Агресивната реклама на хазарт по телевизиите се оказва законна

Нова страст завладя българите в последните години. Все по-често и на все повече места забелязвате хора, които усърдно търкат шарени лотарийни билети. Тези билети са безкрайно достъпни и дори неизбежни- подредени на щандове по павилиони и магазини, на централни места в големите търговски центрове, на касите в супермаркетите и пр. За покупката на такива билети настойчиво приканват многобройни телевизионни реклами, чието присъствие в българския ефир рязко се увеличи, независимо, че става дума за хазарт.

Агресивната реклама на хазарт в ефира на част от националните телевизии, която всяка вечер облъчва зрителите как се печелят бързи и лесни пари, и то в часовия пояс на „Лека нощ, деца“, се оказва напълно законна. Това показва проверка на Mediapool на институциите, които имат отношение към проблема.

Законът за хазарта в чл. 10 забранява пряката реклама на хазартни игри, каквито са придобилите популярност през последните години лото и лотарийни игри на „Националната лотария“, „Лотария България“, а също и тези на държавния „Български спортен тотализатор“ (БСТ). Законът обаче допуска четири изключения. Благодарение на това няма проблем да се обявяват наименованията на игрите, търговската марка на хазартния оператор, резултатите от игрите и спечелените печалби и тегленията на тиражите.

Заемащите значително телевизионно време „игри на щастието“ най-вероятно минават по ръба на закона, облечени в последните две категории – или като обявяване на резултати от игри и печалби, или като теглене на тиражи, коментираха експерти пред Mediapool.

Институцията, която по закон трябва да контролира рекламите на хазарт и да налага глоби, е Държавната комисия по хазарта към финансовото министерство. Тя не вижда проблем в агресивния маркетинг на числови игри, чиято цел е стимулирането към хазарт. По-загрижени се оказват две други институции, които обаче нямат особени правомощия да се намесят – Съветът за електронни медии (СЕМ) и сдружението Национален съвет за саморегулация.

Експерт: Търкането на билети трябва да е масово, за да работи
„Числовите игри изискват продажби на огромен брой билети, което е невъзможно без агресивна реклама“, смята бившият председател на Държавната комисия по хазарта Калоян Кръстев. „Някои от игрите предвиждат продажбата на 10-20 милиона билета, но ако се продадат например само 5 милиона, в които се паднат големите печалби, организаторът може дори да излезе на загуба от дадена игра. Затова рекламата е много важна“, поясни Кръстев.

По думите му има проблем с тълкуването на чл. 10 от Закона за хазарта и може да се спори по въпроса какъв е характерът на излъчваните по телевизията игри и интервюта с „късметлии“, спечелили някаква сума. Според Калоян Кръстев е трудно да се ограничи рекламата на хазарт, но трябва да има баланс, така че подобни послания да не достигат до масовото население и до непълнолетни лица.

СЕМ: Ние сме в омагьосан кръг
Най-загрижен за проблема се оказва Съветът за електронни медии, който е получил над 10 жалби от граждани заради рекламите и промоциите на лотарийните игри. От съвета изрично подчертават, че органът, който следи за спазването на чл. 10 от Закона за хазарта, е Държавната комисия по хазарта. Въпреки това СЕМ нееднократно е сигнализирал на комисията за случаи, в които се е усъмнил в законосъобразността на излъчени реклами, но „до този момент не е уведомяван за установено несъответствие със Закона за хазарта“, посочва в отговор до Mediapool председателят на медийния регулатор София Владимирова.

По думите й СЕМ е извършвал тематични наблюдения на реклами и самопромоции на хазартни игри и предавания с такъв характер, като последното е било в периода 22 декември 2016 г. – 10 януари 2017 г.
„Наблюдението констатира голямо разнообразие от реклами и самопромоции на хазартни игри в програмите на доставчиците на медиини услуги“, казва Владимирова. Въпреки това СЕМ не може да направи нищо, освен да следи в рекламите да не участват деца – правило, което като цяло се спазва. Веднъж съветът е наложил санкция на доставчик за това, че е нарушил изискването рекламата да не представя хазарта като лесно средство за придобиване на пари.

През май 2017 г. СЕМ дори е огранизирал среща с ДКХ, Националния съвет по саморегулация, асоциацията на радио- и телевизионните оператори, организатори на хазартни игри и собственика на „Нова телевизия“, която активно излъчва реклами на хазарт – „Нова Броудкастинг груп“. „Присъстващите на срещата се обединиха около идеята да се засили саморегулаторният механизъм. От страна на ДКХ бе изразено становище и за законодателни промени“, каза София Владимирова. Пред Mediapool обаче комисията по хазарта не пожела да защити идеите си за промени в закона.

„Намираме се в омагьосан кръг. Според нас предаванията с излъчването на хазартни игри са реклама на хазарт, но според ДКХ очевидно не са. Оказва се, че това, което се излъчва, е законно, независимо доколко е хуманно непрекъснато да се стимулират хората от телевизионния екран да дават парите си за хазарт“, коментира и Бетина Жотева, която е член на СЕМ. По думите й трябва да се изчистят законовите критерии за това кое е реклама на хазарт и кое – не е, а това зависи от законодателя.

