Астмата – откъде идва?

Астмата е често срещано белодробно заболяване сред деца и юноши. Според GINA (Global initiative for asthma) тя представлява хетерогенно заболяване, при което е налице хронично белодробно възпаление.

Астмата предизвиква дихателни проблеми, проявяващи се със симптими като кашлица, „свирене” в гърдите, задух, недостиг на въздух. Тежестта на оплакванията може да варира във времето.

Заболяването засяга въздухоносните пътища – бронхи. Най-общо при нормално дишане въздухът преминава от носа или устата към трахеята, бронхите, а от тях – към алвеолите, след което обратно по същия път. Когато е налице хронично възпаление, в бронхите се образува гъст секрет.

От друга страна дихателните пътища са много чувствителни – хиперреактивни. При контакт с определени дразнители (прах, цигарен дим) гладката мускулатура на бронхите, се съкращава и това намалява диаметъра им. Комбинацията от възпаление и спазъм на гладката мускулатура довежда до стеснение на дихателните пътища, в резултат от което се затруднява издишването на въздуха от белите дробове.

Много деца могат да бъдат асимптомни в междупритстъпните периоди. Езкацербациите или астматичните пристъпи обикновено възникват остро, без да се предхождат от някакви оплаквания. Това настъпва при контакт на дихателните пътища с определени тригери, които са специфични за всяко отделно дете.

Как се диагностицира заболяването? Това обикновено не е лесна задача особено в ранна детска възраст. Причината е, че при различните деца симптомите могат да варират. При едни има продължителна нощна кашлица, докато през деня се чувстват добре и са асимптомни, други често боледуват от дихателни инфекции. Обикновено симптомите при астма са с голяма давност (няколко месеца).

Необходимо да се изключат други възможни причини за състоянието на детето преди да се постави диагнозата астма. Лекарят разпитва за това дали заболяването се среща и при други членове на семейството, дали са налице алергични заболявания.

След това се преминава към общ преглед и се назначават изследвания, които могат да включват рентгенография, функционално изследване на дишането (спирометрия) и други. За да се потвърди или изключи диагнозата, може да се наложи да се направят две спирометрии, като втората е непосредствено след инхалация с бързо действащ бронхоилататор. Ако се установи подобрение на резултата след инхалацията, това насочва лекаря по-скоро към диагнозата бронхиална астма.

Какво да правим, ако детето има астма? Ако детето е диагностицирано с астма, е необходимо семесйтвото да премине през обучение за това как да се справи заедно с проблема. Лекуващият лекар изгражда терапевтична стратегия и дава съвети на родителите как да намалят броя на екзацербациите и какво да правят в междупристъпните периоди.

При възможност е необходимо да се установи причинителя, който провокира астматичните пристъпи. Най-често това са:

Алергени, включително микрокърлежите в домашния прах, домашите любимци, полени, треви, плесен, храни, хлебарки и други. Вирусни инфекции, в това число обикновена настинка, грип и т.н. Дразнители – цигарен дим, ароматизатори, спрейове за коса, парфюми и други. Физическо усилие. Студен въздух. Смяна на времето и сезоните.

Установяването на точния причинител може да отнеме много време, но това е важно, тъй като ако се познава, могат да се вземат определени мерки за ограничаване контакта на детето с него.

Необходимо е стриктно придържане към терапевтичната схема, предписана от лекуващия лекар. Използват се две групи медикаменти:

За облекчаване на оплакванията при екзацербациите на астмата. Те включват бързо действащ бронходилататор, който се използва краткосрочно, само по време на този период. Медикаменти, които контролират астмата. Те са разнообразни в зависимост от индивидуалните нужди и типа на астмата. Приемат се в междупристъпните периоди. Ефектът им е свързан с потискане на хроничното възпаление в дихателните пътища и повлияване на хиперреактивността на бронхите.

Използването на медикаменти, които се отпускат без лекарско предписание в аптеката, билкови препарати, домашни рецепти и т.н. не се препоръчва, тъй като те могат да доведат до животозастрашаващо състояние, ако човек разчита единствено на тях по време на екзацербациите на астмата. Освен това те не повлияват хроничното възпаление, което се развива в дихателните пътища, съответно астмата не може да се контролира, в резултат от което зачестяват екзацербациите и се влошава общото състояние на детето./Puls.bg