Корупцията е новият комунизъм

В германската столица се проведе голяма конференция под надслов „България, моментна снимка 10 години следприемането в ЕС и в навечерието на българското европредседателство“./DW/

Тя беше организирана от германското Дружество за Югоизточна Европа, от фондация „Конрад Аденауер“, от Германо-българския форуми от Източния съвет на германската икономика. Колегата Александър Андреев, който водеше един от тематичните панели, твърди, че равнището е било изключително високо, дискусиите – много съдържателни и интересни, а участието на експерти, учени, журналисти и хора, които се интересуват от България – многолюдно. Ето още от неговите лични и неизчерпателни впечатления.

През втория ден от конференцията най-силно впечатление ми направиха един оратор и една тема. Ораторът беше бившият министър на правосъдието Христо Иванов, който говори за злополучната съдебна реформа в България.

А темата, която обсъди друг кръг експерти, не случайно е в центъра не международното внимание в момента: общата политика по сигурността и отбраната в Европа, която винаги и сякаш неизбежно стига до миграцията и бежанците.

Христо Иванов, за разлика от повечето други оратори, говори политически, а не експертно.

Каква е целта на съдебната реформа?

На този въпрос бившият министър даде очевиден отговор, който обаче в обществената дискусия често пъти се замъглява. „Целта е съдебната власт да бъде ефективна превенция срещу корупцията“, каза Иванов и иронично добави, че иначе за съдебна реформа може да бъде обявено какво ли не. Например, да се сложат електронни табла пред съдебните зали или да се смени дограмата на прозорците.
Христо Иванов обясни, че някои процеси в българското общество изобщо не са хаотични, както изглеждат, а вървят съвсем целенасочено. Тук той включва тревожното състояние както на повечето български медии, така и на съдебната система. Това, според него, е „моделът пленяване на държавата“, който в България не е метафора, а реалност. Бившият министър все пак посегна към метафорите, когато реши да обясни защо всичко това, което се случва в България, е важно за европейците и за германците. Защото, според него, корупцията е „новият комунизъм“, тя е новата „систематична заплаха за сигурността“ на всички.

Завладяната държава
За завладяването на държавата, на икономиката, на съдебната система и на медиите говори и Руслан Стефанов от Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД).

Той разшири рамката и обърна поглед към случващото се в други балкански страни, където, според него, възниква една така наречена „стабилокрация“ –полудемократични режими, които обещават на Европа стабилност, но като цена искат да си развържат ръцете за авторитарно управление у дома. Стефанов обърна внимание и на друго. Да, в Западна Европа също има корупция, призна той, разликата обаче е в това, че в Източна Европа има уникално проникване на организираната престъпност в съдебната система. Ако европейският Механизъм за сътрудничество и наблюдение за България бъде прекратен, без да има видим напредък в проблемните области, това само ще увеличи недоверието на българските граждани както към българските, така и към европейските институции, смята Стефанов.

Михаел Хайн от университета в Гьотинген констатира, че и в момента българите се доверяват повече на европейските, отколкото на българските институции. Той анализира отношението на българите към прехода и демокрацията, а като реплика на изнесените от него цифри аз го попитах:
„Защо се оказва, че в България по-богатите хора имат повече доверие в демокрацията и в ЕС?“

За съжаление, до дискусия по този въпрос така и не стигна…

И Антоний Гълъбов говори критично за състоянието на правовата държава в България. Неговият тъжен извод гласи: в момента огромната част от българското общество се връща обратно в ролята на поданик./DW/