Мораториумът върху лекарствата е приет окончателно и пътува към КС

След разгорещен дебат управляващото мнозинство прокара окончателно спорния мораториум върху плащането на нови лекарства и медицински дейности от Националната здравно-осигурителна каса (НЗОК) през следващата година. Веднага след обнародването му, той ще бъде оспорен от омбудсмана Мая Манолова пред Конституционния съд.

Тя многократно призова депутатите да не го приемат и заплаши, че ако това стане, ще го оспори, тъй като според нея нарушава конституционното право на гражданите на достъпна и качествена медицинска помощ.

Предложеният от бившия председател на Надзорния съвет на НЗОК и настоящ здравен министър Кирил Ананиев мораториум беше защитен от ГЕРБ като за първи път стана ясно, че забраната цели да се спечели време за прокарване на нови нормативни промени, които да променят начина за плащане на терапиите.

От мярката се очаква да бъдат спестени 25-30 млн. лева и тя засяга петнайсетина лекарства срещу онкологични, онкохематологични и ревматологични заболявания, които са от най-ново поколение и се предписват като втора и трета линия на терапия, когато традиционното лечение не е дало резултат.
Председателят на здравната комисия Даниела Дариткова (ГЕРБ) обясни временната забрана за финансиране на иновативни лекарства с необходимостта от време за прецизиране на нормативната уредба, така че занапред да се плаща не за отделни лекарства, а за терапевтичен резултат.
Тя посочи, че така ще се гарантира по-ефективно изразходване на бюджета за лекарства, който в последните години нараства неудържимо.

Дариткова защити и мораториума за финансиране на нови медицински дейности, който по настояване на ГЕРБ беше смекчен, така че да не се отнася за разкриване на нови услуги в населени места, където те не се предлагат. По думите й така ще се спре ненужното разрастване на болнични структури след отмяната на Националната здравна карта от съда и ще има възможност да се увеличат цените на клиничните пътеки, които са недофинансирани.

В същото време ще се гарантира, че на местата, където има необходимост, ще се разкриват нови медицински дейности.

БСП и ДПС разкритикува управляващите, че това ще разори провинциалните общински и държавни болници.Опозицията обвини управляващите в безпомощност
По време на дебата по Закона за бюджета на НЗОК заместник-председателката на парламента Нигяр Джафер (ДПС) заяви, че мораториумът за плащане на иновативни лекарства е признание за безпомощност на институциите да наложат механизми за контрол на бюджета за лекарства.
Тя коментира, че новите технологии в здравеопазването не могат да бъдат спрени и попита какво ще се прави след 1 година, когато пациентите, нуждаещи се от модерното лечение ще станат тройно повече.

Депутатът от БСП Георги Михайлов, който е бивш директор на Специализираната болница по онкохематология, заяви, че макар засегнатите от мораториума лекарства да не се използват за първа линия на лечение, не пожелава на никого да има близки, които могат да бъдат повлияни от тях, а тази възможност им се отнема. По думите му забраната ще отприщи лавина от дела и лечението на засегнатите пациенти в чужбина ще струва много по-скъпо на здравната каса, отколкото ако това лечение се допусне у нас.

Хасан Адемов от ДПС коментира, че с предлаганите от ГЕРБ текстове се разрешава навлизането на генерични заместители на лекарства, които вече се ползват у нас, а в същото време се забранява навлизането на медикаменти без аналог. Той коментира, че прогенеричната политика, която е нещо хубаво, не трябва да се бърка с предлаганата забрана, тъй като засегнатите от мораториума лекарства са под патентна защита и техни заместители не се произвеждат.

ГЕРБ призна, че с мораториума печели време за нови лекарствени регулации
Даниела Дариткова (ГЕРБ) заяви, че съзнава цялата отговорност на това групата й да подкрепи предлагания от Надзорния съвет на НЗОК мораториум. Тя посочи, че в момента в разходите за лекарства на касата съществуват множество дисбаланси и даде пример, че месечния разход за лекарства на пациент с хронични заболявания като диабет и хипертония е 33 лева, на онкопациентите – 58 лева, на пациентите с редки болести – 1274 лева и на трансплантираниПредседателите на бюджетната и здравната комисии в парламента Менда Стоянова и Даниела Дариткова при гласуването на бюджета на НЗОК в парламента, сн. БГНЕС

След разгорещен дебат управляващото мнозинство прокара окончателно спорния мораториум върху плащането на нови лекарства и медицински дейности от Националната здравно-осигурителна каса (НЗОК) през следващата година. Веднага след обнародването му, той ще бъде оспорен от омбудсмана Мая Манолова пред Конституционния съд. Тя многократно призова депутатите да не го приемат и заплаши, че ако това стане, ще го оспори, тъй като според нея нарушава конституционното право на гражданите на достъпна и качествена медицинска помощ.

Предложеният от бившия председател на Надзорния съвет на НЗОК и настоящ здравен министър Кирил Ананиев мораториум беше защитен от ГЕРБ като за първи път стана ясно, че забраната цели да се спечели време за прокарване на нови нормативни промени, които да променят начина за плащане на терапиите.

