Накъде ни водят светулките в новия роман на Христо Добротинов?

Новият роман на Христо Добротинов носи поетичното заглавие „Светулките ще ти покажат пътя“.

И естествено провокира въпроса – в коя посока ни води книгата?

Този многогласов роман печели читателя не само със своята конструкция, не само чрез равноправието между героите, но и чрез посланията си.

Романът започва и завършва с Невена Коканова, която събира в себе си образа на вечната жена – онази от книгите, от киното, но и от живота. Между първото и последното споменаване на името ѝ са заключени образите на силните жени, които тихо променят света и оставят своята следа дори и дълго време след като тях самите вече ги няма. А край името на актрисата невинно се появява името на едно дете, което по-късно написва историята на „Търновската царица“ и „Крадецът на праскови“ и до чийто смъртен одър закъснял пристига другарят Живков.

Неслучайно първият реално съществуващ герой е именно Невена Коканова, защото както казва един от героите, „Там, където има красива жена, има и любов.“ Влиянието, което героините оказват на мъжете около тях дава възможност на Христо Добротинов да разкаже за лудостта, която обзема България в края на 30-те години и която продължава и до днес. И разбира се в синхрон с тази лудост периодично прошумолява една синя рокля с бели точки, чиито бели ръкави са разкроени от лактите.

И от тях се сипят разказите за момчетата, които са възпитани и отгледани по различни начини; за момчетата, които споделят общи идеи, но които се настройват едно срещу друго след сблъсъка с реалността; за властта, която дава правото на доносника да властва над другите; за помощта, която един баща оказва на друг – въпреки различни идеологии, които следват; за любовта към другия като най-висш смисъл на човешкия живот и непровокираната злина като единственото възможно проявление на слабия.

В романа властта се сменя много бързо и дали е царско времето, или господства справедливия социализъм, справедливостта е утопия, която остава такава дори и след 1989 година. Но целта на романа не е да покаже тъмните краски в живота, а тъкмо обратното – да даде надежда, че колелото се завърта и винаги ще има някоя жена, облечена в рокля на точки, от чиито разкроени бели ръкави ще се подаде ръка, която да погали лицето на мъжа, който трудно се ориентира в настоящите събития.

 Марина Братанова, книжарница „Хермес“ – Русе
www.hermesbooks.bg