Нека сме откровени с циганите

Share on FacebookTweet about this on TwitterShare on Google+

Тези дни гледах как около 50-годишна представителка на малцинството се оплаква, че им бутнали незаконната барака и сега деца, внуци и правнуци оставали на улицата.

Имам 9 (девет!) деца, жалваше се получленоразделната жена, сега какво ще ги правя… И никой (особено институциите) не ѝ дава единствения разумен и възможен отговор в случая. А именно – мила лелко, няма как ти да раждаш деца всяка година, просто като израз на една физиологична възможност, а след това да очакваш някой друг да се грижи за тях, да ги храни, да ги облича и възпитава. Защото, ако продължаваме така, съвсем скоро идва времето, в което ще трябва да очакваш социални помощи от себеподобните, а те по дефиниция също чакат помощи и просто създават многобройно поколение. Така че жизненоважно и за теб, и за твоите деца и внуци е да им обясниш, че ще трябва да имат семейно планиране. Звучи сложно, но не е. Създаваш толкова деца, колкото реално можеш да отгледаш, но по минималните стандарти на ХХI, а не на XVII век. Защото, дори и багерите да бяха подминали твоята колиба, това не е реален дом, нито е грижа за децата. Истината е, че ще трябва вече да си казваме тези неща в очите, защото сега репортажите от циганските махали винаги завършват с многоточие. „Много хора сме, няма къде да отидем, да ни дадат жилища и тогава да бутат“. Някой ще трябва официално да заяви, че прекратяваме бизнеса „Раждам много деца, оправдавам всичките си неразбории с тях и с парите от държавата „за детски“ пия, пуша и ям“. А по отношение на даването на жилища – този филм многократно сме го гледали: прилични блокове, които за нула време остават на гол бетон, щом в тях настанят ромите… Това не е продуктивно. Когато спрем държавно да глезим малцинството, сигурен съм, че много негови представители ще се хванат на учение и работа. Но трябва да са убедени, че келепирът с детските и „инвалидните“ добавки дефинитивно е спрял. Иначе ще ги е страх, че ще станат за смях в махалите, ако някои полагат усилия, а други просто раждат и отиват всеки месец да си получат помощите…

Петър Галев

www.jivotatdnes.bg