България заема 23-то място по усвояване на еврофондовете от 28-те страни-членки на ЕС за програмния период 2007-2013. Това става ясно от справка, публикувана на интернет-страницата на Генерална дирекция „Регионална политика“ на Европейската комисия, предаде репортер на БГНЕС.
Данните показват в проценти усвояемостта на средствата за всяка от страните-членки за стария програмен период. До края на настоящата година България трябва да усвои остатъка от средствата, иначе ще ги загуби. Става въпрос за около 5 млрд. лв. Проблемът е, че по много от обектите има солидно забавяне при изпълнение на строителните дейности.
От справката става ясно, че България е на 23 място с 65,5% изплатени от ЕК средства. На първите три места са Литва – 93,7%, Португалия – 92,6% и Естония – 92,3%. На 22 позиция със 72,8% е Испания, а след нас са Италия, Чехия, Словакия, Румъния и Хърватска.
От интернет-страницата на ГД „Регионална политика“ на ЕК става ясно още, че вече са одобрени общо 266 програми, финансирани по еврофондовете от новия програмен период 2014-2020, които са на обща стойност от над 256 млрд. евро.
От вчера България е с четири одобрени нови оперативни програми. В края на 2013 г. бе одобрена ОП „Развитие на човешките ресурси“, която е с планиран бюджет от над 1 млрд. евро, а по-късно „зелена светлина“ бе дадена и за ОП „Транспорт и транспортна инфраструктура“, която е в размер от почти 1,9 млрд. евро.
В четвъртък от Представителството на Европейската комисия в София съобщиха, че одобрение е получила ОП „Добро управление“, която е в размер на 336 млн. евро. По-късно от Правителствената информационна служба съобщиха, че ЕК е одобрила и ОП „Наука и образование за интелигентен растеж“, която е с бюджет от 701 млн. евро. За първи път България има програма, която е насочена изцяло към образованието и науката. Точно заради липсата на административен капацитет в Министерството на образованието и науката, по самостоятелното управление на европейска програма, очаква се стартирането й да срещне известни трудности.
Според информацията на Министерския съвет в „следващите седмици се очаква одобрението на бъдещата Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност“, за която отговаря Министерството на икономиката. Така на практика се признава, че България изостава пред ЕК с одобрението на две от „големите“ като бюджет европейски програми – „Региони в растеж“ и „Околна среда“. Основните причини за забавянето на одобрението им са свързани с „отворените“ въпроси във версиите, приети от правителството и изпратени в ЕК, както и липсата на яснота за нужните реформи в съответните сектори.
Сред причините за изоставяне одобрението на ОП „Региони в растеж“ 2014-2020, са исканите от Брюксел гаранции, че инвестициите в регионално развитие ще се концентрират в по-малка група от градове. Първоначално регионалният министър Лиляна Павлова настояваше солидно финансиране да получат 68 града, докато Брюксел държи бройката на тези градове да бъде 28. Очаква се във финалния вариант на програмата за финансиране да бъдат одобрени 39 града, в които живее около 85% от населението на страната.
Подобна е ситуацията и с ОП „Околна среда“ 2014-2020. Там липсата на одобрение на програмата идва от отсъствието на политическа воля за провеждането на реформата във водния сектор, вкл. намаляване на броя на ВиК-дружествата в страната. България спори с ЕК и за това кои да са бенефициентите по ОПОС. Комисията от години настоява това да са ВиК-операторите, докато настоящото правителство иска парите да се получават от общините. Въпреки надеждите на министъра на екологията Ивелина Василева, че одобрение на програмата ще е факт в „следващите дни“, много е вероятно ключовите инвестиции да се отложат за 2017 г.
От информацията на ГД „Регионална политика“ става ясно още, че до края на февруари Брюксел възнамерява да одобри всички програми от новия програмен период на 20 от държавите-членки, с изключение на Великобритания, Румъния, България, Чехия, Унгария, Испания, Италия и Швеция.
Неодобрена е програмата и за земеделие. Едва наскоро ЕК получи и последната версия на Програмата за развитие на селските райони 2014-2020, така че нейното одобрение вероятно ще се случи в средата на годината. За момента управляващите успяват да потушат зреещия конфликт между министъра на земеделието Десислава Танева и Държавен фонд „Земеделие“, начело на който е служебния финансов министър Румен Порожанов. Напрежението помежду им е заради позицията – кой и как да разпределя парите от еврофондове за земеделие до 2020 г. /БГНЕС/