, свят без заблуди, без ограничения, без нараняване и подчиняване на друго човешко същество. Свят, в който прошката не е просто дума.
В този смисъл „До Боянския майстор“ е стремеж към висш идеал, недокоснат от грозното и пошлото в битието. Всеки разказ утвърждава сплотеност, вярност, силна обич, почит към знанието и традициите, отговорност към род и родина.
Книгата притежава способността да лекува души, да променя мироглед, подбуждайки порив към красота, свобода и пълна себереализация. Страниците ѝ са парченца, отчупени от онази скъпоценност, наречена „време“. И макар да е писано, че „дните на всички са преброени“, в книгата царува онова синьо безвремие, което откъсва от забързания ритъм на настоящето.
Посланието, което достига до читателя, всъщност е своеобразно порицание – на бедността, подчиняването, поробването чрез икономическа зависимост. Щом хората се раждат еднакви, би трябвало да имат равен старт. И само умните, трудолюбивите, най-упоритите трябва да са с едни гърди пред останалите. Затова в повестта „До Боянския майстор“ авторката дарява свободата на Малтица и Антип, двама от второстепенните герои, и заклеймява в разказите недостойните постъпки на Узун Чолак и на мъжа на Родопея.
„До Боянския майстор“ е 13-ата книга на Ивелина Радионова – фатална, но в най-хубавия смисъл на думата, защото в нея са белетристични творби, които ще останат за поколенията. Сега разказана в проза, историята на Боянския майстор първоначално бе претворена в стихотворение, което донесе на авторката първа награда в Националния конкурс за любовна лирика „Горчиво вино“ 2020. Поетичната творба е включена в книгата и е нейно своеобразно мото.
Читателски отзиви:
Въпреки че наистина обожавам „Алтъна“, в тази книга авторката е оставила сърцето си. Четенето ми отне време, защото всеки разказ беше толкова въздействащ, толкова провокиращ към размисъл, отключващ толкова много емоции, че ми трябваше време да си събирам парчетата от сърцето и да си нареждам мислите в главата. Връщах се на много пъти да се препрочитам описанията на природата, обожавам думите, които използва авторката, и мисля, че точно те ме направиха заклет неин читател.
„До Боянския майстор“ ми напомни много на любимата ни книга с покойната ми баба „Греховната любов на зографа Захарий“. „Майка“ ми разби сърцето – мисля, че никога не ми е повлиявало нещо по този начин, било книга, филм или реална случка. Поне час, след като го прочетох, даже не можех да говоря, все едно си бях излязла от тялото и се гледах отстрани. Историята на Ралица и Узун пък отключи толкова много казуси, зададох си толкава въпроси… пазих редом с вълците Родопея, молих се авторката да не убие Коля в Дунава, радвах се за Чая, чудех се истина ли е историята за Старчевата…
За пореден път останах впечатлена от чувството за мярка, когато Ивелина Радионова пише. Не знам как успява. Хем си кажа „Еее, как можа точно сега да свърши, трябваше още малко“ и после, като размисля, осъзнавам, че точно там е трябвало да му е краят, да остане и малко недоразказано, малко за душата…
Беше просто прекрасно, то винаги е, но този път беше много, много специално. Благодаря!
Благодаря от цялата си душа! Като дългогодишен художник и иконописец съм в състояние да усетя сакралното послание. А само велик творец, какъвто е Ивелина, може да принесе магията от чудото на Боянския майстор от епоха в епоха. Благодаря за златните слова, които въздигат и осветяват душата, като четеш книгите като евангелие!
m.filibe.com