От мярката се очаква да бъдат спестени 25-30 млн. лева и тя засяга петнайсетина лекарства срещу онкологични, онкохематологични и ревматологични заболявания, които са от най-ново поколение и се предписват като втора и трета линия на терапия, когато традиционното лечение не е дало резултат.
Председателят на здравната комисия Даниела Дариткова (ГЕРБ) обясни временната забрана за финансиране на иновативни лекарства с необходимостта от време за прецизиране на нормативната уредба, така че занапред да се плаща не за отделни лекарства, а за терапевтичен резултат.
Тя посочи, че така ще се гарантира по-ефективно изразходване на бюджета за лекарства, който в последните години нараства неудържимо.

Дариткова защити и мораториума за финансиране на нови медицински дейности, който по настояване на ГЕРБ беше смекчен, така че да не се отнася за разкриване на нови услуги в населени места, където те не се предлагат. По думите й така ще се спре ненужното разрастване на болнични структури след отмяната на Националната здравна карта от съда и ще има възможност да се увеличат цените на клиничните пътеки, които са недофинансирани.

В същото време ще се гарантира, че на местата, където има необходимост, ще се разкриват нови медицински дейности.
БСП и ДПС разкритикува управляващите, че това ще разори провинциалните общински и държавни болници.
Опозицията обвини управляващите в безпомощност

По време на дебата по Закона за бюджета на НЗОК заместник-председателката на парламента Нигяр Джафер (ДПС) заяви, че мораториумът за плащане на иновативни лекарства е признание за безпомощност на институциите да наложат механизми за контрол на бюджета за лекарства.
Тя коментира, че новите технологии в здравеопазването не могат да бъдат спрени и попита какво ще се прави след 1 година, когато пациентите, нуждаещи се от модерното лечение ще станат тройно повече.

Депутатът от БСП Георги Михайлов, който е бивш директор на Специализираната болница по онкохематология, заяви, че макар засегнатите от мораториума лекарства да не се използват за първа линия на лечение, не пожелава на никого да има близки, които могат да бъдат повлияни от тях, а тази възможност им се отнема. По думите му забраната ще отприщи лавина от дела и лечението на засегнатите пациенти в чужбина ще струва много по-скъпо на здравната каса, отколкото ако това лечение се допусне у нас.

Хасан Адемов от ДПС коментира, че с предлаганите от ГЕРБ текстове се разрешава навлизането на генерични заместители на лекарства, които вече се ползват у нас, а в същото време се забранява навлизането на медикаменти без аналог. Той коментира, че прогенеричната политика, която е нещо хубаво, не трябва да се бърка с предлаганата забрана, тъй като засегнатите от мораториума лекарства са под патентна защита и техни заместители не се произвеждат.

ГЕРБ призна, че с мораториума печели време за нови лекарствени регулации
Даниела Дариткова (ГЕРБ) заяви, че съзнава цялата отговорност на това групата й да подкрепи предлагания от Надзорния съвет на НЗОК мораториум. Тя посочи, че в момента в разходите за лекарства на касата съществуват множество дисбаланси и даде пример, че месечния разход за лекарства на пациент с хронични заболявания като диабет и хипертония е 33 лева, на онкопациентите – 58 лева, на пациентите с редки болести – 1274 лева и на трансплантираните пациенти – 361 лева.

Според Дариткова целта да подготвяните от управляващите промени, за които се печели време чрез мораториума, е да се осигури универсален достъп до медикаменти за всички пациенти.

Тя беше репликирана от д-р Джафер (ДПС), че е непродуктивно да бъдат противопоставяни пациентите с различни заболявания, тъй като никой не избира от какво да боледува. Тя посочи, че държавата трябва да осигури лечението и на децата с редки заболявания, чието месечно лечение струва 70 000 лева, и на пенсионерите, които не могат да си позволят да доплатят 20 лева, за да си купят лекарствата за хипертония.

В крайна сметка мнозинството на ГЕРБ и Патриотите прокара мораториумите върху плащането на новите лекарства и медицински дейности и отхвърли предложенията на опозицията за тяхното отпадане.
Омбудсманът сезира КС за мораториумите
По-рано през деня омбудсманът Мая Манолова предупреди, че ако мораториумите бъдат приети от депутатите, тя ще сезира Конституционния съд, тъй като те лишават болни хора от надеждата да бъдат излекувани и нарушават конституционното право на достъпна и качествена медицинска помощ.
“Абсолютно необяснимо е как с едно зачеркване, с една запетая, направена с химикалка, могат да бъдат лишени от надежда за живот десетки хиляди български граждани“, заяви Манолова.

“За мен като омбудсман, като човек, като гражданин, човешкият живот няма цена“, допълни общественият защитник.

Тя посочи, че “фармацевтичният бизнес е много сладък и реализира огромни печалби, но злоупотребата със средства може да бъде решена по друг цивилизован и демократичен начин“.

