Националната художествена гимназия „Цанко Лавренов“ празнува своя патронен празник

 Събитието е посветено на известния български творец Цанко Лавренов, на чието име е кръстено училището.

През 2021 година се навършват 125 години от рождението на художника.

Директорът на гимназията – Светлозар Чавдаров и част от учителите поставиха по традиция празничен венец на паметника на Цанко Лавренов в Стария град.

Честит празник на всички настоящи и бивши преподаватели, ученици и на административния екип на НХГ „Цанко Лавренов“!

Цанко Лавренов е роден в Пловдив през 1896 г. Още по време на ученическите си години във Френския колеж в родния си град, знае, че ще се посвети на изкуството. Посещава между 1921 г. и 1922 г. частното художествено училище „Света Анна“ във Виена, среща се с модерното европейско изкуство, впечатлява се от сецесиона и експресионизма. Не успява да получи мечтаното академично образование, но с още по-голяма убеденост се отдава на художническото поприще.

След завръщането си в Пловдив развива активна творческа и обществена дейност, свързана с изложбите на Дружеството на Южнобългарските художници. Един от върховете в творчеството му е големия живописен цикъл, създаден след пътуванията му до Света Гора през 1935-1936 година.

Национална художествена гимназия “Цанко Лавренов” е основана през 1976 г. в град Пловдив. Нашите ученици са най-младите носители на културното наследство, създадено от много видни творци, живели и попили творческата атмосфера в града на седемте тепета. Екипът на гимназията търси талантливи деца от цялата страна, за да развиват своя индивидуален артистичен талант на базата на събран многовековен художествен опит. В НХГ “Цанко Лавренов” следваме модела на класическите училища по изкуства към Министерство на културата на Република България.

Целта на образованието през петгодишния курс на обучение е да се развиват добри знания и артистични умения в седем специалности: Живопис, Графика, Скулптура, Иконопис, Стенопис, Рекламна графика и Пространствен дизайн. Обучението в НХГ „Цанко Лавренов“ е от 8 до 12 клас.

Биография на Цанко Лавренов:

1896 г. – Роден на 24 ноември в Пловдив, в семейството на Иван и Силвина Лавренови, с кръщелно име Александър – Стефан. Пето дете в семейството. Павликянско вероизповедание.

1907 /08 – 1916 г. – Ученик във Френския колеж „Св. Августин”, Пловдив. Първи опити в изкуството.

1915 г. – Печата карикатури в столичния периодичния печат („Художествена седмица” (1915–1917, 1928), „Панорама из целия свят” (1915), „Българан” (1916–1924) под псевдонима Лоран

1917 г. . Завършва школата за запасни офицери в Княжево.

1918 – 1920 г. – Работи със сестрите си в семейния магазин в Пловдив.

1921 – 1922 г. – Посещава във Виена частното рисувално училище „Св. Ана” и няколко месеца Вечерен акт в Академията за приложни изкуства, след което заедно с други чужди студенти е принуден да прекъсне.

1922 г. – Занимава се с тютюнопроизводство.

1923 г. – Първо участие в изложбата на Дружеството на южнобългарските художници в Пловдив с 8 картини. Приет е за член на дружеството.

1924 г. – Настоятел в Пловдив на издаваното от Гео Милев списание „Пламък”; Съосновател и активен член на Пловдивския дом на изкуствата и печата, с пръв председател Николай Райнов.

1925 г. – Пътуванe, заедно с братовчедка си Павлина и баба им Силвина до Италия – Рим, Венеция, Флоренция, Асизи, Падуа, по случай „свещената година” на католическия свят. Участва в аудиенция при папа Пий IX .

1926 г. – Първа изложба на групата „Бабаков – Дечев – Лавренов” в салона на Дружество „Майчина грижа” в Пловдив. Витко Бабаков, Даналил Дечев и Цанко Лавренов съвместно организират до 1929 година шест изложби в Пловдив, Чирпан и Пазарджик.

1927 г. – В София се провежда първата обща художествена изложба на дружествата на художниците в България. Лавренов  участва в състава на Дружеството на южнобългарските художници с „Финал”, „Майска песен” и „Един живот”. През есента – участие в конкурс за юбилейни марки. Първа награда за проектите на тема „Св. Климент Охридски „ и „Отец Паисий”.

1928 г. – Работи като художник -оформител в Държавната печатница, София.

1929 г. – По повод Четвъртия конгрес на Археологическите дружества в България организира съвместно с Данаил Дечев и Нягул Станчев изложбата „Художествени старини, запазени из пловдивските семейства”, открита в Библиотеката в Пловдив. Публикува студия за нея в Годишника на Пловдивската библиотека и музей, 1928/ 29 г.

1930 г. – Втора изложба на дружество ”Звено”. IV ОХИ, 15 септември 1930 г., София (показва картината „Стария Пловдив, откупена от Министерството на народното просвещение).

1935 – 1936 г. – Пътешествие из Гърция – Света гора, Атон, Солун, Атина. Впечатленията оставят ярка следа в творчеството му.

1936 г. – Участва заедно с Пенчо Георгиев, Васил Захариев, Веселин Стайков, Преслав Кършовски и Никола Златев във Втората международната изложба на гравюрата на дърво във Варшава. Излага творбата „Света гора”.

1937 г. – Участва в изложението в Париж с картини със сюжети от Света гора. Отличен е с бронзов медал.

1938 г. – Участва в XII-та ОХИ в София с Дружество „Родно изкуство”. Излага „Старият Пловдив”, „Цар Симеон пред Цариград”, „Пловдив” и „Света гора”.

1939 г. – Съвместна изложба с Данаил Дечев в Дома на изкуствата и печата в Пловдив.

1941-1942 г. – Участва в „Изложба на българските художници”, представена в Германия, Австрия и Унгария (заедно с група художници е поканен на откриването в Берлин).

1942 г. – Заминава семейно в Македония. Пътува до Охрид, Битоля, Скопие, Прилеп и Велес.

1943 г. – Първа награда от конкурса на Пловдивската община на тема „Куршум хан”.

1946 г. – Две първи награди за юбилейни марки „Св. Иван Рилски”.

1951 – 1952 г. – Работи като уредник в Градския музей на Софийския градски народен съвет, от който през 1952 г. се разделят като самостоятелни институции СГХГ и Музея за история на София.

1958 г. – Съвместна изложба с Владимир Димитров-Майстора в Лиеж, Белгия.

1963 г. – Удостоен със званието „народен художник”

1964 г. – Орден „Кирил и Методий” I степен.

1964 – 1965 г. – Самостоятелна изложба, пътуваща в Прага, Будапеща, Варшава, Западен Берлин. Посещава  Източен и Западен Берлин и Дрезден.

1966 г. – Съвместна изложба с Дечко Узунов в Париж.

1967 г. – Самостоятелна изложба в Москва, по повод месеца на българската култура.

1969 г. – Лауреат на Димитровска награда. Удостоен със званието Герой на социалистическия труд.

1970 г. – Художник – сценограф на балета „Нестинарка” на Марин Големинов.

1976 г. – Юбилейна изложба в Пловдив.

1978 г. – Умира на 18 октомври в София.

Цанко Лавренов е автор на монографиите за художниците Веселин Стайков – 1955 г., Елисавета Кнсулова – Вазова, съвместно с Бинка Вазова – 1956 г., Златю Бояджиев – 1958 г.; на мемоарната книга „По стръмната пътека” – 1968 г. и на голям брой студии и статии по въпроси, свързани с изкуството.