Симо Русев
Потресаващи кадри от десетки наводнени села и градове в България излъчват телевизиите с национално покритие. Седим си на топло пред екрана, сърбаме чай с домашнярка и се тюхкаме и вайкаме. По-интелигентните даже се сещат за бедствията в Пазарджишко, Бургас и района, Мизия и варненския квартал „Аспарухово“.
Вестници, сайтове и обикновени граждани алармират от години за безогледната сеч в родните гори. Публикуват се страховити кадри от купища трупи по пристанищата на Черно море. Питаме се дори: „Че то останаха ли гори за сечене?!“
Най-вероятно вече са съвсем на привършване, щом се давим и ще продължим да се давим от всеки дъжд, който продължи повече от час. Изпуснатите язовири и каракудата в отводнителните помпи е друга тема. Може би.
Но за да добиете реална представа за мащаба на случващото ни се безумие, тръгнете по магистралата към Бургас. Няма ден, но предимно нощем, по тъмно, вижте камионите. Всеки втори е натоварен с трупи, с които едва издрапва при Вакарел и Ихтиман.
Е, това е. Мила родна картинка. Може пък да докажем, че след като сме излезли от водата, е възможно да се върнем обратно в нея. Пък и удавени от валежи, които нищо не задържа.
Защото корените без дървета са мъртви.