Въпроси и отговори, от които ще разберете защо предложението на ГЕРБ е толкова скандално
Между откровена национализация и повече демокрация. В тези крайности цяла седмица се лашкаше дебатът около неочаквано изстреляната в публичното пространство идея на ГЕРБ, парите в частните пенсионни фондове да могат да се прехвърлят към държавния НОИ. Темата бързо се оцвети в политика и синдикални искания, което направи още по-трудно ориентирането в тематиката. Но ето най-важните изникнали въпроси, някои от които а все още с много половиначти отговори:
Какво точно предлага ГЕРБ?
ГЕРБ предлага промени в Кодекса за социалното осигуряване, според които парите по личните сметки в частните пенсионни фондове може да се озоват в НОИ и да отидат за изплащане на текущи пенсии. Родените след 31 декември 1959 г. задължително внасят 5% от заплатата си в частен фонд и въпросът е какво ще се случи с натрупаните средства. Проектът се променя непрекъснато, но в най-радикалната му форма звучи така: в определен срок осигурените трябва да декларират, че остават в частен фонд. Ако не декларират – държавата прибира парите им. (Ако искате първо да прочетете как работи осигурителната система в момента, минете през последния въпрос и после се върнете тук).
Първоначално разбирането беше, че промените ще засягат само започващите работа от 2015 г. и техните бъдещи вноски. В последните дни обаче бяха направени редакции в текста на проектозакона, които се отнасят за всички 3.3 млн. осигурени.
Още не е ясно какъв срок ще имат осигурените да реагират – появяват се версии на закона ту с една година, ту с един месец.
Не е ясно и дали прехвърлянето към НОИ ще е доживотно, както предвиждаше първоначалния вариант или ще има възможност за връщане към частните фондове, както обеща в четвъртък от Брюксел премиерът Бойко Борисов. Не е ясно обаче как това е ще е възможно, след като в НОИ парите не се пазят в лични сметки, а и веднъж похарчени, институтът няма откъде да ги възстанови, ако клиентите му решат да си ги вземат в частен фонд.
Конкретните законодателни текстове, изглежда, все още ще подлежат на промяна. Всичко това се случва без обсъждане, с недомлъвки, с дописване на текстове в движение. Съвсем не в духа на добрите практики, въпреки че промяната засяга ключова система от социалния живот, милиони хора и милиарди левове.
Защо ГЕРБ правят това?
Краткият отговор е, че държавата (и респективно управляващите) има нужда от пари. Преместването на средства от частните фондове в НОИ ще спести на бюджета пари, които иначе биха отишли за покриване на дефицита в държавното осигуряване. Така коалицията ще разполага с повече средства за покриване на текущи нужди.
Бюджетът за догодина е със заложен свръхдефицит от 3.5%. Държавата в момента има много малко възможности да намери пари – дълг ще се взема по-скъпо, особено след свалянето на кредитния рейтинг на България, приходите могат да се вдигнат само ако икономиката тръгне нагоре и ако правителството натисне акцизните играчи да внасят каквото се дължи. Но то не изглежда настроено да прави това, нито пък да съкращава разходи. Всяко съкращение на разходи се счита за опасно заради политическите последствия при обстановка, в която избори са възможни във всеки един момент.
Така единственият вариант остава липсващите пари да бъдат „откраднати“ отнякъде и погледът на финансовия министър, който лично лансира промените, явно се е спрял на натрупаните 7 млрд. лева в частните пенсионни фондове.
Фундаментално какво означава промяната?
Означава, че правителството иска да изяде сега натрупани спестявания и ще остави на някакви следващи правителства, когато самите Борисов и Горанов са пенсионери, да мислят как да финансират изплащането на пенсии.
На практика с едно движение се прави опит да се заличи пенсионният модел, консенсус за който беше постигнат преди 15 години.
„Изборът“, пред който са поставени осигурените, е на кого да вярват повече за бъдещето – на държавата или на частните фондове. Така поставен, този въпрос разкрива идеологическия хаос, който цари в главите на предлагащите законопроекта.
Как да направя избора между частен фонд и НОИ?
Единственият аргумент в полза на предлаганите промени, който изтъкват от ГЕРБ, е, че така на осигурените ще бъде даден избор – дали 5-те им процента да отиват при държавата или „при частниците“. (Всъщност няма голям избор, защото размерът на цялата вноска е задължителен, а и възможна ли е честна конкуренция между държавата с частния сектор?)
Говорим за следното. От въвеждането на реформата, с която се създадоха частните фондове, досега осигурените на възраст между 40 и 44 години имат натрупани средно 2200 лева в личните си партиди. След още 20 години вноски сумата може да достигне грубо около 15 000 лева, от които след това да се допълва държавната пенсия (може би с между 100 и 200 лева на месец – елементаризирано изчисление, без да броим инфлация и прочие).
Та сега държавата казва: избирай в частния фонд ли да останат парите и там ли да ходят в бъдеще 5-те процента, или искаш в НОИ? Само че не е ясно какво предлага НОИ. Там осигурените няма да имат лична сметка. С какво държавата ще ги възнагради, ако изберат нея, и как се измерва в пари остава напълно неясно. Икономически офертата е несъдържателна и не е възможен рационален подход при поставения избор.
Вероятно от ГЕРБ разчитат, че засегнатият материален интерес на отделните лица не е толкова голям, че да се вдигнат на революция (2000-3000 натрупани лева). Но това не прави намеренията им по-благородни.
Какво още може да стане, ако минат промените в социалния кодекс?
Все пак повечето хора са рационални и тези, които вярват, че фондовете, които са избрали, работят прилично, може би ще предпочетат да останат с тях. Но ако не са сигурни, ще изберат НОИ.
Ефект 1. Отливът ще е най-голям от фондовете, които са управлявани по-лошо. Така, ако се окаже че те не могат ликвидно да посрещнат преместването на лични партиди към НОИ, държавата ще трябва да покрие дупките, защото, давайки „избор“ на осигурените, все едно дава гаранция за вноските им в частните фондове. Интересно дали в правителството си дават сметка за този възможен кешов антиефект, или една от скритите цели на промяната е да се национализират не само личните партиди на осигурените, но и загубите на някои фондове. Нещо, за което кредит рейтинг агенцията S&P предупреди, че ако се случи пак след КТБ, рейтингът на България пак ще бъде свален. Съответно държавата и всеки, който иска да прави бизнес в нея, ще трябва да плаща все по-големи лихви по заемния капитал.
Ефект 2. При така заложени законови промени отегляне ще има и от добре управляваните фондове – поради неразбиране, ненавременна осведоменост, липса на техническо време и прочие.
Противоречието е в това, че те са инвестирали парите на осигурените в активи, които предполагат дългосрочна перспектива. Но партидите на не-усетилите се ще трябва да бъдат изтеглени сега. Това би принудило пенсионните фондове да разпродават пожарно активи, за да осигурят ликвидност. В резултат, може да срине котировките на местния капиталов пазар, както и да намали доходността за останалите осигурени, които избират да останат в частен фонд. /Капитал/