100 евтини лекарства изчезнаха от пазара

Подготвят напълно безплатни базови пакети за лечение с генерици Бизнесът предлага ценовото рефериране да важи само за оригиналите

Г-н Хаджидончев, през 2014 г. станахме свидетели на редица сигнали от пациентски организации за изчезващи от пазара медикаменти. За какъв брой говорим и в какви терапевтични направления? Колко продукта изтегли „Тева” например?­

В момента събираме данни от всички фармацевтични компании, които членуват в Асоциацията на производителите на генерични лекарства. Те все още са предварителни, т.е. не са пълни. Въпреки това мога да кажа в аванс, че един от най-големите производители вече е изтеглил около 30 медикамента в рамките на 18 месеца ­ от втората половина на 2013-а до края на миналата година.За същия период от време „Тева” е спряла от продажба 19 молекули. Говорим основно за медикаменти в областта на неврологията, кардиологията, психиатрията и онкологията. Най-притеснително в случая е, че пациентите с различни видове ракови заболявания практически са лишени от т.нар. златен стандарт на лечение.Има и други компании, които са спрели различен брой медикаменти, т.е. грубите ни изчисления към момента показват, че става дума за около 100 генерични продукта. Основната причина за това е начинът, по който тези лекарства се реимбурсират и натискът от страна на държавата да продаваме на цени, които понякога са под себестойността на продукта.Апропо, през 2013-а и 2014-а от българския пазар започнаха да изчезват и много генерични имуносупресори. Но проблемът при тях не бе цената, а нежеланието да бъдат използвани. Само ще припомня, че ставаше дума за една добре организирана PR кампания, която спекулираше със страховете на пациентите – беше им втълпено, че ако имуносупресорът е генерик, той няма същият ефект като оригинала и животът им е застрашен. Никой до момента обаче не е сигнализирал, че е получил нежелана лекарствена реакция след приема на по-евтината алтернатива, независимо от това под каква търговска марка се е продавал препаратът на българския пазар. До 2012 г., когато все още имаше централизирани търгове, всички трансплантирани се лекуваха с генерични имуносупресори и нямаше нито едно оплакване.И тук отварям една скоба – никой от генеричната индустрия никога не е искал да се сменят утвърдени вече терапии. Това, за което ние винаги сме настоявали, е новите пациенти да започват лечението си с по-евтините и също толкова качествени продукти. Повярвайте ми, няма нищо по-неприятно за един мениджър от това да унищожава медикаменти, защото никой не иска да ги ползва. На мен ми се случи в края на 2013-а и началото на 2014-а да изхвърля лекарства за 500 000 лв., които със сигурност биха помогнали на много пациенти.Важният въпрос, който всички трябва да си зададем, е какво се случва след изтеглянето на генериците. Пазарът не търпи свободно място и те се заместват с по-скъпи лекарства, а това увеличава в пъти разходите на НЗОК и бърка още по-дълбоко в джобовете на пациентите, които трябва да си доплащат медикаментите.­

Генериците се произвеждат по точно същата формула, по която и скъпите оригинали. Подложени са на същия контрол. Защо тогава мнозина все още смятат, че ако един медикамент е евтин, то той задължително е с по-лошо качество?­

Идеята на генеричната индустрия е да се лекуват възможно най-много пациенти с минимален разход на средства. Така се освобождава ресурс за нови терапии, които нямат алтернатива. Всичко друго, както вече казах, е чиста проба спекулация със страховете на пациентите.Химичният синтез на дадена терапевтична молекула се осъществява по един и същи начин. В производството на едно лекарство има три компонента – активна субстанция, допълнителни съставки и производствен процес, които се контролират по един и същи начин, без значение коя е компанията. В много от случаите генеричните медикаменти се произвеждат в далеч по-нови и високотехнологични мощности от оригиналите. Ето защо е смешно, когато говорим за една и съща химична реакция между едни и същи елементи, да се твърди, че една таблетка или ампула е по-лоша от друга.Още повече че голяма част от държавите в света ползват алтернативата на оригиналните медикаменти, за да спестят милиарди на здравните си каси. Западна Европа провежда прогенерична политика от години.­

Чуват се обаче твърдения, че всъщност малките генерични компании вредят на имиджа на международните фармацевтични гиганти. Това също ли е спекулация или има някаква логика?­

Да, и с това се спекулира често. Независимо от размера или по-скоро от оборота на генеричната компания, тя трябва да се съобрази с всички изисквания на Изпълнителната агенцията по лекарствата, ако иска да произвежда медикаменти. А самата регулация е валидна за целия Европейски съюз.Естествено, аз не мога да говоря от името на агенцията и не зная доколко тя успява да извърши ефективен контрол върху производствения процес. Към момента обаче нямам причини да се съмнявам в дейността є. Напротив, въпреки всички трудности ­ кризата, кадровия ресурс, непрекъсната смяна на ръководството, Изпълнителната агенция по лекарствата си върши добре работата.­

Има ли шанс прогенеричната политика у нас, предвид факта, че по избори в платформите на почти всички партии тя е широко застъпена?­