Съветът за саморегулация: Започваме да работим по темата
Действително може да се счита, че излъчването на реклами на хазарт има стимулиращ ефект върху аудиторията, а според нашите дефиниции всяко търговско съобщение, което промотира даден продукт срещу заплащане (какъвто е случаят), е реклама, коментира Ели Герганова, председател на управата на Националния съвет за саморегулация, в който влизат рекламодатели и телевизионни оператори. По думите й излъчването на хазартни игри в телевизионния ефир попада в етичния кодекс на съвета, но е законно.

Според нея добрата новина е, че съвсем скоро основните участници в хазартната индустрия са станали членове на съвета, което означава, че занапред те се ангажират да прилагат неговия етичен кодекс, който предвижда специални правила за хазартни игри. „Започваме да работим по-активно“, посочи председателят на управата.
По думите на Герганова предстоят преговори с хазартните фирми, така че техните реклами да преминават предварителен преглед от съвета, преди да бъдат излъчени, за да се следи дали се спазва етичният кодекс. Това, според обясненията й, ще даде възможност и да се правят проверки за достоверността на част от съобщенията, особено на тези, които промотират печелившите и спечелените от тях огромни награди.
Сега ДКХ не е длъжна да следи дали операторите достоверно рекламират „късметлиите“, но комисията е уверена, че „организаторите на хазартни игри са много стриктни по отношение на изплащането на печалби и провежданите регулярни проверки на всяка първа и трета година от получаване на лиценза сочат именно това“.

Според Ели Герганова не е подходящо хазартните игри да се излъчват в часови пояс, който е силен по отношение на детската аудитория, но съветът за саморегулация няма правомощия да влияе върху часовия пояс на излъчване или върху обема на рекламите, а отговаря само за съдържанието. Един от проблемите е тъкмо обемът на излъчваните реклами на хазарт, изтъкна Герганова.
Тя смята, че евентуални допълнителни законови ограничения на рекламата на хазарт не са най-доброто решение, защото е трудно да се дефинира какво може да включва дадена реклама. По-добре е да се върви към по-ефективна саморегулация „по доброволен и етичен начин заедно с индустрията, защото основната функция на рекламата е да предизвиква доверие у хората, а не негативно обществено мнение“, каза Герганова. Въпреки това експертката припомни, че телевизионната реклама на цигари е забранена, а на алкохол е силно ограничена (например без показване на консумация и т. н.) и позволена само в късния часови пояс.
ДКХ: Следим спазването на закона
От Държавната комисия по хазарта обясниха, че председателят й Огнемир Митев не дава интервюта, въпреки че заема публична длъжност. На писмените въпроси на Mediapool ведомството отговори крайно лаконично: че то следи спазването на законовите разпоредби за рекламата на хазарт, като през 2017 г. са извършени 8 проверки и са съставени два акта за нарушение на чл. 10 от закона. Не се дават повече подробности по този въпрос.
Експерт: Рекламата на хазарт трябва да се ограничи
„Не съм наясно каква е интерпретацията на ДКХ по отношение на чл. 10 от закона, но е възможно да счита, че излъчваните по телевизията хазартни игри са всъщност „теглене на тиражи“, което е разрешено от закона“, коментира пред Mediapool друг бивш председател на ДКХ – Димитър Терзиев.

„Може би законът трябва да ограничи рекламата на хазарт, за да се постигне възпиращ ефект. Излъчването на хазартни игри по телевизията и показването на печелившите може да се счита за непряко приканване на други хора да участват и може да се разглежда и като вид заобикаляне на закона“, добави Терзиев.

Според него показването на печелившите по телевизията донякъде е положителна практика. „Преди, когато не се показваха, имаше съмнения, че печалбите отиват „при наши хора“. Сега се появяват съмнения дали тези хора наистина са взели такива печалби, така че няма идеален вариант“, смята Терзиев. Според него обаче прави впечатление фактът, че печалбите се падат предимно в провинцията, в по-малки населени места, където хората се познават и трудно може да има манипулации.

Терзиев разясни, че по закон има строг механизъм за контрол на отпечатването на лотарийните билети в печатниците, така че те да се разпределят на случаен принцип, а сървърите на хазартните фирми имат връзка с ДКХ и данъчната агенция, така че да могат да правят проверки. Комисията по хазарта одобрява образците на билетите за всяка една игра и следи дали в тях действително са отразени обещаните печалби. ДКХ следи за спазването на тези текстове чрез обстойни проверки. „През 2017 г. са извършени проверки на 4 бр. компании, носители на такъв лиценз. От направените проверки се установи, че изискванията на чл. 59, ал. 2 от ЗХ са спазени и не се нарушават“, отговориха от ведомството./mediapool.bg/