Обезщетенията за мудно правосъдие излизат все по-солено на бюджета. Това се разбира от справката за сключените през първите три месеца споразумения, по силата на които държавата се задължава да плати обезщетения. До края на миналия месец те са на обща стойност 276 340 лв., което значи по около 100 хил. лв. месечно. Сумата е записана в проектопостановление на Министерския съвет, качено на сайта на правосъдното ведомство. С него министър Христо Иванов настоява правителството да му разреши да изплати парите.
Сумата в края на първото тримесечие показва сериозно увеличение на средствата по това перо. За цялата 2014 г. държавата е изплатила 620 374 лв., с които са компенсирани както физически, така и юридически лица. Само за първите три месеца обаче са натрупани почти половината от миналогодишните пари. Ако темпът се запази през цялата 2015 г., това ще означава двойно повишение на парите за обезщетения.
Механизмът за изплащането им бе въведен през 2012 г. под натиск от Страсбург. Дотогава българските граждани се жалваха пред Европейския съд по правата на човека, а бюджетът трябваше да плаща по стотици осъдителни решения. Преди три години бе въведен таван на обезщетенията до 10 хил. лв. с обяснението, че средният размер на присъжданите от Страсбург суми, е 6 хил. лв. Данните от миналата година сочат, че максимална компенсация е присъждана само на четирима души – две жертви на изнасилване, чието дело се е точило 15 години, както и за двама подсъдими за същото престъпление, но по друго дело.
Компенсация за бавно правосъдие могат да поискат както съдени и разследвани, така и жертви на престъпления. Жалбите се разглеждат в 6-месечен срок от Инспектората на Висшия съдебен съвет, но последна дума има правосъдният министър. Той може да отхвърли искането, но само в два случая – ако се установи, че продължителността на делото не надхвърля разумния срок, или ако се окаже, че забавянето се дължи на искащия обезщетение или негов адвокат.
Стотиците хиляди левове за бавно правосъдие, които изтичат от бюджета ежегодно, не са единствените средства, плащани от държавата заради грешките на собствените й институции. Много по-сериозни суми се присъждат по делата по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Само за десетте месеца от януари до ноември 2013 г. съдебната власт дължи над 3.8 млн. лв. Година по-рано обезщетенията са 3.6 млн. лв., през 2011 г. – отново 3.6 млн. лв. В тези случаи обаче процедурата е по-различна. Бавното правосъдие се компенсира с административна процедура чрез Инспектората и с решение на министъра, а по механизма на ЗОДОВ се минава през съдебно дело. Законът казва, че държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от дознанието, следствието, прокуратурата и съда от незаконно задържане, обвинение в извършване на престъпление, осъждане, изпълнение на наложено наказание над определения срок или размер, използване на специални разузнавателни средства.
Когато определят размера на обезщетението, съдиите, които гледат дела по ЗОДОВ, трябва да вземат предвид тежестта на повдигнатите обвинения, колко време е продължило наказателното преследване, дали човекът е бил в ареста и за колко време, как се е отразил процесът върху физическото и психическото му здраве и върху взаимоотношенията му с близките му. Зависи и дали делото е било с обществен отзвук. /Сега