На 1-ви март посрещаме Баба Марта, която е символ на пролетта и носи очакване за здраве и плодородие.
Традицията произхожда от древна езическа обредност от Балканския полуостров, свързана с всички земеделски култове към природата. Част от тези ритуали е и завързването на усуканите бяла и червена вълнени нишки. Червеният цвят, според народното поверие, има силата на слънцето и дава жизненост на всяко същество. Белият цвят символизира чистотата, невинността и радостта. В българските традиции бялото е и знак за красота, а червеното е цвят на жизненост, на здраве и любов, на победата, на живота и храбростта, на светлината на изгряващото и залязващото слънце.
Традицията гласи още, че щастие и късмет носи онази мартеница, която ти е подарена. Затова всички окичват на роднините и приятелите си мартеници и досега. Мартениците се носят до появата на първото цъфнало дърво или на първата прелетна птица, които са символ на настъпването на пролетта.
Според легендите първата мартеница е направена от Ахинора, жената на хан Аспарух, през втората половина на седми век,
когато Аспарух преминал Дунава и открил за българите земите около Балкана. Ахинора дълго чакала своя любим и накрая
завързала на крачето на лястовичка пресукан бял и червен конец и пуснала птичката да предаде посланието й за здраве и любов.
Друга легенда, адаптирана по редица народни песни, разказва за дъщерята на Кубрат Хуба(ва)и гълъбът, пренесъл бяло-червен конец до Аспарух.
Твърди се, че в легендата почива на известна истина, защото има песни, пеещи за наш Цар превел ни в тези земи, и сестра му… Идеята за птицата донесла вест от далечни роднини, обяснява напълно защо старите хора са вярвали че когато се види първият щъркел, то мартеницата трябва да се свали…
Извън българската етническа територия мартениците се срещат само в някои области на Румъния и Молдова, т.е. пак на места, където са живели или живеят по-компактни групи българи. Доколкото те не са познати на другите славяни, вероятно мартениците са наследство от прабългарите.
За традицията в Родопите на 1-ви март разказва кореспондентката ни Радостина Чернокова./БНР