Фините прахови частици са канцерогенни
Качеството на въздуха се очертава като най-големия риск от преждевременна смърт. Това ще е проблем № 1 за урбанизираните ни градове до 2050 година, предупреждават световни експерти. В глобален аспект. Тази песимистична оценка идва от докладите на две световни организации – Световната здравна организация и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие.
Проблемът е във фините прахови частици. За България и градове, като Пловдив, например техния най-сериозен причинител е битовото отопление на твърди горива.
Преждевременните смъртни случаи, заради лошия въздух в градската среда, глобално ще достигнат 3.6 милиона до 2050 г. Прогнозата е на Световната здравна организация и на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Най-голяма роля сред замърсителите се пада на фините прахови частици, твърди доклад от 2012 г. Замърсяването с фини прахови частици, всяка година, допринася за 420 000 преждевременни смъртни случаи. Това се отнася за целия ЕС, пише в друг доклад, който излезе през 2013 г. Той е на австрийския Институт за практически и системен анализ. Също по проблемите на околната среда до 2050 г. Отделно анализът изследва вредата от лошото качество на въздуха върху екосистемите.
Откъде идват замърсителите?
В България, на първо място, това е битовото отопление, обяснява Васил Златев, експерт в Енергийна агенция-Пловдив. “Става дума за отоплението на твърди горива, по-скоро за неефективното им използване в бита. Това са основно въглищата и дървата, те се оказват причинител № 1. И това е проблем не само за Пловдив, но в цяла България”, коментира специалистът.
Друг източник, разбира се, е транспорта. Освен, че акумулират вредни емисии в атмосферата, колите често причиняват раздробяване на пътната настилка. Което генерира нови фини прахови частици. Които са още по-опасни. Защото са миниятюрни като размер. Отделно автомобилите разнасят повторно праха, попаднал на пътната настилка.
Проблемите за здравето Фините прахови частици се оказват един комплексен замърсител, казва Златев. Те се формират на различни места в атмосферата. Другият проблем е, че могат да се съединяват с други вещества, което ги прави още по-опасни и устойчиви. И трето те влияят директно върху здравето на човека. А здравните ефекти от прекомерното замърсяване са твърде многостранни. Проблемът е, че засягат не само дихателната система. “Могат да причинят заболявания на ендокринната система. Някои изследвания ги свързват дори с диабета. Не е за подценяване и ефекта им за формирането на стреса на модерния човек. Така, че фините прахови частици засягат и нервната система”, заключава Васил Златев. Добре е да знаете, че фините прахови частици в същност са канцерогенни и причиняват рак на белите дробове.
Сред другите вредни ефекти са феномените на бронхиална хиперреактивност, стреса, белодробното и системно възпаление. Също увеличаването на вирусните инфекции. Замърсяването влияе и върху броя на хоспитализациите заради астма.
“Най-новите проучвания вече се фокусират върху най-малките от тях, като размер. Частици от порядъка на 1 микрон. Доста европейски страни, сред които и България, още дори не могат да ги измерват в техните станции за въздуха. Но се оказва, че точно тези частици могат да навлязат в кръвоносната система. И така още повече задълбочават проблема от здравна гледна точка”, обяснява Златев.
Строежите
Строителството също може да генерира фини прахови частици, Те идват освен от чисто строителната дейност и от превозно-износните работи по строежите. На строежите често има практик да не се мият гумите. Колите влизат и излизат през разкопани площи и праха остава по гумите. Освен това те допълнително надробяват натрупаните по пътя отпадъци и така акумулират нови прахови частици.
Няма точни оценки за въздействието на строителните дейности върху качеството на въздуха. Но вероятно строителството се нарежда веднага след битовото отопление и транспорта в класацията. Индустриалните процеси също генерират фини прахови частици, но не в такава степен, така те остават в дъното на анализите.
Климатиците
Качеството на въздуха вътре в сградите, в офисите и в жилищата – това е другата интересна тема, която набира популярност в докладите на световните организации.
След фините прахови частици, рискът вече идва от лошото качество на въздуха във вътрешната среда. Той е вторият, очакван източник на преждевременни смъртни случаи в глобален аспект.
Откъде идва заплахата? Най-вече от климатика. Също от неподходящата вентилация и циркулация на въздуха. Защото, ако отворите един прозорец, за да проветрите стаята или офиса си, може да получите обратен ефект. В случая, че наблизо минава улица със засилен трафик. Или има кварталче с къщи, които ползват дърва и въглища за отопление. Целият прахоляк от тях ще влезе при вас. Тези вредни вещества остават в стаята, ние затваряме прозореца и си осигуряваме среда подобна на газова камера, т.е. дишаме всичко това.
Добрата новина е, че за разлика от фините прахови частици, влиянието на този източник се очаква да намалее през 2050 г./Марица.бг