Да запазим уникалния български фолклор!
Държавният ансамбъл за народни песни и танци отбелязва 65 години (1951). Инициативата за неговото създаване е на дългогодишния главен художествен ръководител, диригент и композитор – Филип Кутев. В първите години трите звена на ансамбъла (хор, оркестър и танцов състав) се попълват от талантливи изпълнители с богат репертоар, носители на традиционна музикална и танцова култура. Техният подбор се осъществява на различни нива и етапи чрез регионални и национални „прегледи”, където се открояват самобитни певци и свирачи, достойни да продължат развитието си към едно непознато професионално изкуство.
Едва навършил 16-годишна възраст тракиецът Груйчо Дочев (1936–2014) от Харманли преминава през всички етапи на сценичната практика и застава сред първите солисти на новосформирания професионален състав. Музикалната дарба наследява в семейството от ранна възраст. Най-много песни учи от баба Вела и дядо Теньо, често канени гости на големите сватби в Харманлийско. Груйчо стои с часове до музикантите, слуша в захлас и усвоява песните. През 1952 г. след участие в конкурс за млади изпълнители в родния град, певецът печели първа награда с право да се представи на регионалния преглед на художествената самодейност в Хасково. Наградата там му дава възможност да участва в националния „преглед-конкурс” за певци и инстурменталисти в София (7 и 8 февруари 1953 г.). На сцената в зала „България” впечатление на специалистите правят стилните певици Димитрина Делчева от Огняново, Софийско, Руска Началничка от Дяково, Дупнишко, Янка Узунова от Тополовград, странджанката Комня Стоянова, Елена Запрянова от Асеновград, Надка Караджова от Пазарджишко; инструменталистите Никола Ганчев от Пловдивския край, гайдарят Шахпас Салиев от Карнобат, гъдуларят Янко Петров от Старозагорско и др. „Най-типичен като народен певец беше Груйчо Дочев от Харманли”, изтъква в статия председателят на журито Филип Кутев.
„След първия конкурс в зала „България” не ме пуснаха да се върна в Харманли. От 1 април 1953 г., весела дата, 33 години останах в ансамбъла”, споделя Груйчо Дочев. На конкурса е поканен от композитора Коста Колев да направи първите записи в Радио София. „Бях само на 16, когато записах първите три песни в радиото: „Вила се гора”, „Дено мъри” и „Баю на Гана думаше”, спомня си певецът. Като солист на ансамбълa той добива широка популярност, неговите тракийски песни често звучат по радиото. Активната концертна дейност и задграничните турнета помагат за артистичното му развитие. Интересен момент предопределя изпълнителската работа и не след дълго е назначен като танцьор в танцовия състав на държавния ансамбъл. В интервю пред в. „Фолклорен хоризонт” Груйчо Дочев разказва: „След една обща репетиция в залата на ансамбъла, по време на почивката с танцьора Никола Рачев от Казанлък, се хванахме да ми покаже как се играе „трополи” на тракийските танци. Казах: „Дай казанлъшкото хоро” и бързо го научих, защото съм ги гледал по концерти. След това още няколко стъпки научих. Филип Кутев видя случайно и ме попита: „Искаш ли да станеш танцьор?”. Веднага се съгласих. „От утре си на разположение на хореографката Маргарита Дикова”, каза той и така постъпих в танцовия състав. Станах певец и танцьор”.
Изявите с ансамбъла се множат. Понякога се налага след танцово изпълнение да запее песен. Участва в камерните постановки „Кукли”, „Левенти”, „Заешката” и като солист в музикално-танцовите картини „Тракийска сватба”, „Събор в Софийско” и др., но не оставя песента. В програмите на ансамбъла често пее индивидуално с оркестъра или с кавалджиите Драган Карапчански и Никола Ганчев. Множат се и записите в Радио София. Голяма част от тях „Балкантон” издава на грамофонни плочи с обработки на Коста Колев, Красимир Кюркчийски, Христо Тодоров, Емил Колев, Михаил Йорданов, Иван Кирев, Петко Радев и др. Най-популярни са песните „Кине ле, мъри хубава”, „Стойне бяло, Стойне”, „Ой Петре, Петре”, „Две Ради”, „Рано ранила Грозданка”, „Белила Злата дарове” и др.
Груйчо Дочев е лауреат на IX световен младежки фестивал (1968), носител на орден „Кирил и Методий” втора степен за принос в българската култура. Повече от 10 години продължително боледуване откъсва тракийския певец от медийни изяви. В последното си интервю през 2013 г. завършва с думите: „От както съм се разболял не съм проговорил никъде. Песента е винаги в мен ама не върви, няма как…”. Почина на 16 януари 2014 г. в София. За многобройните почитатели на българската народна музика Груйчо Дочев остава един признат майстор на тракийската песен.
Мирослав Василев, БНР
www.bnr.bg
РУБРИКА ЗА БЪЛГАРСКА НАРОДНА МУЗИКА 
Антон Гърдев
[email protected]