Между българския политически елит и нормалните българи зее огромна пропаст, която непрекъснато се разширява.
Елитът живее в своя луксозен свят, измисля си приоритети, които интересуват само него, след което полага огромни усилия, за да ни накара и нас да повярваме в тях. За пореден път се убедихме във верността на тази констатация онзи ден, когато в Народното събрание президентът Плевнелиев произнесе своето програмно слово.
Словото звучеше така все едно го произнася висш апаратчик по време на комсомолски конгрес в дълбокия соц. Все едно някой ме телепортира от 2015 в 1975 г. – така се почувствах, докато слушах тази реч. Клише до клише, фалшив патос, претенция за постигнато национално съгласие и тотална откъснатост от реалните проблеми на страната.
Много ми е интересно с какво влизането в Шенген ще помогне на хората, които не могат да си позволят качествени медицински услуги заради постоянно намаляващите доходи. Или пък другият президентски приоритет – встъпването в чакалнята на еврозоната, валутния механизъм ERM 2 – как точно това ще помогне на българите да плащат непрекъснато повищаващите се сметки или да осигурят качествено образование на децата си./БНР