КОЛАРЯТ НА СМЪРТТА
Селма Лагерльоф
Стр. 216
Цена: 15 лв.
ISBN: 978-619-759-661-8
Шедьовър – така великата авторка на Швеция и Нобелов лауреат Селма Лагерльоф определя своя роман „Коларят на Смъртта”. Не се шегува, нито е преднамерено нескромна, просто към края на 82-годишния си живот е сигурна, че тази книга ще бъде истински оценена след време, защото „шедьоврите трябва да отлежат”.
В България романът е почти непознат. Излиза за първи път преди близо век, вероятно в превод от немски език. Чак сега – 61 години след смъртта на авторката си, той се поява в превод от шведския оригинал, дело на Меглена Боденска и с логото на издателство „Лист” и корица от Люба Халева.
Действието на този безмилостно добър роман се задвижва от фаталния чар на Давид Холм – красив, но пропаднал пияница, който тормози жена си и трите си деца. Той се озовава в градче, където Армията на спасението помага на изгубените души.
Чарът му покорява сестра Едит, която иска да го спаси, но среща само присмеха му. В новогодишната нощ Едит е на смъртно легло, покосена от туберкулоза, с която се е заразила от него. Същата нощ Давид Холм е убит при пиянска свада. Преди да отиде в отвъдното, като пътник в колата на Смъртта той трябва да навести хората, чийто живот е опропастил. Последната му спирка е при сестра Едит.
Мнозина читатели откриват в сюжета сходство с „Коледна песен” от Чарлз Дикенс..
Най-ярката звезда на шведската литература, както сънародниците на Селма Лагерльоф продължават да я тачат и с днешна дата, пуска за печат тази история през 1912 г. в 20000 копия. Тиражът е впечатляващ, но романът не постига обичайния търговски успех за авторката си – бройките са разпродадени чак на осмата година. За сравнение – от романа „Домът на Лилекруна”, публикуван година по-рано, за три седмици са продадени 30000 копия, след което има допечтатка от 4000 броя. По онова време в Швеция няма друг писател, който да може да се похвали с такива продажби, освен Селма Лагерльоф.
Отзивите на критиката за „Коларят на смъртта” са смесени, съвременните литератори са озадачени от структурата на повествованието, която използва изкусно техниката на „китайската кутия“, с множество разкази в разказа. Лагерльоф отдава сравнително хладния прием на липсата на интерес към онова, което се случва „от другата страна на живота“.