Нова книга от издателство „Изток-Запад“ – „Разузнаването отвътре“, Боян Чуков
Различните форми на хибридна война се реализират срещу врагове, съюзници и приятели. Затова всяка една нация е винаги сама в джунглата на международните отношения, които не са място за благотворителност и алтруизъм. Ролята на разузнаването е решаваща в т.нар. течни конфликти, които се разливат и заемат формата на всяка възможна пукнатина в националната сигурност на държавите. Но разузнаването през XXI век има малко общо с разузнаването от Студената война, тъй като заплахите днес имат различна и необичайна структура; те могат да идват от множество субекти, които на пръв поглед изглеждат невъзможни или пък ни убеждават в благоденстващо бъдеще.
Държава, която не разполага с високоинтелигентен информационно-аналитичен продукт от разузнавателните си служби, е слепец във вземането на решения. Тя не може да бъде геополитически субект, а единствено обект на действия и чужди интереси. Има ли шанс българското разузнаване да напусне старата матрица и от инструмент за мониторинг да се превърне в аналитично-когнитивен продукт, който да индуцира правилни управленски решения за държавата ни?! Вероятно това зависи от интелектуалните ресурси на политиците ни да формират знания от областта на националната сигурност, да изискват от експертите такива знания, да ги ползват, и да притежават генетична смелост да мислят в неедноизмерна координатна система.
Боян Чуков е офицер от българското разузнаване. Има инженерно образование. През 80-те и 90-те години на XX в. работи под дипломатическо прикритие в българските посолства в Париж и Мадрид. Специализира в Института за политически науки в Париж (Sciences Po). Бил е член на Националния консултативен съвет към Дипломатическия институт на Министерството на външните работи. Секретар е на Съвета по национална сигурност и външнополитически съветник в две правителства на България – в кабинетите на Сергей Станишев и Пламен Орешарски. Владее френски, испански, руски, гръцки и английски език.
Откъс
Книгата „Разузнаването отвътре“ е опит да се запознае любознателният и непредубеден читател с разузнаването като специфична и обвита в мъгла човешка дейност. Заглавието на книгата можеше да бъде и „Разузнаването отвътре“ като смислово съдържание и продължение на моята предишна книга „Матрицата отвътре“. Естествено, голям брой страници са посветени на моменти от най-новата история и премеждията на българските разузнавателни служби. Всичко написано е резултат на моя натрупан дългогодишен личен опит в сферата на разузнаването, международните отношения и националната сигурност. През годините си давах ясно сметка, че всичко, което съм постигнал в своята професионална кариера, е благодарение на българската държава в лицето на българското разузнаване.
С гордост си признавам, че в зряла възраст съм абсолютен „продукт“ на ПГУ-ДС, НРС и косвено по наследство на РУМНО. Ако имам възможност отново да се върна в началото на моя жизнен път, отново бих искал да служа на България като офицер в българското разузнаване.
Темата „разузнаване“ е изключително чувствителна и много често е съпътствана от митове, легенди, идеологеми и гъста словесна мъгла. Това не е случайно. Разузнаването е направление в областта „тайни служби“. То е покрито с много секрети, които още дълго време ще се пазят в архивите. Но даже и в тях няма да бъде открита пълната и всеобхватна истина, за която се претендира в много книги. Разузнавателната дейност се развива с невероятно бързи темпове и в различни направления, основен инструмент е в съвременните многолики хибридни войни.
В разузнаването се променя всичко, за да се запази във времето най-същественото, което остава непроменено – смисълът на неговото създаване. Общественото мнение за разузнаването е като историята за седмината слепци, които отишли да „видят“ слона. Всеки един от тях разказал на другите как „изглежда“ слонът в зависимост това коя част от него е опипал. В този смисъл нямам амбиция да твърдя, че в моята книга съм разказал всичко от А до Я за разузнаването. Имах уникалния късмет по време на моята професионална кариера да работя във всяка една от петте фази на разузнавателния цикъл. А с това могат да се похвалят малцина. Не съм от тези, които са се „отъркали“ леко в разузнаването или просто са имали трудов договор с разузнавателната служба.
