Да ни е честит пол. анал. Б.Д.!

Ако някой все още брои етажите под дъното, към които се спускаме, моля да прибави още един. И да му сложи надпис: Божидар Димитров – политически анализатор.

Това ще е бъдещето занимание на доскорошния директор на НИМ, той просто се подчинил на знаците на съдбата: “Човек колкото и да бяга, политиката го преследва, тя го настига, прави му предложение, на което не може да откаже, и той се съгласява”.

Ето и дебюта му в политическото анализаторство по повод изявлението на говорителя на руското външно министерство Мария Захарова, че Червената армия е спасила българските евреи: “Нито Москва, нито Русия го е казала това, казала го е една пикла, която няма и цици, както всички рускини. Пикла без цици”. Това не го казва неизбежният простак, какъвто има във всеки „Биг брадър“, по адрес на някоя от съквартирантките. Казва го новоизгряващият политически анализатор Божидар Димитров по повод на говорителя на руското външно министерство.

Както бил рекъл някакъв американски сенатор Бари Голдуотър  „сексът и политиката доста си приличат – не се налага да си добър в тях, за да се забавляваш.“  Та така – Божидар Димитров се забавлява в това изказване и с политиката, и със сексизма и очевидно не е добър и в двете. Може да се намери и по-лицеприятна дума за изказването на Божидар Димитров, но няма нужда, точната е простащина. Ако за премиерите в политическия анализ имаше политически критика в смисъла на театралната или литературната критика, то в случая тя щеше да звучи така: Божидар Димитров е просто и само едно дрънкало.

И, колкото и да е странно, тук идва моментът, в който трябва да се направи комплимент на Божидар Димитров – в ролята си на политически анализатор той е изцяло на нивото на политическата обстановка. Съответен е. Съизмерим. Сходен. Лика-прилика. Както и да го увъртаме, ще се наложи да признаем – подходящ е!

Правенето на политически анализи е скучно занимание. То няма нищо общо с анатомични размери от компетентността на д-р Енчев, нито с обиди от областта на урологията. Иска ровене във факти и цитати, заплитане и разплитане на невидими връзки, оценки и преценки и, след цялата тази досадна работа, предполага прогнози и намиране на решения. Понякога прилича на търсене на неизвестното в сложно уравнение. Само че как да намериш неизвестното, ако известните величини са неточни? – това е най-голямото изпитание в анализирането на българската политика.

Как например да направиш анализ на участието на ГЕРБ в последните президентски избори, ако имаш следните два цитата от лидера на партията Бойко Борисов. Първият: „Основните функции на президента са да познава перфектно законодателството. Г-жа Цецка Цачева е два мандата председател на Народното събрание и разбира от най-важните неща за президентството – като юрист и парламентарист, който от години познава българското законодателство. Тя винаги е работила с всички партии и е давала своето мнение „за“ или „против“. В това отношение аз не виждам от кандидатите някой, който да е по-подготвен и да говори с Конституционния съд.“ И вторият: „Загубихме президентските избори, защото не искахме да ги спечелим. Много е важно за демокрацията да има ясно разграничение на властите. Когато една партия, колкото и да е добра и демократична, е спечелила и президентската, и парламентарната, и изпълнителната и местната власт, това не е добре за демокрацията“. Ако изобщо може да се разсъждава над тези две мнения, изказани от един и същ човек за един и същ човек, то това би било психоанализа, а не политически анализ. Съпоставянето на двата цитата може да помогне за поставянето на диагноза, но не и на прогноза.

Ако мислите, че с фактите е по-ясно и лесно от цитатите, защото фактите се измерват с по-точни мерки от говоренето, лъжете се. Всеки факт у нас е поне два факта. И колкото едни хора са сигурни, че е верен първият, толкова други хора са сигурни във втория. Положението с фактите е като в оня виц за човека, който продавал салам от чучулиги. Учудвали се хората, докато накрая един попитал ама целият ли салам е само от чучулиги. Е не, рекъл продавачът, петдесет на петдесет е, една чучулига и един кон. Често във факта истината я има, но е с пропорцията на чучулигата. Словосъчетанието на 2017 година вероятно ще бъде „лъжлива новина“. Изчислили са, че то се употребява три пъти повече, отколкото през миналата година. Ако суровината е лъжлива, възможно ли е анализирането ѝ да е истинско?

Но най-трудното за разгадаване си остават онези невидими човешки връзки и взаимоотношения зад думите и под фактите, което народът оприличава с преплитането на свинските черва. Без знание за тези секретни любови и тайни омрази е невъзможно да се направи икономически анализ, където всичко се свежда уж само до точни числа (например анализ за причините за катастрофата с КТБ), камо ли анализ за политиката, където резултатът от гласуването в парламента на някакъв важен закон може да зависи от това, че един се сърдел на друг за това, че му съборил барбекюто. Как например да пишеш за ДПС като опозиция, като по догадки и по интуиция усещаш, че ДПС е видимо в политическа опозиция, но в икономическо отношение е на власт? Има един човек, който може да отговори на този въпрос, но този човек нито може да бъде видян, нито да бъде попитан. По линия на познатите демократични начини за установяване на истината възможности не съществуват.

Човекът на съседната маса в кафенето тия дни обясняваше: „Работата е много проста, Делян Пеевски не съществува. Такъв човек няма, разбери, това е Ахмед Доган в друго тяло. Той, Доган, имаше две тела – един Цветан Василев за парите и един Пеевски за алъш-вериша. Ама Цветан Василев си въобрази, че съществува, взе нещо да хитрува, да прибира, да си заделя за него си и му гръмнаха банката. И сега се чудят как да си върнат…“

Слушах го и му завиждах. Де и ние, за които са задължителни цитатите и фактите, да разполагахме с такава увереност, изразена във факти. На този човек факти не му трябваха, говореше по усет. Живеем във време, в което политическият анализ по стандартите за качество стана невъзможен – защо тогава Божидар Димитров да не е политически анализатор? Това вече е най-лесното занятие. Просто казваш, че Русия е мечка, а България буболечка и ето те и анализатор на международното положение.

Ще кажете, че всичко това вероятно е така, но то не оправдава простащината с анатомичните особености на Мария Захарова. А откога простащината се очаква да бъде оправдавана? Не е ли тя всъщност официална политика. Всичко това можех всъщност да кажа само с едно изречение. Божидар Димитров, политически анализатор – хак ни е !

Веселина Седларска

www.reduta.bg

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *