Осъзнатата медитация се определя като период на покой за тялото, през който умът е в състояние на пълно самоосъзнаване във всеки един момент.
Първата и най-голяма трудност при осъзнатата медитация е подготовката. Проблемите далеч не се изчерпват само с намирането на физически спокойно място и време. Неспокойният ум, блуждаещ всеки път щом се затворят очите, трябва да бъде погален, утешен, успокоен. Осъзнатото прекъсване на мислите, които се свеждат до „защо“, „как“, „кога“, „кой“ и „къде“ е добра първа стъпка.
Осигуряването на тиха, ритмична музика също може да има положителен ефект – съсредоточаването върху мелодията е добър начин за преодоляване на неприятни мисли. Ако се достигне сблъсък с емоционални, поведенчески или духовни проблеми, най-добре е да се повтаря на ум, че за следващите минути от медитацията проблемите не могат да засегнат физически тялото и ума – тялото е в пълно безопасност, само умът се страхува.
Когато и това не помага, замислете се – какво води до това неспокойство? Какво бихте искали да промените? Фокусирайте се върху промяната, как ще я осъществите – ще изникнат безброй възможни проблеми и усложнения.
В този момент трябва да се фокусирате върху дишането си и да съществуват само мислите за вдишване и издишване. Подсъзнанието може и да продължи да работи над проблемите, но съзнанието трябва да е тихо и спокойно или ще задуши всеки един порив за намиране на безпроблемно решение.
Последната важна стъпка е да се освободим от осъдителните чувства и емоции. Представете живота си напълно лишен от осъждане и поставяне на етикети – представете си какви ще бъдат другите хора, ако не проектирате собствените си несигурности върху тях. Липсата на осъждане ни позволява съсредоточаване върху същината и източника на мисли, поведения и емоции, които често са трудни за разбиране.
Само след като приемем мислите си, без да се срамуваме или безпокоим от тях, можем да ги наблюдаваме, аналиризаме и подобряваме, но с живо любопитство и любознателност, без страх и самобичуване./puls.bg