Адекватна лекарствена политика, без тя да е базирана на генериците, не е възможна. Факт е, че почти всички политически сили използват тази тема в своите предизборни управленски програми. Няма да коментирам предходните правителства и доколко те са успели да прокарат една такава политика. Индикациите след последните избори обаче са обнадеждаващи. Действащото в момента правителство действително се опитва да направи първите стъпки в тази посока. Водим конструктивен диалог. Предложили сме им конкретни мерки, които те харесаха, и сега очакваме да ги облекат в съответните законодателни норми.По всяка вероятност няма да изненадам никого, като кажа, че бюджетът за здравеопазване е недостатъчен. Той се базира на здравноосигурителните вноски на населението, които засега са на средноевропейско ниво, т.е. не сме с най-ниските, но не сме и с много високи вноски. Проблемите у нас идват от ниския брутен вътрешен продукт на страната – колкото и да е висок процентът от БВП, отделян за здравеопазване, крайната сума все ще е недостатъчна.Ето защо прогенеричната политика е от съществено значение за нас. Но ако в нея не се вложи рационален смисъл, тя се превръща в една безполезна мантра. Крайно време е да се разбере от всички, че това е политика, чрез която се спестяват средства, които след това се инвестират в други жизненоважни за здравеопазването направления в рамките на един строго регламентиран бюджет. Естествено, тези пари след това могат да се използват за заплащането на оригинални медикаменти, които нямат аналог, а защо не и за финансово стимулиране на лекарите и медицинските сестри.Другият важен момент е степента на реимбурсация от страна на НЗОК. За съжаление страната ни продължава да е единствената в ЕС, където пациентите с хронични заболявания доплащат 50%, а понякога и 75% от лечението си. Именно това създава усещането у хората, че медикаментите у нас са скъпи. Това обаче не е така, защото ценовото рефериране гарантира, че даденото лекарство ще се продава на българския пазар на възможно най-ниската си стойност. Мярката е в името на пациентите, но е в ущърб на компаниите, тъй като законодателството ни не отчита факта, че нашият пазар е един от най-малките в ЕС. Когато в Съвета по цени и реимбурсация сравняват един продукт, който се продава на голям пазар, т.е. в многократно по-големи обеми, със същия продукт на нашия пазар, трябва да се замислят за икономическата логика. Много пъти сме обяснявали, че ниски цени се постигат чрез големи обеми.­

Как трябва да се промени законодателството, за да усетят пациентите финансово облекчение?­

Би могло например да се приеме, че на нашия пазар ще се продават медикаменти в опаковка, предназначена за по-големи държави. Тогава бихме могли да приобщим партидата за България към този друг пазар и да ги продаваме на по-ниски цени у нас.Освен това добър вариант би било генеричните медикаменти да не се реферират с другите европейски държави, както е в момента, а на база вътрешен пазар. Или иначе казано цената на оригиналите да продължи да се определя чрез познатото ни рефериране, а тази на генериците – чрез вътрешна конкуренция. Тогава евтините продукти няма да са под такъв голям натиск за сваляне на цената под тяхната себестойност и няма да се наложи да ги изтегляме от пазара.­

Не е ли по-логично да се създадат терапевтични пакети за хората с хронични заболявания, които да се заплащат на 100% от НЗОК и да включват само по-евтините генерични медикаменти?­

Най-голям е обемът на медикаментите за хронични заболявания. В същото време те са с най-ниска реимбурсация от страна на касата, т.е. пациентите трябва да поемат почти изцяло терапията си. Онези, които не могат да си го позволят, се влошават и биват хоспитализирани. Това води след себе си значително по-високи разходи за НЗОК от това да ги прати изцяло на домашна терапия.Следвайки тази логика, ние предложихме да се изработят пакети за базова терапия с генерични продукти, които да са напълно безплатни за пациентите. Ако някой от тях обаче има финансова възможност и държи да се лекува с определен по-скъп медикамент, да доплаща за него.Това е първата крачка към намаляване на хоспитализациите и инвазивните процедури, а оттам и на безсмисленото изтичане на средства от НЗОК. Следващата важна стъпка е държавата постепенно да увеличи здравноосигурителната вноска на категориите лица, за които плаща. Ако това се случи, максимум до 2 години пациентите ще се лекуват много по-качествено, а НЗОК ще генерира финансов ресурс, с който да осигури лечение на онкоболните и дори на тези с редките заболявания, за които сега парите все не стигат.­

Въпреки сложната среда, в която се налага да работят фармацевтичните компании, „Тева” обеща да пусне ново лекарство на нашия пазар още през януари. За какво заболяване ще е то и планирате ли да пусне и други?­

„Тева” е компания хибрид, т.е. произвежда генерични медикаменти, но има и свои собствени разработки за иновативни продукти, основно в областта на централната нервна система, онкологията и респираторните заболявания. През 2015 г. ще пуснем на пазара 5 нови продукта, от които 2 са иновативни, а 3 ­ генерични.Първият е с приложение в онкологията и хематологията. След това ще пуснем един продукт за лечение на астма, като иновативното в него е начинът на впръскване на активната съставка. В средата на годината планираме да пуснем два медикамента в областта на кардиологията. Имаме и много продукти, които са в процес на регистрация за употреба у нас. Ще продължим да разширяваме портфолиото си за България, стига да имаме икономическа обосновка за това./Монитор/