Ще се облагат оборотите от сделките по подобие на европейската такса върху финансовите транзакции
Данък върху операциите на капиталовите пазари по подобие на европейската такса върху транзакциите се готвят да въведат партиите от мнозинството, става ясно от одобрената от ГЕРБ, РБ, ПФ и АБВ управленска програма.
Намерението е не да се облагат печалбите от сделки на борсата (които ще останат освободени), а да се правят отчисления върху оборотите от операции с ценни книжа.
Според пазарни участници въвеждането на такъв данък би влошило допълнително незавидното състояние, в което се намира капиталовият пазар в България, а приходите от него не биха оправдали щетата, която ще понесе бизнесът. „Преди да се пристъпи към подобна крачка, настояваме да се извърши анализ на ползите и вредите“, коментира Любомир Бояджиев от името на Българската асоциация на лицензираните инвестиционни посредници (БАЛИП).
Как го правят в Европа
Идеята за облагане на сделките с ценни книжа е поднесена с едно-единствено изречение в управленската програма, с която второто правителство на Бойко Борисов пое новия мандат. От него не става ясно дали намерението е да се облагат капиталовите печалби, или ще се правят отчисления от оборотите при сделки с ценни книжа. Пред „Капитал Daily“ вицепремиерът Ивайло Калфин, чиято партия АБВ е вносител на предложението, уточни, че замисълът е да се прилага европейската транзакционна такса (Financial Transaction Tax). Тя вече се събира в страни като Франция, Италия и Австрия, но други държави, като Великобритания например, категорично отказват да я въведат, защото води до спад на търговията.
Намерението на Европейската комисия бе този данък да започне да се събира от 2014 г. като форма на компенсация към данъкоплатците, които оказаха подкрепа на финансовата индустрия при последната криза. Наред с това се разчиташе, че той ще ограничи спекулативната търговия и високорисковите операции на банките, довели до кризата.
Определеният размер на европейския данък бе 0.1% при сделките с акции и облигации и 0.01% при търговия с деривативни инструменти, като от налога се освобождават плащания по заеми, застраховки, депозити, операции по вдигане на капитала и други, които съставляват около 15% от всички транзакции с финансови инструменти.
По предварителни очаквания това би донесло около 57 млрд. евро годишно, които ще отиват директно в бюджета на страните членки. Данъкът трябва да облага сделки само между финансови институции. Но докато не е гласуван окончателно от депутатите в европарламента, всичко е само намерения.
Резултатите от първите години на прилагане на такъв данък в някои европейски държави вече показват, че целите не се постигат, а тежестта от данъка отново пада върху крайните потребители на финансови услуги. Нещо повече – практически се потвърждава опасението, че такъв налог допълнително вреди на малките и неликвидни пазари, какъвто е българският.
Секторът е твърдо против
Според участници на българския капиталов пазар налагането на такъв данък би бил погрешна стъпка, която само ще навреди на бизнеса. „Прякото му отражение ще е под формата на свиване на печалбите за инвеститорите и усложняване на процеса на инвестиране“, коментира анализатор. Друг аргумент против данъка е свързан с малките суми, които ще се съберат в бюджета от него. При 500 хил. лв. среднодневен оборот на фондовата борса това прави по 500 лв. данък на ден (ако се приложи европейската ставка).
„Трябва да се направи оценка на въздействието на този данък върху бизнеса, за да не се окаже, че приносът му за бюджета ще е пренебрежим, а ударът върху бизнеса – съкрушителен“, коментира Любомир Бояджиев, председател на БАЛИП.
Негови колеги от инвестиционните посредници припомнят какво се случи с данъка върху лихвите по депозитите. И той не оправда целите, с които бе въведен, а разходите по администрирането му обезсмислят усилията по събирането му. /Капитал/