Подготвят напълно безплатни базови пакети за лечение с генерици Бизнесът предлага ценовото рефериране да важи само за оригиналите
Г-н Хаджидончев, през 2014 г. станахме свидетели на редица сигнали от пациентски организации за изчезващи от пазара медикаменти. За какъв брой говорим и в какви терапевтични направления? Колко продукта изтегли „Тева” например?
В момента събираме данни от всички фармацевтични компании, които членуват в Асоциацията на производителите на генерични лекарства. Те все още са предварителни, т.е. не са пълни. Въпреки това мога да кажа в аванс, че един от най-големите производители вече е изтеглил около 30 медикамента в рамките на 18 месеца от втората половина на 2013-а до края на миналата година.За същия период от време „Тева” е спряла от продажба 19 молекули. Говорим основно за медикаменти в областта на неврологията, кардиологията, психиатрията и онкологията. Най-притеснително в случая е, че пациентите с различни видове ракови заболявания практически са лишени от т.нар. златен стандарт на лечение.Има и други компании, които са спрели различен брой медикаменти, т.е. грубите ни изчисления към момента показват, че става дума за около 100 генерични продукта. Основната причина за това е начинът, по който тези лекарства се реимбурсират и натискът от страна на държавата да продаваме на цени, които понякога са под себестойността на продукта.Апропо, през 2013-а и 2014-а от българския пазар започнаха да изчезват и много генерични имуносупресори. Но проблемът при тях не бе цената, а нежеланието да бъдат използвани. Само ще припомня, че ставаше дума за една добре организирана PR кампания, която спекулираше със страховете на пациентите – беше им втълпено, че ако имуносупресорът е генерик, той няма същият ефект като оригинала и животът им е застрашен. Никой до момента обаче не е сигнализирал, че е получил нежелана лекарствена реакция след приема на по-евтината алтернатива, независимо от това под каква търговска марка се е продавал препаратът на българския пазар. До 2012 г., когато все още имаше централизирани търгове, всички трансплантирани се лекуваха с генерични имуносупресори и нямаше нито едно оплакване.И тук отварям една скоба – никой от генеричната индустрия никога не е искал да се сменят утвърдени вече терапии. Това, за което ние винаги сме настоявали, е новите пациенти да започват лечението си с по-евтините и също толкова качествени продукти. Повярвайте ми, няма нищо по-неприятно за един мениджър от това да унищожава медикаменти, защото никой не иска да ги ползва. На мен ми се случи в края на 2013-а и началото на 2014-а да изхвърля лекарства за 500 000 лв., които със сигурност биха помогнали на много пациенти.Важният въпрос, който всички трябва да си зададем, е какво се случва след изтеглянето на генериците. Пазарът не търпи свободно място и те се заместват с по-скъпи лекарства, а това увеличава в пъти разходите на НЗОК и бърка още по-дълбоко в джобовете на пациентите, които трябва да си доплащат медикаментите.
Генериците се произвеждат по точно същата формула, по която и скъпите оригинали. Подложени са на същия контрол. Защо тогава мнозина все още смятат, че ако един медикамент е евтин, то той задължително е с по-лошо качество?
Идеята на генеричната индустрия е да се лекуват възможно най-много пациенти с минимален разход на средства. Така се освобождава ресурс за нови терапии, които нямат алтернатива. Всичко друго, както вече казах, е чиста проба спекулация със страховете на пациентите.Химичният синтез на дадена терапевтична молекула се осъществява по един и същи начин. В производството на едно лекарство има три компонента – активна субстанция, допълнителни съставки и производствен процес, които се контролират по един и същи начин, без значение коя е компанията. В много от случаите генеричните медикаменти се произвеждат в далеч по-нови и високотехнологични мощности от оригиналите. Ето защо е смешно, когато говорим за една и съща химична реакция между едни и същи елементи, да се твърди, че една таблетка или ампула е по-лоша от друга.Още повече че голяма част от държавите в света ползват алтернативата на оригиналните медикаменти, за да спестят милиарди на здравните си каси. Западна Европа провежда прогенерична политика от години.
Чуват се обаче твърдения, че всъщност малките генерични компании вредят на имиджа на международните фармацевтични гиганти. Това също ли е спекулация или има някаква логика?
Да, и с това се спекулира често. Независимо от размера или по-скоро от оборота на генеричната компания, тя трябва да се съобрази с всички изисквания на Изпълнителната агенцията по лекарствата, ако иска да произвежда медикаменти. А самата регулация е валидна за целия Европейски съюз.Естествено, аз не мога да говоря от името на агенцията и не зная доколко тя успява да извърши ефективен контрол върху производствения процес. Към момента обаче нямам причини да се съмнявам в дейността є. Напротив, въпреки всички трудности кризата, кадровия ресурс, непрекъсната смяна на ръководството, Изпълнителната агенция по лекарствата си върши добре работата.
Има ли шанс прогенеричната политика у нас, предвид факта, че по избори в платформите на почти всички партии тя е широко застъпена?
