Сривът на чуждите инвестиции е пълен, отчете стопанската камара

През последните годни се наблюдава пълен срив на чуждите инвестиции в България, каза пред журналисти днес изпълнителният председател на Българската стопанска камара (БСК) Радосвет Радев, цитиран от БТА.

Делът на местните инвестиции в общия обем на инвестициите нараства драстично при успореден срив на чуждите вложения като общият обем на инвестициите в България в периода 2007 – 2017 г. остава сравнително постоянен – по около 18 млрд. лв. годишно.

През 2017 г. общите инвестиции са били 18.947 млрд. лв., като чуждите инвестиции са 1.858 млрд. лв., тоест една десета от общата сума. През 2007 г. съотношението е било обратното – 98.6% от общите инвестиции в страната на стойност 17.962 млрд лв. са били от чужбина.

Зам.-председателят на БСК Камен Колев посочи, че страната е декапитализирана, с очевидна нужда от инвестиции. „Стандартите показват, че преките чужди инвестиции в една държава трябва да бъдат 10 процента от брутния вътрешен продукт. Това означава, че за България те трябва да са 10 млрд. лева, а сега сме много под тази граница“, каза Колев.

Той подчерта, че данните за 2018 г. потвърждават тенденцията на спад – през първото шестмесечие на 2017 г. по данни на БНБ чуждите инвестиции са били 500 млн. лв., а през същия период на тази – 250 млн. лв.

През 2017 г. парите, изпратени от българи, живеещи в чужбина, вече значително надхвърлят размера на преките чужди инвестиции, каза Колев. „БНБ отчита преводите над 2000 лева, като внесени по-малки суми и тези в брой никой не отчита. Тези пари най-вече отиват за потребление, само малка част са за инвестиции, но и така имат положителен ефект върху икономиката“, каза Колев.

Чуждите инвестиции са най-вече (една пета) в преработващата промишленост. Недвижимите имоти, банковите услуги и и застраховките също са браншове с чужди инвестиции, посочи той. Спрямо страните от региона България е преди Румъния като процент чужди инвестиции в БВП, но разликата е била много по-голяма предишните години. Изоставаме обаче значително от Сърбия и Хърватия, добави Колев.

По думите му тежката администрация, корупцията и големият брой разрешителни и сертификати пречат на по-малките инвеститори./Дневник/