Все още няма решение на основния проблем на системата – ранното пенсиониране
Работещите българи ще понесат троен удар, ако правителството успее да наложи идеите си за пенсионна реформа, които предвиждат увеличение на осигуровките, стажа и възрастта. За сметка на това все още няма решение на основния проблем на системата – ранното пенсиониране. Управляващите обещават по-високи пенсии, но докато за осигуровките, възрастта и стажа има конкретен график, за увеличението на пенсиите срокове няма. Предложенията на кабинета нямат подкрепата на синдикатите и работодателите въпреки интензивните заседания по темата.
Мерките са записани в предложение на правителството за пенсионни промени, представени от социалния вицепремиер Ивайло Калфин в присъствието на премиера Бойко Борисов и финансовия министър Владислав Горанов. Въпреки че тримата се поздравиха със спазения срок – 31 март, по две основни теми няма предложения – за ограничаване на злоупотребите с инвалидните пенсии и на ранното пенсиониране на служителите на специалните ведомства. Двата въпроса са оставени в ръцете на работни групи към съответните министри, но решения все още няма. Така единствените ясни идеи са за увеличаване на вноските, възрастта и стажа за пенсия.
От следващата година вноската за фонд „Пенсии“ на НОИ трябва да се увеличи с 0.5 процентни пункта. През 2017 г. вноската за безработица ще се увеличи с 0.2 п.п. По тази схема общото увеличение на осигурителната тежест в следващите 12 години ще бъде 4.5 процентни пункта. Осигуровката за пенсия ще стане 21.3% при 17.8% сега, а за безработица ще се вдигне от 1 на 2%.
Възрастта за пенсия трябва да се изравни на 65 г. за мъжете и жените през 2037 г. Стъпката ще бъде различна. При жените увеличението ще започне с по 2 месеца на година, а от 2030 г. ще се ускори на 3 месеца годишно. За мъжете първо ще се увеличава с по 2 месеца, а от 2018 г. – с по един месец. След 2037 г. ще се въведе автоматичен механизъм за нарастване спрямо продължителността на живота. Паралелно ще се увеличават и изискванията за стажа. Той ще расте с по два месеца до 2027 г., когато ще се стигне 40 години за мъжете и 37 години за жените.
Срещу затягането на условията социалният вицепремиер предлага възможност за ранно пенсиониране – до 12 месеца преди навършване на необходимата възраст за трета категория труд, но срещу по-ниска пенсия. За всеки липсващ месец ще се отнемат по 0.4% и дори след навършване на съответните години размерът й ще остане по-нисък.
Въпреки че в предизборната си програма обещаваше да не вдига осигуровки, Борисов писа отличен на социалния си вицепремиер за работата му по реформата и обеща тържествено, че ще осигури подкрепата на депутатите на ГЕРБ. „Със своето присъствие подкрепям Калфин, но съм длъжен да накарам и ГЕРБ да го подкрепят, останалото е работа на другите партии. Надявам се обаче в съвета за тристранно сътрудничество да се проведат ползотворни дебати, за да може парламентът да приеме модела на пенсионна система за следващите 15 г.“, заяви Борисов. БСП вече се обявиха против. Реформаторите най-вероятно ще подкрепят мерките, както и АБВ.
Предложенията не са консенсусни нито за синдикатите, нито за работодателите. Този месец ще се проведат дебатите в тристранката и с парламентарните групи. След това ще бъдат одобрени от Министерския съвет, за да влязат в парламента. От думите на Борисов се разбра, че се надява до лятната ваканция на депутатите реформата да е приета окончателно. Финансовият министър иска това да стане до юни.
„Да си имаме уважението – събрали сме се, за да ви кажем за какво сме се разбрали, а не за какво не сме.“ С тези думи Горанов отклони въпросите защо отстъпва от обещанието си да не се увеличават осигуровки. И той, и Калфин се опитаха да представят увеличаването на осигуровките като по-малкото зло за бизнеса. „Предлагаме по-малкото увеличение на бизнеса“, увери финансовият министър. Алтернативата според него е 2% скок на осигурителната тежест наведнъж през 2017 г., когато трябва да се увеличи вноската за втора пенсия на родените след 1959 г. Досега обаче това винаги се е правело чрез вътрешно разместване, без да се вдига общата тежест.
