За неизпълнена търговска сделка ще се влиза в затвора

Промени в Наказателния кодекс (НК), предлагани от правителството и внесени в парламента, могат да развържат ръцете на прокуратурата и да доведат до присъди и влизане в затвора на всеки търговец, който не изпълни свое задължение по договор.

За това алармира ръководителят на катедрата по наказателноправни науки в Юридическия факултет на Софийския университет и бивш шеф на парламента проф. Пламен Панайотов.
Ще бъдат засегнати ръководителите – управители и директори, на около 400 хил. фирми и над 40 хил. неправителствени организации, включително шефове на болници. Досега при неизпълнение на договор недоволната страна може да съди другата за неизпълнение или обезщетение по гражданските закони. Идеята на управляващите обаче е да се носи наказателна отговорност и признатите за виновни да имат качеството на престъпници.

Поправките не бива да се приемат, защото всяко нарушение на служебните задължения в частния сектор би се третирало като престъпление, обясни Панайотов в силно критично интервю за lex.bg. „Това са разпоредби, които не дават никаква яснота относно критериите за това кога дадено поведение ще се счита за престъпно“, смята той.
Според поправките наказание се предвижда за всеки, който не изпълни свое задължение, и от това произтекат вредни последици за другиго, за фирма или за търговско обединение. Такъв човек може да бъде даден на прокурор и да бъде обвинен и съден за длъжностно престъпление.

Тъй като досега почти няма осъдени по този текст от НК, ще отпадне изискването законът да е нарушен с цел облага за себе си или другиго. Панайотов смята, че именно там е проблемът. Според него така едно дисциплинарно нарушение може да доведе до криминално разследване. „В случая първият въпрос, който се поставя, е оттук насетне всяко ли нарушение на служебните задължения, което доведе до каквито и да е вредни последици, ще бъде престъпление“, заявява той.
„Да си представим, че има каквото и да е нарушение или неизпълнение на служебните задължения на едно длъжностно лице в частния сектор. Да речем, че управител на ООД или изпълнителен директор на АД е сключил договор, независимо с какъв предмет, между съответното търговско дружество и друг стопански субект.

По едни или други причини сме поставени в хипотеза на неизпълнение на договора, което е свързано с нарушаване на служебните задължения от това длъжностно лице. Произтичат и някакви вредни последици, които в ред случаи могат да са и значителни. В гражданското право е известно, че неизпълнението на договорите влече гражданско-правни последици. То не може по принцип да се криминализира. А от начина, по който е формулирана разпоредбата, ще излезе, че всяко неизпълнение на какъвто и да е граждански договор може да постави въпрос за носене на наказателна отговорност“, обясни Панайотов.
Бившият шеф на парламента не е единственият, който смята промените за ненужни. Отрицателно са се изказали и от Върховния касационен съд, откъдето е дадено становище по законопроекта. „Мотивите към настоящия законопроект са твърде общи и неконкретни, като за някои от нововъведените разпоредби дори липсват“, пишат съдиите. Те дори посочват, че и в момента има текстове срещу подкупа в частния сектор и не е нужно да се пишат нови.

Управляващите се мотивират, че трябва да криминализират търговията с влияние в частния сектор и да прецизират текстовете за длъжностното престъпление. Те разширяват понятието за това кой е длъжностно лице и може да отговаря за подобни престъпления, като добавят всяка професия, регулирана със закон – архитекти, лекари, адвокати./Сега/