Европа и идеята за нация, Хосе Ортега-и-Гасет

ЕВРОПА И ИДЕЯТА ЗА НАЦИЯ
Хосе Ортега-и-Гасет

Стр.    304
Цена:  24 лв.
ISBN:  978-619-02-0420-6

„Един от най-характерните белези на европейската култура е именно, че тя периодично преживява някаква криза. Тъкмо това обаче означава, че за разлика от други велики исторически култури, тя не е затворена, не е завинаги кристализирала култура.

Няма нация, ако освен да се родиш в нея, не се грижиш за нея, ако ден след ден не я правиш и преправяш. И разбираш, че да си само англичанин, германец или французин означава да си провинциалист.“
Хосе Ортега-и-Гасет

Големият испански философ Хосе Ортега-и-Гасет (1883–1955) е един от доайените в замислянето на съвременна обединена Европа. Според него европейската интеграция, колкото и да е трудна и съпровождана от кризи, е процес с бъдеще, защото „зад“ този процес е налице хилядолетна общоевропейска история.

Оценявайки Европа като „много стар факт“, Ортега-и-Гасет казва, че тя е „разумът“ на историята, състояла се на територията на континента през последните дванадесет века. И този европейски исторически „разум“ е нещо предхождащо, по-обхватно и по-силно от нациите. Но от това не следва, че обединяването на Европа трябва да бъде унищожително за тях. „Нациите не трябва да бъдат подложени на валцуване, а да бъдат интегрирани, като Западът запази своя богат и многостранен облик“ – това е посланието на испанския философ.

Хосѐ Ортѐга и Гасѐт (1883-1955) е испански философ, социолог и есеист. През 1914 г. пише първата си книга – „Размисли за дон Кихот“. През 1916 г. става съосновател на всекидневника „Сол“.

През 1934 г. публикува книгата „По повод на Галилей“, а през 1935 г. излиза „Историята като система“. Най-известният му текст е „Бунтът на масите“, а сборникът „Мисли за Европа“ включва статии и лекции, писани през различни периоди от първата половина на ХХ век.

Избран е за депутат през 1931 година, не след дълго се оттегля разочарован от политиката, а след началото на гражданската война през 1936 г. живее в емиграция до 1948 година.