„ДО ЧИКАГО И НАЗАД“ ОТВЪД ПЪТЕПИСА
Пламен Антов
Стр. 288
Цена: 17 лв.
ISBN: 978-619-753-529-7
Caмо пътепис ли е „До Чикаго и назад”? Отивайки на Световното изложение в Чикаго през 1893 г., не се ли озовава Алеко на един друг, съвършено нов материк – но не в пространството, а във времето: в антиутопичния „нов свят” на бъдещия ХХ век, светът на една нова, постхуманна технологична реалност?
От друга страна, случайно ли образът на Бай Ганю се ражда тъкмо там, в Америка, на световния панаир? И не по-малко – в един строго литературен, жанров аспект – не съдържа ли бъдещата творба „Бай Ганю” генетичното ядро на пътеписа?
Това са някои от въпросите, които се разискват в тази книга, която не крие намеренията си да представи един нов поглед към познатата творба на Алеко, отдавна изсушена от лесни училищни интерпретации. Предлага се широк културно-антропологичен прочит отвъд рамките на пътеписния жанр, разкриващ неподозирана до този момент актуалност на творбата, изненадващо съзвучна със собственото ни постхуманно съвремие.
„До Чикаго и назад” не просто като пътепис, а като проницателно философско, култур-цивилизационно наблюдение, което в много отношения е изпреварило собственото си време. И между другото – като свидетелство за първия сблъсък на българския колективен човек с Модерността.
Чикагското изложение през 1893 г. (или Колумбово, както е официалното му название, защото е посветено на 400-годишнината от откриването на Америка) е важно за българската литература чрез класическата творба на Алеко. И тази важност за нас сякаш ни е пречила да оценим неговото световноисторическо значение за развитието на западната модерност. – Всъщност това е събитието, което променя, превключва по радикален начин нейния характер: хуманистичната културна модерност на „стара” Европа отстъпва водещата си роля на една нова постчовешка модерност под знака на технологиите, в която светът ще започне да живее през идващия ХХ век.
Технология, която не се свежда само до пряката, техническа страна, до машината, а ще има и своите социални измерения за човешкото битие. Онази Модерност, която Хайдегер ще означи като машинизация (Machenschaft), чиято антиутопична същност ще бъде разкрита от писатели като Чапек („Р. У. Р.”), Хъксли („Прекрасен нов свят”), Замятин („Ние”), Оруел („1984”), Бърджес („Портокал с часовников механизъм”) – до „Америка” на Бодрияр…
Едно от първите имена в тази редица е това на Алеко, оставил ни едно от първите автентични свидетелства в за идването на този „нов свят”, едно от първите предупреждения. Неговото отношение към видяното в Америка е раздвоено. Той искрено се възторгва от техническите достижения на човешкия дух – една „източна приказка”, превърната в реалност: скоростта, телефонът, електричеството… – Но този възторг не му пречи да прозре още в зародиш и тъмната сянка зад технологиите – тоталната машинизация на човека, превръщането му в роб на машината и сам машина, автомат.