Гласуването „против“ оставката на Делян Добрев е правен абсурд

Share on FacebookTweet about this on TwitterShare on Google+

Парламентът стана автор на пореден юридически нонсенс в своята практика, след като в сряда отказа да приеме оставката на народния представител от ГЕРБ Делян Добрев, подадена от него заради шуробаджанашкия скандал с назначенията в община Хасково. Този акт на парламента – „неприемане на оставка“ е опасен прецедент, коментираха пред „Капитал“ конституционалисти. Той влиза в противоречие с основни правни принципи – оставката е личен акт на един човек и принципно не би следвало да има опция тя да не бъде приета. Тя може да бъде оттеглена със съгласието на отсрещната страна – каквито прецеденти имаше в предишния парламент с оставките на Делян Пеевски и Иван Иванов. Но след времената на робството и феодализма се приема за принципно недопустимо друг (работодател, орган, държавна институция) да решава дали даден човек ще работи и ще изпълнява определена функция или не.

В понеделник Делян Добрев обяви, че подава оставка, защото се чувства омерзен от атаката на БСП, а цената за семейството му е прекалено висока. Веднага след това партийните активисти на ГЕРБ започнаха кампания с призив да не се приема оставката на Добрев, който бил добър професионалист и жертва на клеветническа кампания. Тази теза бе нашироко експлоатирана в днешната дискусия в парламента.
Мнозинството: Ако дадем Делян, кой ще е следващият
Някои от изказванията на мнозинството прозвучаха като самопризнание, което пък бе използвано от опозицията. От трибуната на парламента Цветан Цветанов обяви: „Аз ще гласувам против оставката на Делян Добрев и призовавам колегите да направят същото!“. Аргументите му бяха сведени до битовизми: Делян Добрев има прерасно семейство, майка му е преподавала физика на Румен Радев, а „има много неща, които могат да се кажат“ и за опозицията. Иначе казано – и вие сте същите. На аргумента на Атанас Костадинов, че Хасково е само един пример, но навсякъде из страната и малките, и по-големите градове се управляват от феодални мрежи, Цветанов отвърна – идете в Провадия и в другите градове, където БСП има мнозинство в общината, за да видите феодолизъм. Тези „цветановизми“, подети и от други изказали се, уплътниха силно критичното изказване на лидера на БСП Корнелия Нинова.

„Не друг, а човек от ГЕРБ каза: ако дадем Делян Добрев сега, всеки може да е следващият. Следователно вие сте много такива – в система и модел – и „Дайте да се държим здраво, защото ако падне един, се разплита целият чувал и всички заминаваме!“. Това го каза човек от ГЕРБ. Тази теза не е ли страшна за държавността в България? Една група е овладяла цялата държавна система и се държи здраво с цялата държавна машина, защото, ако един си тръгне, всички падате.“, заяви Нинова. А най-скандалното твърдение според нея, е: „така е било 27 години, всички партии преди нас са правили така, затова и ние правим така“.
Не искам да подложа почтеността на Делян Добрев под съмнение, но за този случай трябва да се говори, да се обсъжда, а не да се твърди, че такива въпроси не бива да се задават, посочи Антон Кутев. „Излизате и казвате, че кметът е неблагодарник, че сте го направили кмет, пък той е неблагодарен. Вие нямате конституционното право да правите някого кмет“, обърна се Кутев към Добрев.

В крайна сметка Народното събрание на два пъти гласува проекта за решение за приемане на оставката на Добрев, но и двата пъти не събра мнозинство за приемането й. След двучасови разгорещени дебати и взаимни обвинения депутатите гласуваха с 98 гласа „за“ оставката, 95 – против и 23 – въздържали се. След този резултат не друг, а Делян Добрев поиска прегласуване, като заяви, че оставката му е личен акт и той наистина държи на нея. Призова и опозицията от БСП да мобилизира всичките си народни представители, за да гласуват. При второто гласуване обаче гласувалите за оставката вече намаляха на 97 гласа, против нея – 99, а въздържали се 19.

Делян Добрев остава народен представител, обяви председателят на парламента Димитър Главчев.
Конституционалисти: Абсурден и опасен прецедент
Това е абсурден, но опасен прецедент, както в юридически, така и в политически план, коментира пред „Капитал“ конституционалистът проф. Пламен Киров. Според него, решението на парламента е нонсенс – ако някой не иска работата на народен представител и въобще някаква работа, няма как той да бъде задължен. А надеждите, че така скандалът ще затихне, са неоснователни – той още повече ще се разгори, смята проф. Киров.
Конституцията е казала какви са основанията за прекратяване на мандат, а единственият смисъл оставката да се приема с решение на парламента е, че по този начин се прогласява, че правомощията на съответния народен представител се прекратяват от този момент. Това решение се изпраща на ЦИК, която обявява за избран за депутат следващия в избирателната листа. Но да се водят разисквания по една оставка е много лоша практика, защото една оставка е личен акт, тя може и да не е мотивирана публично, а и мотивите в случая нямат значение, парламентът не се произнася по тях, казва Пламен Киров. Човекът може да иска да отиде другаде да работи, да се посвети на друга кауза, или просто да е тежко болен – нима тогава ще се обсъжда колко е болен и дали може да работи в това състояние или не, задава въпрос той.

Примерът с оставката на Блага Димитрова
Конституцията борави с термина „подава оставка“, термин приемане на оставка няма, не може да се приема или не приема оставка, коментира друг конституционалист пред „Капитал“. Това е охранителен акт, парламентът само проверява доколко този акт е суверенно подаден, без насилие и заплаха, доколко е спазена процедурата, но няма право на преценка по същество, казва той и препраща към решението на Конституционния съд (КС) за оставката на Блага Димитрова като вицепрезидент, подадена пред КС на 30 юни 1993 г. Казусът е напълно аналогичен на настоящия, с тази разлика, че оставката в единия случай се подава пред КС, а в другия – пред Народното събрание. Ето какво пише КС тогава:
“ Вицепрезидентът на Република България, позовавайки се на чл. 97, ал. 1, т. 1 от Конституцията, си е подал оставката пред Конституционния съд. Съдът е длъжен да установи както това обстоятелство, така и доколко това решение за подаване на оставка е резултат на свободно формирано волеизлеяние, а не е взето под въздействието на насилие, заплашване или измама. В конкретния случай вицепрезидентът Блага Димитрова заявява, че тя „отдавна обмисля това свое решение“ и изтъква политически съображения за този свой акт. Извън компетентността на Конституционния съд е да обсъжда мотивите за тази нейна постъпка. Конституционният съд не може да прави политически анализ и да дава политически оценки за обществените събития и процеси, а да прилага конституционните норми в рамките на своите правомощия.
Конституционният съд констатира, че решението на вицепрезидента да си подаде оставката е резултат на свободно формираната от него воля съобразно личната му преценка. При наличието на тези обстоятелства Конституционният съд трябва да прекрати предсрочно пълномощията на вицепрезидента. “
В по-общ план, днешният театър с оставката на Делян Добрев не е първият такъв в репертоара на ГЕРБ. В предишния мандат Петър Москов подаваше оставка, но не му я приеха. Още по-назад в миналото имаше един епизод, когато Бойко Борисов подаде остава пред царя-премиер, а той му я отхвърли./Капитал/

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *