Честваме професионалния празник на българския корабостроител

4 ноември е Професионален празник на русенските корабостроители

През 1881 г. в Русе е построен първият български кораб Бот-1 с дължина 16 м, широчина 3 м и водоизместимост 60 тона, с което се поставя началото на българското корабостроене. Денят се чества се от 1993 година.
Русенска корабостроителница АД е основана през 1881 г., като през онова време в корабостроителницата е построен и първият стоманен кораб в България.

Износът на компанията е насочен към Русия, Китай, Иран, Норвегия, Сингапур, Германия, Кипър, Холандия, Австрия. През този период от време корабостроителницата извършва и ремонтна дейност на речни кораби.
През септември 1991 г. бившият корабостроителен и кораборемонтен завод Иван Димитров е регистриран като Русенска корабостроителница ООД. През април 1999 г. корабостроителницата е приватизирана от Beteiligungsgesellschaft mbH, Германия.

От 2007 г. Русенска корабостроителница АД започва да произвежда плавателни съдове от 7- и над 7 хиляди тона DWT. Строителството им става възможно след инвестиции за проектни разработки и увеличаване капацитета на хелинга – повдигащото и спускащо устройство, чрез което новопостроените кораби слизат на вода.
Към настоящия момент Русенска корабостроителница извършва и кораборемонтна дейност.

През ХV-ХVІІ в. Русе е най-големият корабостроителен център в българските дунавски земи за гребни и ветроходни плавателни съдове. От ХVІІ в. в устието на р. Лом, там където днес е лиманът на Русенска корабостроителница АД, зимува военната дунавска флотилия, достигаща до 50 фрегати, а градът е седалище на адмирал. При посещението си в Русе през 1640 г. католическият епископ Петър Богдан отбелязва, че понтонният мост между двата бряга на реката е направен от кораби, наречени думбази.

Успехите на русенци в усвояването на река Дунав са отразени в европейската литература чрез историческия роман на Жюл Верн Дунавският лоцман (Jules Verne, Le pilote du Danube), чиито герои и голяма част от повествованието се развива в Русе.
От Русе водят началото си военното корабостроене и кораборемонт след Освобождението.

При създаването на българския военен флот на 31 юли 1879 г. в Русе е предадена и корабна ремонтна работилница, известна още като Флотски арсенал и Русенски портови завод. Тя е първото металообработващо предприятие в България и по своята материално-техническа база и броя на работниците е най-голямото предприятие на българската метална индустрия до началото на ХХ век.

Първият голям кораборемонт в освободена България е направен в Русе през лятото на 1879 г. с приспособяването на колесния параход Опит, дължина 60 м и водоизместимост 200 тона, за яхта на княз Александър Батенберг. Възстановени са няколко съда, извадени от река Дунав, с което са извършени първите в страната ремонти на корабни енергетични уредби.
През 1881/1882 г. в Русенския портови завод е построен Бот № 1 – железен несамоходен шлеп с водоизместване 60 тона, с който се поставя началото на желязното корабостроене в България.

Началникът на Кораборемонтната работилница на Дунавската флотилия инженер-механик Петър Кузмински е един от инициаторите за създаването през 1885 г. първото българско научно-техническо дружество. Пета секция в него е Кораблестроението, морската техника, артилерията, производството на оръдия и въобще военна техника. На следващата година Кузмински разработва оригинална конструкция на корабен многоходов котел сепараторен тип, за който подава заявка за патент.

През 1887 г. той прави най-значимото научно-техническо откритие, създавайки първата в света реверсивна радиална газова турбина с горене при постоянно налягане.
В 1891 г. в Кораборемонтна работилница е създаден първият български самоходен плавателен съд – катерът Амалия. Специално за него русенските корабостроители произвеждат и първата българска парна машина и котел. Амалия е първият кораб построен в Русе, за да плава в Черно море.

През 1898 г. в Кораборемонтната работилница е произведен 80-тонният катер Калиакра, предназначен за Черноморския военен флот. Проектът на корпуса, котелът и винтът на корабната машина с мощност 136 к.с., всички механизми и детайли са изработени от русенските корабостроители. Гребният вал е доставен от фирма Круп.

По заповед на капитан I ранг Матей Стойков през лятото на 1898 г. се залесява част от устието на р. Русенски Лом. Акваторията между него и сушата се моделира в зимовище за кораби, а след неговото запълване върху отвоюваната суша са изградени цеховете и хелингът на Русенската корабостроителница АД.

До 1999 г. корабостроителницата в Русе се превърна в един от най-големите български машиностроителни заводи, произвеждаща речни, морски кораби и пристанищни кранове.

www.banker.bg