Вече месеци наред с културния живот на Пловдив става нещо необяснимо. Липсва всякакво разбиране и взаимодействие между създателите и културните дейци от Управителния съвет на Фондация „Пловдив 2019“ и пловдивските общинари, наред с кмета Иван Тотев.
Хората, които с действията си и доброволната си помощ успяха да постигнат този голям успех за града ни, Пловдив – европейска столица за 2019 година, все повече остават неразбрани и нечути.
Сякаш кметът и неговите подчинени не осъзнават значимиостта на това голямо събитие за Пловдив, а по-скоро го разглеждат като поредна възможност за облагодетелстване. Питам се докога ще продължава този политически цирк с дейците от Фондация „Пловдив 2019“ и къде сме ние – пловдивските журналисти и медии? Ние от filibe.com апелираме за връщане на ерудирания пловдивски издател и преводач Манол Пейков в Управителния съвет на фондацията.Колкото може по-скоро. Защото утре вече може и да е късно.Нека да дадем възможност точно на тези хора да работят за това значимо културно събитие.
Днес, на поредната общинска сесия, пловдивските общинари отново се подиграха с Управителния съвет на „Пловдив 2019“. Те не само не върнаха във фондацията Манол Пейков, но и предложиха други свои протежета на неговото място.Жалко е! Жалко е, когато ние българите не даваме път на можещите, образовани и мотивирани наши сънародници в благородното им дело за сметка на нечии долнопробни интереси.
Да, града ни се развива – разраства се и се индустриализира. Става все по-подреден и красив.Но, какъв е смисълът от всичко това, ако не подредим навреме пъзела в тази все по-шарена и сложна мозайка и не се представим достойно в едно от най-значимите събития за Пловдив в неговата история.
Да загърбим поне сега политическите интриги в интерес на града. Публикувам по-долу, позицията на Манол Пейков по този казус след поредната срамна сесия на пловдивските общинари.
„Приятели, колеги, съмишленици –
Ако някой е имал и най-малко съмнение дали пък случайно отстраняването ми от УС на Фондация „Пловдив 2019“ не е било плод на най-обикновена случайност – на днешната сесия на общинския съвет картите най-накрая бяха разкрити.
Никой не отвори и дума за евентуалното ми връщане в УС; за сметка на това кметът Иван Тотев излезе с предложение за назначаване на трима нови членове (Александър Държиков, Тони Симидчиева и Антон Баев) – на мястото на напусналите Амелия Гешева и Даниела Дженева, както и на мое място.
Непосредственият резултат – четирима от Управителния съвет на общинска фондация Пловдив 2019 заявиха, че подават оставка (Пенка Калинкова, Мариана Чолакова и Милена Чакандракова заявиха, че напускат, като най-вероятно това ще стори и Любозар Фратев)“. На практика това е цялата „гражданска квота“ в УС на Фондацията.
Ако всичко това не беше смешно (много смешно!), щеше да е тъжно. Много тъжно.
И не защото става дума за мен, а защото тук говорим за най-съкровените устои на демокрацията.
Да отстраниш някого заради „конфликт на интереси“ без никакви доказателства, без да разговаряш със свидетели, без дори да направиш елементарно усилие да проучиш ситуацията; после да кажеш, че е станала грешка, да се извиниш, да си „посипеш главата с пепел“, да обещаеш „извънредна сесия“ за възстановяване на потърпевшия – и най-накрая, по време на самата сесия, ни лук ял, ни лук мирисал, да предложиш нов човек на мястото на отстранения, че и да го гласуваш, без дори да повдигнеш темата за допуснатата (уж!) грешка на предишното заседание – това е демонстрация на задкулисие в най-чистия му вид.
Жалко за Пловдив. Жалко за каузата, за която работих, в която вярвах и продължавам да вярвам.
И не защото новите хора не биха могли да свършат работа – а защото когато действаш в подобен стил за всички става до болка ясно, че единственото, което преследваш, е не добруването на града и гражданите му, а твоят собствен личен интерес.
И все пак, в цялата работа има и нещо хубаво: след толкова много интриги, след безброй полудействия и полуистини, всичко е вече на масата. И няма как да бъде скрито.“
Антон Гърдев, www.filibe.com