Депутатката от ГЕРБ Снежана Дукова дава знаци на съпартийците си как да гласуват по време на избора на 11 членове на ВСС от квотата на парламента. За първи път за избора се изискваха минимум 160 гласа за всеки кандидат, условие, което партиите преодоляха с тайни договорки, а по време на вота бяха задействани кодовете на Дукова.
Парламентът превърна във фарс избора на членове на Висшия съдебен съвет вчера. Дирижирано и зад фасадата на прозрачна и демократична процедура депутатите повториха гласуването в правната комисия преди дни и кандидатите бяха избрани проформа и без всякакъв дебат.
Елемент от цялата гавра с интелигентността на обществото бе пълният синхрон между ГЕРБ, БСП, патриотите и ДПС при преодоляването на тежкото изискване кандидатите да бъдат подкрепени от мнозинство от минимум 2/3 (160 депутати). БСП, която претендира да е опозиция, даде своята дан, като осигури 80 гласа при вота в отсъствието на лидера Корнелия Нинова.
Всичко това се разигра, въпреки че Европейската комисия следи процедурата под лупа. В последния си мониторингов доклад ЕК нарече избора на членове на кадровия орган на съдебната власт ключов. След като и депутатите попълниха състава на следващия ВСС, е ясно, че трудно може да се очаква новият съвет да е по-добър от отиващия си. „В новия дори няма да има реформаторско малцинство“, коментираха пред „Сега“ магистрати.
Депутатите дори не се опитаха да прикрият факта, че всичко е предварително договорено. Те чинно следваха знаците как да гласуват – депутатката от ГЕРБ Снежана Дукова вдигаше ту очилата си, ту химикалката в зависимост от това кога вотът трябва да е „за“ и кога „въздържал се“.
Крайният резултат от вота вчера напълно съвпадна с изтеклата още в началото на септември схема 4:3:2:2 – ГЕРБ – 4-ма членове, БСП – 3-ма, ДПС – 2-ма, „Обединени патриоти“ – 2-ма. Отделни депутати се опитаха да внесат малко драматизъм в иначе безметежното гласуване, като обявиха, че така съмнението за задкулисна сделка се превръща в реалност. Колегите им обаче останаха доволни от работата си, защото са се справили със задачата да посочат членове на ВСС, преди да е изтекъл мандатът на действащия съвет на 3 октомври. Зам.-шефът на ГЕРБ Цветан Цветанов цинично похвали депутатите за прозрачността на проведената процедура. „Не виждам нищо лошо в това, когато политиците постигат консенсус и правят избор, който ги обединява. Не винаги трябва да намираме конфронтационната нотка, за да покажем, че всеки един защитава дадена кауза“, изтъкна той.
ПГ на ГЕРБ успешно прокара всичките 4 кандидатури, които издигна. Това са зам.-председателят на Върховния административен съд (ВАС) Боян Магдалинчев, Вероника Имова – съдия във Върховния касационен съд (ВКС) и шеф на Комисията за атестирането и конкурсите към съдийската колегия на ВСС, районният прокурор на Пловдив Гергана Мутафова и окръжният на Бургас Калина Чапкънова. Очаквано от надпреварата отпадна столичният адвокат Мирослав Джеров, който бе самостоятелна номинация на депутата от ГЕРБ Георги Марков.
БСП издигна 6-има кандидати, от които 3-ма ще се настанят във ВСС, както се очакваше. Късметлиите са Даниела Маринова от Софийския апелативен съд, Драгомир Кояджиков от Апелативния спецсъд и Светлана Бошнакова от Върховната касационна прокуратура. Не сполучиха в състезанието Марина Михайлова от ВАС, съдията от ВКС и ексдепутат Диана Хитова и Маринела Тотева от Върховната административна прокуратура.
Както ОП, така и ДПС бяха номинирали по двама претенденти и ги прокараха без проблеми. В съдийската колегия на ВСС влиза подкрепеният от националистите софийски адвокат Боян Новански, а в прокурорската – зам. апелативният прокурор на София Йордан Стоев. ДПС вкара в съвета зам.-шефа на Апелативния съд в София Стефан Гроздев и шефа на стопанския отдел на Националната следствена служба Пламена Апостолова.
