Комитетът на ООН срещу изтезанията (КСИ) е силно разтревожен от честата практика на изтезания и малтретиране на задържани от органите на полицията. Според неговите наблюдения всеки трети задържан в българските полицейски управления бива малтретиран, като в някои случаи малтретирането представлява изтезание.
В края на ноември Комитетът е разгледал шестия периодичен доклад на България, който страната дължи по Конвенцията против изтезанията, ратифицирана през 1986 г. В процедурата по разглеждането, което се е състояло публично, е участвала голяма делегация от представители на различни български институции. КСИ се е срещнал и с представители на Българския хелзинкски комитет, които са представили негов алтернативен доклад.
На 30 ноември КСИ прие своите
заключителни наблюдения и препоръки , които публикува няколко дни по-късно. В тях комитетът отправя редица сериозни критики към България по почти всички въпроси в обхвата на Конвенцията.
В заключенията се посочва, че случаите на насилие са по правило безнаказани, тъй като прокуратурата не осигурява адекватно разследване на подадените жалби и сигнали. Липсват и необходимите гаранции срещу малтретиране – незабавен ефективен достъп до адвокат още от самото начало на полицейското задържане, уведомяване на задържаните за техните права, уведомяване на техните близки, достъп до независима медицинска експертиза и ефективен достъп до съд за проверка на законността на задържането.
Особена загриженост предизвиква продължаващата липса на специфичен наказателен състав за изтезание в българския Наказателен кодекс.
Макар условията на лишаване от свобода в някои от затворите и другите места за задържане да са се подобрили, комитетът отбелязва, че в немалко от тях те продължават да са нечовешки и унизителни в нарушение на международните стандарти. Той отбелязва също така агресивното поведение на затворническия персонал спрямо лишените от свобода, неадекватното медицинско обслужване, насилието между самите затворници и корупцията.
Подобни са условията и в много здравни и социални институции, в които се настаняват лица против волята им. В тях според комитета се практикува физическа, както и химическа имобилизация чрез назначаване на свръхдози медикаменти. Комитетът е потресен от липсата на какъвто и да е напредък в разследванията на 238 смъртни случая в домовете за деца с интелектуални увреждания, които бяха разкрити в резултат от съвместната проверка на прокуратурата и БХК през 2010-2011 г. Той изисква от българското правителство да възобнови тези разследвания и да докладва на комитета за резултата до 6 декември 2018 г.
В своите наблюдения и препоръки КСИ изразява особена загриженост за влошения независим правозащитен мониторинг над здравните, социалните и образователните институции, в които се настаняват лица по принудителен ред. Това са психиатричните болници, специалните училища за деца с противообществени прояви и социалните домове за лица с психични разстройства.
В последните пет години отговорните министерства системно отказват достъп до тези институции на неправителствени организации.
КСИ не оставя без внимание и положението на мигрантите в България. Той изразява загриженост за тяхното малтретиране от гранична полиция и частни „ловци на бежанци“, както и тяхното противозаконно изтласкване от територията на България с цел да се предотврати подаването от тях на молби за международна защита. Наред с това комитетът изразява загриженост за тяхното произволно задържане и ограбването на техните вещи от граничните полицаи.
Другите сфери на загриженост в заключителните наблюдения и препоръки на КСИ включват домашното насилие над жени, трафика на хора и престъпленията от омраза към представители на уязвими групи. Във всички тях комитетът изразява сериозна загриженост относно сериозните и системни нарушения и отправя препоръки за законодателни изменения и по-ефективно правоприлагане.
Препоръките, които КСИ отправя към България, не са първите от този род, отправяни от този, както и от други органи на ООН и на Съвета на Европа. Много от тях почти буквално повтарят препоръките на комитета от предходния преглед на доклада за България от декември 2011 г. Впоследствие подобни препоръки отправиха и други органи на ООН – Комитетът по правата на човека, Комитетът за правата на детето, Комитетът за премахване на всички форми на дискриминация срещу жените и Комитетът против расовата дискриминация.
През март 2015 г. Европейският комитет за предотвратяване на изтезанията, орган на Съвета на Европа, публикува безпрецедентно публично изявление относно България, в което разкритикува масовото малтретиране на задържани от страна на полицията и нечовешките условия в българските затвори и следствени арести./mediapool.bg