Да запазим уникалния български фолклор!
Обединяващото начало в двата проекта е стилът – всички пиеси са върху народни теми, композирани или цитирани от прочутия музикант. На пръв поглед, Теодосий се завръща към първите си стъпки и своето творческо начало. Прави го с благодарност към хората, на които дължи пътя, вдъхновението и любовта в живота си. Но това завръщане съвсем ясно очертава и огромния скок, който се е състоял през годините в областта на фолклорното изкуство и неговото претворяване. А Теодосий безспорно е сред основните двигатели на тези процеси. Едва ли е необходимо да припомняме, че още с първите си студентски изяви виртуозният кавалджия впечатли публиката с новаторските си идеи, очерта посоките, които следва вече десетилетия. Албумът „Белези“ Теодосий записа заедно с ОНМ на БНР. Програмата, посветена на 80-годишнината на БНР, беше представена на концерт през 2014 г., но със заглавие „Златната ябълка“.
Това е внимание към народната музика и начина, по който бих искал да звучи днес. Това е и внимание към моите предци, а също – към майсторите на инструментите, с които свиря. В книжата към диска ще намерите техните биографии (на български и английски). Често забравяме, че държим в ръцете си техните рожби, а те се вълнуват, когато чуят как инструментите звучат под нашите пръсти, с нашия дух, мисъл и сърце. И трите инструмента, които използвам в албума, имат интересна история. Изпълнявам една бавна мелодия на уникален кавал, изработен от Иван Нешев. Той е от чимшир, с гривни от еленов рог, а това е рядкост днес. Друг кавал, направен от Слави Иванов, звучи в „Пчеларска ръченица”. Подарък ми е от сина на кавалджията Станил Паяков – един от пионерите, изградили сценичната ни фолклорна култура. Има много добри майстори, всеки влага своя дух, но аз някак се влюбих в инструментите, изработени от Жечко Маринов. Чувствам се много комфортно, когато свиря на тях, те са най-близки до мен. Повечето пиеси в „Белези“ изпълнявам с кавал на този майстор, направен от абанос. Получих материала от 90-годишен лютиер, който дори не пожела да си каже името. Научил, че имам концерт във Варна, той изпратил свой приятел с поръката да ми предаде една торба със заготовка за обой. От този подарък се получи прекрасен инструмент, явно духът на този неизвестен лютиер продължава да живее в него.
Загубих своите родители и осъзнах, че това, което съм написал, цялото ми отношение към фолклора, е свързано с тях. Осъзнах, че музиката ми е посветена преди всичо на тях, на съпругата и сина ми, на приятелите ми. Сетих се и за баба и дядо, за моите първи стъпки в народната музика, които направих в родното ми село Белица. Спомних си за първите вълнения в студиото на БНР в Пловдив, където записвах още като студент. С Националното радио е свързан всъщност целият ми професионален живот. И си казах, че това са белезите, останали по мен и запечатани в музика. Оттам дойде и заглавието.
Ако някой реши да си потанцува – сам или с приятели, у дома или в някой клуб, може да си пусне „О ‘ Майно хоро“ – така Теодосий Спасов представя албума, записан с неговия квинтет. Посвещението, отправено към съпругата и сина му, гласи: Танцът – свободата, която дължим на тялото си.
Албумът е записан по време на десетдневно турне из България, започнало в края на май и завършило в първата седмица на юни – продължава той. – Идеята да запишем репертоара, който представяхме, е на Пейо Пеев, направихме го в Коматево (квартал на гр. Пловдив), в частното студио на Тодор Чорбов. Пейо е гъдуларят от моя фолкквинтет, в който са и Иван Георгиев – гайда , Генади Рашков – тъпан, Християн Цвятков – китара. Те са асове на своите инструменти, майстори, дават ми много енергия и приятни изживявания по време на свирене. Между концертите в Стара Загора и Пловдив имахме свободно време, а Коматево е наблизо. За около три дни записахме албума в много хубава атмосфера. Бяхме в много добра форма, винаги по турнета се влиза във форма. Албумът се казва „О’майно хоро”, което на пловдивски звучи с конкретно значение. Там хората се обръщат един към друг с „О, майна, как си, какво правиш.“ Колкото до снимката на обложката, аз импровизирах на тема комат хляб (заради Коматево). Така стигнах до идеята да се снимаме с „циганска баница“. Всички от моето поколение, които са играли до здрачаване през ваканциите, знаят какво е това. Огладнели, притичвахме до дома и там нашите баби набързо ни приготвяха комат хляб с олио или зехтин, сол и червен пипер. Тази “циганска баница” ни даваше енергия да продължим с нашите игри. С играта е свързана и музиката в албума. Пиесите са с много импровизации на всички инструменти – както сме ги изсвирили, така съм ги оставил, не съм съкращавал нищо. За да обясним заглавието на албума и едноименното хоро, трябва да се впуснем в дълги обяснения, които включват „пловдивски реалии“, местни закачки, както и смешни обяснения за характерното обръщение между жителите на града…
Интересна трактовка можете да чуете в интервюто с Теодосий Спасов, където той говори и за играта на думи. Защото „О’Майно хоро”, хем е за пловдивчани и преживяванията на Теодосий, хем е омайно като чудотворните билки по нашите земи.
Албена Безовска
www.bnr.bg
РУБРИКА ЗА БЪЛГАРСКА НАРОДНА МУЗИКА 
Уважаеми любители на българската народна музика, очаквам Вашите репортажи, материали и снимки, свързани с уникалния ни фолклор у дома и по света на личния ми e-mail:[email protected]. Благодаря Ви!
Антон Гърдев