В книгата ще намерите моето мнение, което има едно важно и неоспоримо предимство. Всичко написано съм видял лично, то е преживяно и осмислено през професионалната ми кариера. Предлагам ви моята субективна оценка и гледна точка. Може те да не се приемат от някои колеги, но аз ни най-малко не си поставям за цел да им се харесам. Винаги съм се възползвал от висшата степен на лукса по времето на Тодор Живков. Да изкажа своето лично мнение. В този смисъл в книгата правя опит да изляза от декламативния и еуфоричен стил на доста колеги за разузнаването. От това няма нужда, особено днес. Не е честно към следващите поколения. Стремял съм се написаното от мен да е максимално открито и откровено. Имах щастието да премина през всички „окопи“ на разузнаването.
Тръгнах от най-ниското ниво и не съм прескачал нито едно стъпало в моя професионален път. Награждаван съм от ръководството на разузнаването за добра агентурно-оперативна и информационно-аналитична работа. В професионалната си кариера на разузнавач имам регистрирана и отчетена успешна вербовъчна дейност. Стигнах до външнополитически съветник на министър-председателя и секретар на Съвета по сигурността при Министерския съвет. Два пъти.
След гимназията постъпих като войник в редовете на Българската армия. Две години служих в различни поделения на радиоразузнаването. Обиколих невероятно красиви места в България като връх Перелик и връх Вишеград. Служих в радиополка в село Мусачево. Основното „оръжие“, с което разполагах в казармата, беше доброто владеене на гръцки език. Благодарен съм на съдбата, че имах възможност да служа в редовете на Българската армия с полковник Пожарлиев от ОКП (Общовойскови команден пункт) – Гърция, в Мусачево, общувах с достойни български офицери като полковник Атанасов, майор Балджийски, ст. лейтенант Крумов, лейтенант Пасков и др. В радиополка в Мусачево заедно с офицери от военното разузнаване успешно положих изпит по гръцки език и завоювах гръден знак „Специалист I клас“.
В българското разузнаване попаднах единствено и само благодарение на бащинското отношение и усилията, които положи полковник Дочо Кинкин. Той инициира по моя молба предварителното ми проучване в отдел „Кадри“ на ПГУ-ДС (Първо главно управление, Държавна сигурност). Когато го помолих да направи това, първата му реакция беше: „Само това не! Старият (Стефан Чуков) ще ме убие!“ Моят баща, офицер от военното разузнаване, първоначално беше категоричен, че не трябва да тръгвам по неговия път. Дочо Кинкин е семеен приятел от времето, когато работеше през 60-те в състава на резидентурата на ПГУ-ДС (разузнаване) в Атина. По същото време баща ми беше командирован в резидентурата на РУМНО (военно разузнаване) в гръцката столица.
С книгата „Разузнаването отвътре“ искам да изкажа своята огромна благодарност към хората, с чиято помощ и грижа се оформих като разузнавач. На първо място по време е моят баща полковник Стефан Чуков от военното разузнаване. Още като ученик в Атина той първи ми показа и обясни какво е външно наблюдение. Видях как разузнавач се чисти от външно наблюдение. Принос има и моята майка капитан Станка Чукова, която известно време бе служител с гръцки език в НТУ (Четвърто Управление до 1986 г. – от 02.1992 г. СОТИ). Най-голям принос за оформянето ми като млад офицер от разузнаването има моят близък приятел и колега полковник Румен Митев.
Той ще остане завинаги моят учител с главна буква. Веднага след него следва полковник Димитър Вандов (бай Митьо), моят първи резидент във Франция. Той допринесе много за изграждането на моите оперативни навици и поведение в реална бойна обстановка.
m.filibe.com