Адекватна лекарствена политика, без тя да е базирана на генериците, не е възможна. Факт е, че почти всички политически сили използват тази тема в своите предизборни управленски програми. Няма да коментирам предходните правителства и доколко те са успели да прокарат една такава политика. Индикациите след последните избори обаче са обнадеждаващи. Действащото в момента правителство действително се опитва да направи първите стъпки в тази посока. Водим конструктивен диалог. Предложили сме им конкретни мерки, които те харесаха, и сега очакваме да ги облекат в съответните законодателни норми.По всяка вероятност няма да изненадам никого, като кажа, че бюджетът за здравеопазване е недостатъчен. Той се базира на здравноосигурителните вноски на населението, които засега са на средноевропейско ниво, т.е. не сме с най-ниските, но не сме и с много високи вноски. Проблемите у нас идват от ниския брутен вътрешен продукт на страната – колкото и да е висок процентът от БВП, отделян за здравеопазване, крайната сума все ще е недостатъчна.Ето защо прогенеричната политика е от съществено значение за нас. Но ако в нея не се вложи рационален смисъл, тя се превръща в една безполезна мантра. Крайно време е да се разбере от всички, че това е политика, чрез която се спестяват средства, които след това се инвестират в други жизненоважни за здравеопазването направления в рамките на един строго регламентиран бюджет. Естествено, тези пари след това могат да се използват за заплащането на оригинални медикаменти, които нямат аналог, а защо не и за финансово стимулиране на лекарите и медицинските сестри.Другият важен момент е степента на реимбурсация от страна на НЗОК. За съжаление страната ни продължава да е единствената в ЕС, където пациентите с хронични заболявания доплащат 50%, а понякога и 75% от лечението си. Именно това създава усещането у хората, че медикаментите у нас са скъпи. Това обаче не е така, защото ценовото рефериране гарантира, че даденото лекарство ще се продава на българския пазар на възможно най-ниската си стойност. Мярката е в името на пациентите, но е в ущърб на компаниите, тъй като законодателството ни не отчита факта, че нашият пазар е един от най-малките в ЕС. Когато в Съвета по цени и реимбурсация сравняват един продукт, който се продава на голям пазар, т.е. в многократно по-големи обеми, със същия продукт на нашия пазар, трябва да се замислят за икономическата логика. Много пъти сме обяснявали, че ниски цени се постигат чрез големи обеми.
Как трябва да се промени законодателството, за да усетят пациентите финансово облекчение?
Би могло например да се приеме, че на нашия пазар ще се продават медикаменти в опаковка, предназначена за по-големи държави. Тогава бихме могли да приобщим партидата за България към този друг пазар и да ги продаваме на по-ниски цени у нас.Освен това добър вариант би било генеричните медикаменти да не се реферират с другите европейски държави, както е в момента, а на база вътрешен пазар. Или иначе казано цената на оригиналите да продължи да се определя чрез познатото ни рефериране, а тази на генериците – чрез вътрешна конкуренция. Тогава евтините продукти няма да са под такъв голям натиск за сваляне на цената под тяхната себестойност и няма да се наложи да ги изтегляме от пазара.
Не е ли по-логично да се създадат терапевтични пакети за хората с хронични заболявания, които да се заплащат на 100% от НЗОК и да включват само по-евтините генерични медикаменти?
Най-голям е обемът на медикаментите за хронични заболявания. В същото време те са с най-ниска реимбурсация от страна на касата, т.е. пациентите трябва да поемат почти изцяло терапията си. Онези, които не могат да си го позволят, се влошават и биват хоспитализирани. Това води след себе си значително по-високи разходи за НЗОК от това да ги прати изцяло на домашна терапия.Следвайки тази логика, ние предложихме да се изработят пакети за базова терапия с генерични продукти, които да са напълно безплатни за пациентите. Ако някой от тях обаче има финансова възможност и държи да се лекува с определен по-скъп медикамент, да доплаща за него.Това е първата крачка към намаляване на хоспитализациите и инвазивните процедури, а оттам и на безсмисленото изтичане на средства от НЗОК. Следващата важна стъпка е държавата постепенно да увеличи здравноосигурителната вноска на категориите лица, за които плаща. Ако това се случи, максимум до 2 години пациентите ще се лекуват много по-качествено, а НЗОК ще генерира финансов ресурс, с който да осигури лечение на онкоболните и дори на тези с редките заболявания, за които сега парите все не стигат.
Въпреки сложната среда, в която се налага да работят фармацевтичните компании, „Тева” обеща да пусне ново лекарство на нашия пазар още през януари. За какво заболяване ще е то и планирате ли да пусне и други?
„Тева” е компания хибрид, т.е. произвежда генерични медикаменти, но има и свои собствени разработки за иновативни продукти, основно в областта на централната нервна система, онкологията и респираторните заболявания. През 2015 г. ще пуснем на пазара 5 нови продукта, от които 2 са иновативни, а 3 генерични.Първият е с приложение в онкологията и хематологията. След това ще пуснем един продукт за лечение на астма, като иновативното в него е начинът на впръскване на активната съставка. В средата на годината планираме да пуснем два медикамента в областта на кардиологията. Имаме и много продукти, които са в процес на регистрация за употреба у нас. Ще продължим да разширяваме портфолиото си за България, стига да имаме икономическа обосновка за това./Монитор/