Манолова припомни, че само преди 2 г. беше създадена специализирана администрация, която да преценява съотношението “цена-полза“ от новите лекарствени продукти и да оценява новите технологии“. По думите й сега комисията, която прави тази оценка, остава без функции.

Според нея “още по-драматично стои въпросът с лишаването на болниците от нови дейности“.

“Това е жесток удар срещу общинските болници. В момента и част от тях наистина са на ръба. Дълговете на 38 болници са в размер на 29 млн. лв. Надлимитните дейности на всички болници са около 50 млн. лв. в края на годината“, каза омбудсманът.

Манолова заяви, че ако не се помогне на общинските болници с 29 млн. лв., те ще фалират, като тези във Враца и Ловеч. Отнема им се шансът да се преструктурират и да развиват нови дейности, които да ги направят по-печеливши през следващата година, посочва тя.
400 млн. лева повече при критично малък резерв.

Приетият окончателно на второ четене от депутатите бюджет на НЗОК за 2018 година предвижда 400 млн. лева повече, от които 360 млн. лева повече за болниците, с които ще бъдат увеличени цените на някои недофинансирани клинични пътеки.
Здравната каса ще разполага с общо 3.8 млрд. лева, 1 млрд. от които ще отидат за лекарства.

Между първото и второто четене по предложение на ГЕРБ бяха дадени допълнително 27 млн. лева за извънболничната помощ, с което резервът за непредвидени и неотложни разходи на касата беше изтънен до критичните 87 млн. лева, което е под 3% от от бюджета. До тази година резервът беше в размер на 10% и от опозицията разкритикуваха намаляването му до критичен минимум.те пациенти – 361 лева.

Според Дариткова целта да подготвяните от управляващите промени, за които се печели време чрез мораториума, е да се осигури универсален достъп до медикаменти за всички пациенти.

Тя беше репликирана от д-р Джафер (ДПС), че е непродуктивно да бъдат противопоставяни пациентите с различни заболявания, тъй като никой не избира от какво да боледува. Тя посочи, че държавата трябва да осигури лечението и на децата с редки заболявания, чието месечно лечение струва 70 000 лева, и на пенсионерите, които не могат да си позволят да доплатят 20 лева, за да си купят лекарствата за хипертония.

В крайна сметка мнозинството на ГЕРБ и Патриотите прокара мораториумите върху плащането на новите лекарства и медицински дейности и отхвърли предложенията на опозицията за тяхното отпадане.
Омбудсманът сезира КС за мораториумите

По-рано през деня омбудсманът Мая Манолова предупреди, че ако мораториумите бъдат приети от депутатите, тя ще сезира Конституционния съд, тъй като те лишават болни хора от надеждата да бъдат излекувани и нарушават конституционното право на достъпна и качествена медицинска помощ.
“Абсолютно необяснимо е как с едно зачеркване, с една запетая, направена с химикалка, могат да бъдат лишени от надежда за живот десетки хиляди български граждани“, заяви Манолова.
“За мен като омбудсман, като човек, като гражданин, човешкият живот няма цена“, допълни общественият защитник
Тя посочи, че “фармацевтичният бизнес е много сладък и реализира огромни печалби, но злоупотребата със средства може да бъде решена по друг цивилизован и демократичен начин“.
Манолова припомни, че само преди 2 г. беше създадена специализирана администрация, която да преценява съотношението “цена-полза“ от новите лекарствени продукти и да оценява новите технологии“. По думите й сега комисията, която прави тази оценка, остава без функции.

Според нея “още по-драматично стои въпросът с лишаването на болниците от нови дейности“.
“Това е жесток удар срещу общинските болници. В момента и част от тях наистина са на ръба. Дълговете на 38 болници са в размер на 29 млн. лв. Надлимитните дейности на всички болници са около 50 млн. лв. в края на годината“, каза омбудсманът.

Манолова заяви, че ако не се помогне на общинските болници с 29 млн. лв., те ще фалират, като тези във Враца и Ловеч. Отнема им се шансът да се преструктурират и да развиват нови дейности, които да ги направят по-печеливши през следващата година, посочва тя.
400 млн. лева повече при критично малък резерв.

Приетият окончателно на второ четене от депутатите бюджет на НЗОК за 2018 година предвижда 400 млн. лева повече, от които 360 млн. лева повече за болниците, с които ще бъдат увеличени цените на някои недофинансирани клинични пътеки.
Здравната каса ще разполага с общо 3.8 млрд. лева, 1 млрд. от които ще отидат за лекарства.

Между първото и второто четене по предложение на ГЕРБ бяха дадени допълнително 27 млн. лева за извънболничната помощ, с което резервът за непредвидени и неотложни разходи на касата беше изтънен до критичните 87 млн. лева, което е под 3% от от бюджета. До тази година резервът беше в размер на 10% и от опозицията разкритикуваха намаляването му до критичен минимум./mediapool.bg