Най-критичен към процедурата бе лидерът на „Воля“ Веселин Марешки, който остана изключен от договорките, макар че бе издигнал двама кандидати. „В обществеността се прокрадна мнение, че ще бъдат избрани послушни магистрати, проекция на тайни кръгове и организации, които с действията си ще защитават техните бизнес интереси в ущърб на гражданите. Минималният брой на кандидатите е доказателство за договорките“, каза той и атакува Пламена Апостолова, като цитира данни на Сметната палата за притежавано от нея имущество на стойност милиони левове. И посочи, че е роднина с директора на столичния офис на комисията за конфискация на незаконно имущество Георги Апостолов. Той нападна и Йордан Стоев, тъй като при подаването на документите му за процедурата най-напред бил вписан като кандидат за съдийската колегия, а впоследствие по искане на водача на „Атака“ Волен Сидеров бил преместен към прокурорската.
Постфактум и от БСП признаха, че малкият брой кандидати оставя усещането, че изборът е бил предопределен. „Усещането за договорки е подсилено от новото изискване за 2/3, което прави така, че за да имаме успешен избор, трябва да гласуваме заедно“, посочи соцдепутатът Крум Зарков.
КОЙ КОЙ Е
Боян Магдалинчев е един от най-приближените до председателя на ВАС Георги Колев, чийто мандат изтича. Той беше кандидат и за конституционен съдия от квотата на върховните съдилища, но колегите му предпочетоха да изберат Таня Райковска. М. г. Магдалинчев беше критикуван за разпределянето на делото за уволнението на следователя Петър Петров. В крайна сметка ВАС „пусна“ Петров да си тръгне от съдебната власт с обезщетение от 18 заплати и без наказание. След мандата си във ВСС Магдалинчев няма да се върне в съдебната система, защото ще е навършил пенсионната възраст 65 г.
Адвокат Боян Новански е свързван в съдебните среди с бившия директор на столичното следствие Петьо Петров. В имотния регистър през 2006 г. е вписано, че Петров дарява на Новански имот край Созопол, пише „Капитал“.
Вероника Имова от ВКС досега беше член на Комисията по атестирането и конкурсите във ВСС. Тя има 36-годишен съдийски стаж.
Даниела Маринова от Софийския апелативен съд е съдия от 16 г.
Драгомир Кояджиков от Апелативния специализиран наказателен съд израства бързо в кариерата – от районен в апелативен съдия. Той беше в състава, който пусна под гаранция обвиняемия за организатор на престъпна група кмет на Галиче Ценко Чоков. Проверка на Инспектората показа, че делото не е разпределено на случаен принцип, а срещу разпределилата го Даниела Врачева започна дисциплинарно производство.
Стефан Гроздев е зам.-председател на Софийския апелативен съд. Срещу него преди няколко години имаше няколко прокурорски преписки, но всички бяха прекратени. ВСС го изслуша по сигнал, че си купил евтин апартамент в Париж, и заключи, че няма нарушение.
Районната прокурорка на Пловдив Гергана Мутафова не успя да влезе във ВСС от квотата на прокурорите, но проби през парламента.
Неофициално за нея се говори, че е близка до главния прокурор.
Шефката на столичното следствие Пламена Апостолова също минава за близка до главния прокурор. Най-известното дело, по което тя е работила, е за източването на „Топлофикация-София“.
Зам. апелативният прокурор на София Йордан Стоев се прочу, когато отказва да разследва депутата от ДПС и неуспял шеф на ДАНС Делян Пеевски по сигнала на „Протестна мрежа“ през 2015 г.
Окръжната прокурорка на Бургас Калина Чапкънова поддържа обвинението по делото за атентата в Сарафово. Тя бе наблюдаващ прокурор по делото за престрелката в Слънчев бряг, където бе ранен Митьо Очите, а един от гардовете му бе убит.
Светлана Бошнакова от върховната прокуратура изкара един мандат в съдебния инспекторат, пак номинирана от БСП. През 2016 г. се върна в прокуратурата.Сега