Каква е същината на „ислямско-хибридната“ опасност? Кой е полезният ход за България при нейното неутрализиране? Анализ на Георги Папакочев. /DW
Арестът на поредните шестима предполагаеми привърженици на „Ислямска държава“ в ромските махали на Пловдив, Пазарджик и Асеновград /други двама са привлечени задочно и за тях вече е издадена Европейска заповед за арест/ не породи особени вълнения. Групата от общо 15 арестувани досега е обвинена в пропагандиране на война, проповядване на салафизъм и качване във фейсбук на снимки със символи на „Ислямска държава“. С други думи – в опити за пропагандно-религиозно въздействие върху определени слоеве на обществото. В медиите действията на ДАНС и прокуратурата бяха квалифицирани като решителни мерки за пресичането на крайния ислямизъм в България и за неутрализиране на „вируса на джихада“, който заплашва да плъзне в българските ромски гета. След първите си „превантивни“ арести ДАНС поясни, че не ставало дума за клетка на „Ислямска държава“, но „можело да бъде“ такава. Сегашната акция доведе дотам, че прокуратурата поиска като мярка за неотклонение постоянното задържане на арестуваните и съдът уважи нейното искане.
Хибридните атаки в ход
Успоредно с арестите в Пазарджик държавата се сблъска и с друга атака срещу националната сигурност. Тя реагира чрез блокиране на сделката, с която срещу едно евро бе направен опит за продажба на 6 предприятия на банкера Цветан Василев с ключова роля в системата за отбрана и комуникации. Просто се появиха съмнения, че купувачът Пиер Луврие, белгиец с руски паспорт и руско семейство, има тесни връзки с бившия собственик на „Ростелеком“ Константин Малофеев, санкциониран от Брюксел руски олигарх от обкръжението на президента Путин. Основателни или не, подозренията за поредна нова форма на хибридно овладяване на ключови звена от системата за сигурност предизвикаха обществена подкрепа и съответната реакция на партия „Атака“. Като по команда нейният лидер Волен Сидеров за кой ли път затръби в парламента и по собствената си телевизия, че България се готви за война с Русия и че по този повод хора на ЦРУ дори вече оглеждали болници, хотели и училища в страната.
Репетиции по „кремълски казачок“
В тази напрегната „ислямистко-хибридна“ обстановка се заговори и за поредната нова потенциална заплаха – предстоящата продажба на четвъртия по значение и свързван със собственика на останалата без лиценз КТБ Цветан Василев канал ТВ7, който има национален обхват. Купувачът щял да бъде гръцки бизнесмен, също приближен до споменатия вече руски олигарх Малофеев.
По-интригуващата информация според медийни публикации обаче е, че купувачът Янис Карагеоргис възнамерявал да назначи за шеф на ТВ7 досегашния издател на вестник „Дума“, председател на националното движение „Русофили“ и дългогодишен представител на 18 рускоезични телевизии на Балканите Николай Малинов. Самият той пък вече успя да обяви, че на този пост възнамерява да попълни „информационните дефицити“ на българите в политическо и културно отношение, а след анексирането на Крим от Москва миналата година честити публично на всички православни християни победата в Третата кримска война.
Невидимата пропагандна радиация
Бившият посланик в Москва и политически анализатор Илиян Василев е убеден, че ислямската и кримската заплаха не са изолирани една от друга, а взаимно си влияят и усилват. „Нещо повече – уязвимостите по отношение на радикалния ислямизъм се използват в конфронтацията с Украйна. Пример за това са многобройните чеченци, които се бият сега на страната на сепаратистите. Да не говорим за свързвания с атентата срещу Немцов чеченски ръководител Рамзан Кадиров, на когото в Москва вече гледат като на много по-голяма заплаха, отколкото на конфликта в Украйна“, казва Илиян Василев. Анализаторът обаче смята, че за българската система за сигурност много по-трудна е хибридната заплаха, доколкото тя е от нов и неконвенциален вид. „Тя трудно се забелязва на радарите на държавните институции, на армията, службите, а и на обществото. Ислямистката заплаха не е нова за нас и света, нейните примери за тероризъм са известни, докато хибридната война сега е нещо като радиация – тя трудно се забелязва, но прониква дълбоко и опасно“, казва Василев.
Сигурността и българските интереси
В одобрения тези дни от кабинета доклад за състоянието на въоръжените сили през 2014 година, българското военно ведомство посочва като основна опасност за националната сигурност хибридната война, след която нарежда опасността от терористични действия на крайни групировки. Военният експерт доцент Тодор Тагарев обяснява това степенуване на опасностите по следния начин: „За втората заплаха няма разногласия и при конкретна проява всички биха действали единно с разполагаемите сили и средства. За хибридната война обаче това изглежда не е така и затова авторите на документа са я извели на първо място. Иначе и двете заплахи представляват наистина сериозна опасност“.
Експертът е убеден, че покупката на важни за сигурността активи от хора, за които се предполага, че служат на интересите на един и същ руски бизнесмен, е много притеснителен факт и това противоречи на българските интереси.
Пазар на партии и политици?
Все пак съществува ли стратегия за противодействие на тези опасности за страната? Военният експерт Тодор Тагарев припомня, че хибридната война е онази фаза на конфликта, в която едновременно се използват традиционни и нетрадиционни средства, съчетани с пропагандни техники в социалните мрежи и медиите, директно политическо въздействие, купуване на партии и на конкретни политици. „Конфликтите обикновено започват с невоенно влияние и пример за това е въздействието върху рускоезичното население в Украйна, върху техния парламент, службите за сигурност и въоръжените сили. Така във въоръжената фаза на войната руснаците вече имаха огромно влияние в Украйна. Част от хората в България също са податливи на това проруско въздействие и то се отразява много мощно върху местните граждани, които подкрепят позициите на Кремъл. А в повечето от случаите противоречи на българските национални интереси“, смята доцент Тодор Тагарев.
За дипломата Илиян Василев хибридната война срещу България може да се изроди в противопоставяне на една част от обществото срещу друга и тъкмо в това се крие уязвимостта на страната. „Единственият лек срещу хибридната пропаганда е осведомеността, прозрачността, постоянният и опрян на достатъчно информация обществен дебат. Той следва да стъпи върху истината и познанието, които преди четвърт век ни убедиха да тръгнем по сегашния си път“, обобщава Илиян Василев.