Петър Ганев в увода към „Черна книга на правителственото разхищение“
В периода 2009–2015 г. правителствата на България натрупаха бюджетен дефицит от над 12 млрд. лв. Прогнозите за следващите няколко години също предвиждат дефицит, което означава, че публичните финанси на страната най-вероятно ще направят пълно десетилетие на дефицитно харчене.
Този факт е от особено значение, тъй като тази книга ясно показва как публичният ресурс у нас се прахосва в големи размери.
Намеренията винаги са добри – от магистрали и спортни зали до велоалеи, но в крайна сметка се вижда, че данъкоплатецът е платил твърде скъпо и често не е получил нищо смислено в замяна. Именно това прахосничество води до хронични дефицити и до по-малкото възможности за по-добър живот.
Черната книга излиза за втора поредна година и разкрива познатите недъзи на боравенето с публични средства в България. Тя обаче не е одитен доклад, а съдържа истински истории на прахосничеството – достъпни и разбираеми. Някои от тях са знакови – като ремонта на парка около НДК например или спортната зала „Колодрума“ в Пловдив.
Други са по-всеобхватни – като поддържането и модернизирането на жп мрежата в страната или строителството на пътища. Има и по-злободневни теми като разследването за луксозните автомобили в публичните институции.
Сюжетите са различни, но всички са под общия знаменател на разхищението, злоупотребата и облагодетелстването с чужди пари – нашите пари. И тази година имаме примери за напълно безсмислени проекти – било то прекрасният празен стадион в община Дряново или дигата, която не пази Криводол от наводнения. Интересни са и къщите за гости, които бяха направени с европейски средства, но на практика не работят. Разхищението на европейски пари едва ли не се приема като нещо нормално у нас. Пристрастяването към усвояването им обаче води и до зависимост, която вече е видима в публичните финанси и трудно се лекува.
Публичните инвестиции, които в голямата си част се финансират с европейски средства, станаха заложници на прахосничеството на уж чуждия ресурс. Една от най-важните разгледани теми е употребата му за медии. Установяването на подобни финансови взаимоотношения между държава и медии, при това на всякакво ниво, е не просто спорно, а изключително вредно. Ефектите от подобни практики са не само икономически, те са свързани и със сериозно разклатеното здраве на демокрацията у нас през последните години.
Черната книга следва да има образователен характер и да провокира промяна в мисленето и в отношението към публичните институции у нас и изобщо към ролята на държавата във всекидневния ни живот.
Прахосничеството се отнася и до заложените правила и норми. Те зависят и от читателя на Черната книга.
В четвъртък беше представено второто издание по проекта, който се осъществява с подкрепата на германската Фондация за свободата „Фридрих Науман“
Как е възможно това
Даниел Кадик, директор за Югоизточна Европа на фондация „Фридрих Науман“
Докато подбирахме случаите за второто издание на Черната книга на пропилените пари на данъкоплатците, често си задавахме този въпрос.
Понякога това става поради небрежност, друг път чрез проекти или в резултат на корупция, а най-пагубните съчетания и на трите фактора могат да се открият сред представените случаи в различни региони в България и в най-разнородни сфери – от инфраструктурата, през медиите до хотелиерството, чиято цел е да очертае широкия спектър на проблемите.
Идеята на книгата е да припомни защо контролът от страна на гражданите е от такова съществено значение и докъде може да доведе разходването на държавни средства, ако никой не го следи.
Но подобно усилие изисква и участието на българските граждани. Ето защо „Черна книга“ е и покана да работим заедно за една по-прозрачна България – за България, отговорна пред своите граждани.