Путиновият „Интернационал на популистите“

У много руснаци британското желание за излизане от ЕС буди спомени за разпадането на Съветския съюз. Брекситът наистина е исторически водораздел в Европа, но той не може да доведе до онзи тотален срив на държавния и икономически ред, какъвто преживяхме след разпадането на Съветския съюз. Тъкмо тази истина обаче умело се премълчава пред руските зрители, на които кремълските пропагандатори разправят какви ли не приказки за нещастната, разсипана Европа. С този метод се отвлича вниманието на руските граждани от кризата в собствената им страна и се заздравява монополът на управляващия чиновнически елит в Русия.
Русия, разбира се, не е виновна за разрастването на популистките настроения в Европа или в САЩ. Причините са свързани с най-разнообразни демографски, политически и социално-икономически фактори. През последните години обаче Кремъл забележимо активизира усилията си в подкрепа на различни популистки и евроскептични сили – било под формата на кредит, отпуснат от една руско-чешка банка на „Националния фронт“ на Марин Льо Пен, или под формата на крайно доброжелателни информации за ЮКИП на Найджъл Фараж или за шотландското движение за независимост.
С поддържането на
популистките тенденции в Европа, независимо дали са десни или леви, се подкопава стабилността и дееспособността на ЕС. Логиката, която следва Кремъл, е следната: растящото разцепление на Европа дава на Русия шансове да постигне по-добри резултати в преговорите с ЕС – най-вече относно евентуалната
отмяна на европейските санкции/radio DW