Навършват се 102 години от рождението на инженер Петър Петров – един от най-продуктивните изобретатели на ХХ век

В далечната 1919 година на 21 октомври в малкото китно село Брестовица, Пловдивско, в семейството на свещеника Димитър Петров се ражда син.

Наричат го Петър. Орисват го да бъде здрав и ученолюбив, а той се оказва и авантюрист. Едва 20-годишен заминава за Франция и постъпва в Чуждестранния легион. Може би в най-неподходящото време – избухва Втората световна война. Петър попада на фронта, където защитава прочутата отбранителна линия „Мажино” на границата с Германия. Доброволец на френска служба, той е пленен от хитлеристките войски и е изпратен в лагер в окупирана Полша. Спасява го българският му произход – така през 1941 г. се завръща в родината. Назначен е за гвардеец на цар Борис III. В края на Втората световна война Петър Петров емигрира в Германия, опасявайки се, че ще бъде съден, защото е царски офицер. Комунистическият режим в България го осъжда задочно на смърт, по-късно обаче, когато става световноизвестен, присъдата е отменена.

В Германия започва неговата кариера на талантлив инженер и изобретател. В Дармщатския университет записва инженерни науки, а след това продължава в Щутгартския университет с магистърска степен по механика и гражданско инженерство. Голямата любов на българина е корабната архитектура. Още докато следва, той участва в строежа и дизайна на повече от 60 съда. Годините в Германия го свързват с Хелен Филипс-Петроф. Бракът им продължава 52 години, имат трима сина.

Доброто образование и иновативните му идеи бележат началото на бляскавата му кариера. Заминава за Канада, където работи за американските ВВС. Участва в авиационни проекти при изграждането на военновъздушните бази при Гуус Бей, Лабрадор и при Туле, Гренландия. Няколко години по-късно авантюристичният му дух го отвежда в Индокитай. Там строи мостове и електрически централи. При завръщането си в Америка той си подарява истинско морско пътешествие до град Мелбърн, щата Флорида, на собственоръчно конструиран катамаран, наречен от него „Джемини 2”.

Впрочем, първият двуместен американски космически кораб, в чието проектиране той участва, носи името „Джемини”. От 1960 г. до края на живота си Петър Петров живее в градчето Хънтсвил, щата Алабама. Редят се проект след проект. Участва в екипа за разработката на първия метеорологичен спътник „Нимбус” и първия комуникационен спътник „Телстар”.

Любопитна подробност от биографията на българина е и личната покана от Вернер фон Браун, прочутия немски конструктор на военните ракети „Фау”, за участие в неговия екип като водещ инженер при конструирането на ракетите „Сатурн” от американската програма „Аполо”.

Натрупания опит и идеи Петър Петров решава да вложи в собствена компания. В нея разработва първия безжичен сърдечен монитор, използван днес в болниците по цял свят. Година по-късно изобретява прототипа на цифровия електронен ръчен часовник. Вместо със стрелка, новият часовник показва времето, изписвайки върху циферблата светещи в червено цифри. Часовникът е пуснат на пазара през 1971 г. с марката „Пулсар”. По това време моделът се продава за 2100 щатски долара. Пет години по-късно патентът е продаден на японската фирма „Сейко” и световният пазар е залят с електронни часовници. Във Вашингтон в Смитсъновия институт е запазен един от прототипите на електронния часовник, създаден от българина.

С това не свършва поредицата от световни изобретения на сънародника ни. Заедно със синовете си през 1975 г. той основава фирмата „ADS Environmental Services”, производител на компютризирана апаратура за измерване на замърсявания. Компанията е основана като на шега, в гаража на Петър Петров, с първоначална инвестиция от 13 000 щатски долара семейни спестявания. Но само за няколко години се превръща в гигант с 50 милиона долара годишен приход.

Световноизвестният българин умира през 2003 г. на 83 години. Той е носител на многобройни награди, получил е широко признание. И още нещо: морският нос Петров (Petroff Point) на остров Брабант в Антарктика носи неговото име.

www.bnr.bg