Основните проблеми пред успешното усвояване на парите се коренят в разпиляната, несъгласувана нормативна рамка и различни правила по отделните програми
Старата нова идея на правителството за разработване на закон, който да регулира процеса на усвояване на европейските средства, безспорно заслужава адмирации и е стъпка в правилната посока. Към момента законът за управление на помощта от еврофондовете се разработва, което ясно показва сериозните намерения за реализацията й. Затова е много важно още на ранен етап при разработването на законопроекта да се начертаят основните проблеми, които трябва непременно да намерят своя адекватен отговор в нормативния акт.
Защо отделен закон?
Опитът ни от първия програмен период от 2007 до 2013 г. показва, че основните проблеми пред функционирането и успешното усвояване на европейските средства се коренят именно в разпиляната, несъгласувана нормативна рамка и различни правила по отделните програми. От друга страна, правилата са прекалено рестриктивни в сравнение с европейските.
Основните проблеми пред бенефициентите са свързани с неясния механизъм за налагане на финансови корекции по проектите, високото ниво на субективизъм и липсата на адекватни възможности за защита на правата им, като липсата на споделена отговорност между бенефициенти и различни контролни органи често водят до абсурдни ситуации, от които на практика няма изход именно поради липсата на адекватна нормативна рамка.
Друг проблем, който трябва да намери своето решение, е забавянето на процедурите поради различни причини – недобро планиране, недостатъчен ресурс, неоправдана административна тежест и др.
Как законът може да подпомогне функционирането на еврофондовете
Въпреки добрите намерения, ако законът не отговаря на реалностите, не е достатъчно ясен или дава отново широко поле за тълкуване, има опасност вместо да преодолеем проблемите, да ги задълбочим. Затова е от изключителна важност той да се разработва прозрачно, с максимално широко участие на бенефициентите, експертите и бизнеса.
За да се осигури необходимият баланс, препоръчително е законът да бъде по-скоро рамков, очертавайки основните правила, като се остави възможността детайлите да бъдат регулирани с подзаконови актове. Това ще осигури необходимата гъвкавост, но без да се излиза от стабилно очертаните рамки на закона.
Облекчаване на правилата и съгласуваност между новия закон и ЗОП
Добре е законът да направи стъпки в посока към преодоляване на значително по-тежките правила в сравнение с европейските. Естествено тук неволно започваме да сравняваме българските и европейските реалности. Разликите са очевидни, но пък опитът показва, че решението категорично не е в прекаленото утежняване на процедурите. Пример в тази посока са залегналите прагове за провеждане на открити процедури в Закона за обществените поръчки (ЗОП). Това води до забавяне на процеса и излишно пилеене на време и човешки ресурс за необосновано нисък размер на отпуснатите средства. Към момента е разработен и представен за обществено обсъждане проект на изцяло нов ЗОП, където има доста положителни моменти и желание за решаване на някои проблеми. Относно прилагането на ЗОП търпим най-много критики от Брюксел и в резултат на това години наред се лутаме и не успяваме да намерим верния път. Препоръчително е работата по двата законопроекта да върви паралелно, за да се осигури оптимална съгласуваност и да се определят ясно механизмите и органите за контрол, както и йерархическата зависимост между становищата на различните контролни органи.
Ясно регламентиране на взаимоотношенията между контролни органи и бенефициенти
Важно е в новия закон за управление на евросредствата да се въведе стабилност при контрола, като се отнеме възможността управляващите органи да приемат различни правила. Задължително е да се въведе ясен приоритет при становищата на различни институции: Върховен административен съд, Комисия за защита на конкуренцията, Агенцията по обществени поръчки, управляващи органи, одитни органи и др. Контролните органи трябва да поемат своята част от отговорността за направените препоръки. Друг важен елемент е стабилността при становищата. Важно е бенефициентите да са спокойни, че при веднъж изразено становище за законосъобразност от страна на някой от контролните органи, то не би могло впоследствие да бъде променяно в съвсем противоположната посока. Това е практика, която сега се среща често. В момента споделената отговорност не е налице, а изключително високото ниво на субективизъм води в някои случаи до налагането на необосновани финансови корекции, които влияят изключително негативно върху бенефициентите и понякога могат да ги доведат почти до фалит.
Ясни правила за налагане на финансови корекции и защитата правата на бенефициентите
Проблемът с финансовите корекции заслужава отделно внимание, но все пак е добре да споменем основните проблеми, които се надяваме да бъдат преодолени чрез законопроекта. В момента налагането на финансови корекции се регламентира на подзаконово ниво с един изключително неясен нормативен акт, който не само дава широко поле за тълкуване и прилагане по усмотрение на различните експерти, но и по никакъв начин не държи сметка за правата на бенефициентите. Дори съдилищата са объркани относно характера на правоотношението управляващ орган – бенефициент, а практиката е толкова противоречива, че води реално до отказ от правосъдие. Въпросът е много наболял и проблемите ескалират лавинообразно, поради което законът трябва да реагира адекватно, като изясни административния характер на правоотношението, уреди статута на актовете за налагане на финансови корекции, както и тяхната обжалваемост по реда на Административно-процесуалния кодекс.
Ясно дефинирани взаимоотношения между управляващите органи на различните програми
Законът следва да регламентира рамката на взаимодействието между управляващите органи на различните програми особено в светлината на интегрирания подход през програмния период 2014-2020 г. Това е от изключителна важност за осигуряване на условия за гладко протичане на процесите.
Административна отговорност за неспазване на предвидените срокове
Важно е да се регламентират ясно сроковете за изпълнение на задълженията на страните в процеса, което да се скрепи със съответните санкции, за да не останат правилата единствено на хартия, позовавайки се на инструктивния характер на сроковете. Това ще намали излишното и необосновано забавяне при разглеждане и оценяване на проектите, извършването на контрола и административните процедури, което подлага проектите на риск.
Написаното тук не изчерпва всички проблеми, разбира се, но е достатъчно да покаже, че закон за евросредствата е много необходим. Остава да вярваме, че сме си научили уроците и остава да намерим решенията, които да претворим в ясни правила.
Основните проблеми пред бенефициентите
– Неясен механизъм за налагане на финансови корекции по проектите.
– Високото ниво на субективизъм.
– Липсата на адекватни възможности за защита на правата на получателите на средства.
– Липсата на споделена отговорност между бенефициенти и различни контролни органи често водят до абсурдни ситуации, от които на практика няма изход. /Capital.bg