Защо в България има толкова много смърт на пътя?

Share on FacebookTweet about this on TwitterShare on Google+

Българските пътища са най-смъртоносните в целия ЕС – България е на първо място по брой на жертвите спрямо броя на населението. Държавата вече тръгна на война срещу „войната по пътищата“, но дали знае как да я спечели?

Коментар от Иван Бедров:

„Не може да говорим за демография, а в същото време всеки ден две, три и повече жертви да се дават”, каза министър-председателят Бойко Борисов в началото на извънредно съботно заседание на част от министрите, което бе излъчено на живо във Фейсбук. Така държавата съобщи на народа, че обявява война на „войната по пътищата”. Всеки ден министри и топ полицаи провеждат извънредни срещи, правят извънредни изявления за обсъжданите извънредни мерки. Вкусът на кампанийност е неизбежен. Натрапчиво е усещането за някаква юруш-политика с резки завои, но без ясна цел и посока.

Нещо с глобите, нещо с книжките, нещо с контролните органи – всеки ден валят идеи, облечени в институционална решителност. Някои от тях вероятно имат за цел да решат конкретен проблем, но нито едно от изказаните дотук намерения не се цели в сърцевината на проблема – много хора загиват по пътищата, статистиката казва ясно какви са причините, но те си стоят неатакувани. Така остава впечатлението, че държавата се опитва да „продаде” на обществото въвеждането на тол-система за товарните автомобили като решение на проблема с разбитите пътища. Да, те са предпоставка, но не са основната причина за многобройните жертви на пътя.

Наистина като на война

Пътищата в България са най-смъртоносните в целия Европейски съюз. Тук умират точно два пъти повече хора спрямо броя на населението в сравнение с данните за целия ЕС. Показателят за България за миналата година е 99 жертви на 1 милион души. В Румъния са 97, в Латвия – 80, в Полша – 79. Но в Швеция, Обединеното кралство и Холандия жертвите са три пъти по-малко. Три пъти!

България бе поела по пътя на трайното намаляване на жертвите на пътя, но от няколко години отново „се изкачва” в тази тъжна класация. Беглият поглед назад показва, че въпреки много по-малкото автомобили, в последните години на социалистическия режим по пътищата са загивали повече хора, отколкото днес – по около 1000 души годишно. Печалният рекорд е от 1990 година – 1527 жертви. След 2008 година започва сериозен спад до 601 жертви през 2012. Тогава експертите обявиха, че това се дължи на намаления товарен трафик заради икономическата криза, както и на подобряващата се инфраструктура и повечето камери за контрол. После обаче тенденцията отново стана негативна, за да стигнем до 708 жертви за всяка от последните две години. Очевидно е, че имаме голям проблем. И наистина е крайно време да се захванем сериозно с него.

Само с пари ли?

От изказвания на висшестоящи фигури от последните дни излиза, че основната причина за жертвите на пътя е недостигът на пари. Сега се говори основно за Фонд „Пътна инфраструктура” и за тол-системата. Парите от глоби трябва да постъпват във Фонда, но понеже държавата има проблем с ефективното им събиране, сега всички идеи са именно в тази посока – например да бъдат временно отнемани книжките на шофьори с влезли в сила и неплатени актове. А пък въвеждането на тол-система щяло да увеличи три пъти парите за поддържане на пътищата – в момента приходите от винетки са близо 300 милиона, докато огласените сега очаквания са за близо милиард.

Дано бъркам, но си мисля, че чисто финансовият подход няма да реши проблема. Първо, защото държавата отдавна е стабилна финансово и затова не би трябвало да има проблем да се осигурят пари, стига някой да превърне темата в приоритет и да предложи конкретни мерки. Второ, пари за инфраструктура и сега се харчат, но из страната има достатъчно примери за „ремонт след ремонта” – повечето пари няма да решат проблема с некачественото строителство, което е резултат от кражби и корупция.

А статистиката сама дава отговорите, стига някой да ги търси. В последните години почти половината от загиналите на пътя стават жертва на два типа инциденти – челен сблъсък между автомобили или блъснати пешеходци. Решенията също са измислени, стига някой да се оглежда за тях. Движещите се една срещу друга коли не би трябвало да имат физическа възможност да се срещнат. Пешеходци и автомобили също не би трябвало да имат физическа възможност да се срещнат. Всеки, който е бил малко по-наблюдателен по пътищата на някои по-развити държави, е виждал как се постига това. Дали ще бъдат бетонни или гумени прегради между отделните платна, дали ще бъдат повече огради по тротоарите, дали ще е осветление – има специалисти, които могат да преценят. С две думи: решенията са прости. И да, струват някакви пари. Но то и да купуваш камери за контрол на пътя, а после да не можеш да ги управляваш и да ги оставиш да ръждясват, също струва пари. Да издържаш хиляди полицаи, а да няма кой да спре агресивните мутри на пътя, също струва пари. Даже много повече.
www.dw.com