В края на 2027 г. НОИ ще е спечелил близо 1.8 млрд. лв. при плавното увеличение на осигуровките. Ако се увеличи общата вноска от 17.8 на 19.8% от 2017 г., това ще струва на гражданите и бизнеса над 6.4 млрд. лв. с натрупване до 2027 г.
Две спорни промени се предвиждат и при изчислението на пенсиите. От следващата година включването на трите най-добри години стаж преди 1997 г. ще е по желание на пенсионера. От 2019 г. във формулата за изчисление на пенсията ще участва само стажът след 1997 г. При работа на два трудови договора пък вече няма да се зачита по-голям стаж – сега при тези условия 4 години можеха да се смятат като 5.
Няма добри новини и при тавана на пенсиите – той ще падне от 1 януари 2019 г. за новите пенсионери, както е предвидено и сега по закон. За старите ще продължи да действа, но ще се повдигне от 35 на 40% от максималния осигурителен доход.
Срещу всичко това кабинетът дава неособено конкретни обещания за по-високи пенсии. Пенсиите ще се осъвременяват задължително по швейцарското правило всяка година, но това е записано и сега в закона. По думите на Калфин при възможност в бюджета ще се прави и по-голяма актуализация, като ще се увеличава коефициентът на осигурителната тежест. В момента всяка година стаж има тежест от 1.1. Целта е да се стигне 1.5, което би увеличило пенсиите с 40%, но Калфин не се ангажира със срок за това. Най-вероятно увеличението ще започне от 2017 г. Преизчисляване ще има и за старите пенсии.
ВТОРА ПЕНСИЯ
Кабинетът застава зад ревизираните предложения на Владислав Горанов за избора между НОИ и частен фонд за втора пенсия. „Срещнах подкрепа в парламента в края на миналата година, но получих коментари от колеги от другите партии, подкрепящи правителството, че не сме уцелили ваксата с промените. Има добри новини от това. Най-малкото вече пенсионните фондове настояват да им се свалят таксите, а хората разбраха, че има такива фондове“, обобщи Горанов. По думите му „социологията“ показва, че хората искат да се осигуряват в частни фондове, но 1-2% не искат“ и в името на тях се правят измененията, които едва не събориха кабинета м.г.
Родените след 1959 г. ще могат да прехвърлят пълните си вноски за пенсия в НОИ, а натрупаното досега по индивидуалните им партиди ще отиде в Сребърния фонд. Осигурените ще могат да направят и обратния избор – да отидат отново в универсален пенсионен фонд. В НОИ парите им няма да носят доходност. Прехвърлянето ще се допуска до пет години преди възрастта за пенсия на трета категория. По закон от 2019 г. парите от Сребърния фонд могат да се използват за запълване на дефицита в НОИ, а дотогава ще са част от държавния резерв. Младите, които не изберат фонд в рамките на три месеца след сключване на първия си трудов договор, ще се преразпределят служебно в частен фонд, както е и сега. Приетите преди Нова година текстове предвиждаха автоматично да отиват в НОИ.
УСЛОВИЯ
За работещите в тежки категории труд също се предвижда затягане на условия. Заради постоянното отлагане на промените при тях сега пенсионната реформа ще се стовари най-тежко върху жените в първа и втора категория труд – тяхната възраст ще расте с по 4 месеца на година. Жените от първа категория ще се пенсионират на 57 г., а във втора на 62 г. Същата ще е възрастта и за мъжете в двете категории, но стъпката ще е по-мека – за мъжете от най-тежката категория труд до 2030 г. възрастта ще расте с по два месеца, а след това с по три месеца годишно.
Промени ще има и за земеделци и тютюнопроизводители, но при осигуровките. За тях минималният осигурителен доход ще се вдига две години с по 60 лв., за да стане от 300 лв. сега на 420 г. през 2017 г. Така ще се изравни с минималния доход за самоосигуряващите се. /Sega.bg