Владимир Милов
/руски политик, председател на „Демократичен избор“, член на федералния съвет на Обединено демократично движение „Солидарност“ и един от създателите на „За Русия без произвол и корупция“. Ген. директор на Института за енергийна политика/
Превод от руски Николай Панайотов
Шефът на „Газпром“ Алексей Милер тези дни се изцепи в смисъл, че видите ли, ядосаха руската мечка, Русия се отказва от „Южен поток“ и сега европейците ще мръзнат на студено, ще се наредят пред „Газпром“ с протегната ръчичка, ще молят за прошка, ще си късат косите от яд, че са били толкова несговорчиви и така нататък. Милер, който е известен с прогнозите си, че съвсем скоро цената на нефта ще бъде 250 долара на барел, май е по-добре повече да мълчи и по-малко да говори. Особено в ситуация когато „Газпром“ катастрофално губи пазари в Европа. По-добре е да успокои европейските потребители, да им покаже човешко лице и да съхрани позициите на компанията. Но, не. Ние сме страшни и пак заплашваме.
Едновременно всякакви руски и европейски експерти на заплата в Кремъл започнаха да вещаят с всички сили, че след отказа от „Южен поток“ Европа ще започне „страшно да съжалява“, „да си плати за гяволъка“ и още от тоя сорт. Въпреки че всъщност отказ от проекта няма, а просто входната точка на сушата за същия газопровод с 63 милиарда куб.м. се премести с няколко стотин километра на юг.
Ето затова настоятелно препоръчвам на ръководството на „Газпром“ да се вгледа в това какво го чака в близките 10-15 години на пазара в същата тази югоизточна Европа за където бяха планирали да насочат „Южен поток“, а сега и турския заместител. Първо, това не е голям пазар, той потребява по-малко от 30 милиарда куб. м. газ на година:
Унгария – потребление – 8.6 милиарда куб. м. на година
Австрия – 3.6 милиарда куб.м.
Сърбия – 2.8 милиарда куб.м.
България – 2.6 милиарда куб.м.
Словения – около 1 милиард куб. м.
Босна и Херцеговина и Македония взети заедно – около 0.5 милиарда куб.м
Тук е още и Румъния, но тя практически има баланс между производство на газ и потребление /добива 11 милиарда куб. м. годишно и потребява 12.5 милиарда куб.м./. Също и Хърватия, която покрива потреблението със собствено производство /около 2 милиарда куб.м. годишно/ и в резултат от няколко години вече не купува газ от „Газпром“ /в документите на „Газпром“ срещу Хърватия твърдо стои 0/ Остатъкът от 0.7-0.8 милиарда куб.м. купува от италианската компания „Ени“.
Първи въпрос: а къде ще продава „Газпром“ тези 63 милиарда куб. метра газ, който ще се доставя по новия газопровод, ако обемът на пазара в югоизточна Европа е само половината от това количество? Може би в „Газпром“ имат някакви тайни и страшни прогнози, че икономиката на Гърция ще расте с гигантски темпове и скоро ще надмине Германия? Предвид прогнозата на Милер за цената на нефта от 250 долара за барел това няма да ме учуди. Е, добре. Важното обаче е да се разбере че и такава относително малка ниша може напълно да бъде заета от други източници, а именно:
– Добивът на газ в Черно море. В последно време върви активно проучване на шелфа в Румъния, където по независими оценки има находища от близо 600 милиарда куб. метра газ. Ако се стигне до промишлена разработка, Румъния може да добива около 25 милиарда куб. метра годишно. Голяма част ще отиде за износ, тъй като както по-горе написах, страната и сега почти се самозодоволява. Същият потенциал има и България, въпреки че там, за разлика от Румъния още нищо не са проучвали, но ако тази страна активно се заеме с проучване и добив на газ от черонморския шелф, то количествата които внася от „Газпром“ в обем по-малък от 3 милиарда куб. метра годишно вече няма да й бъдат нужни. Доколкото мога да разбера, логиката на новото българско правителство с премиер Бойко Борисов/за разлика от от предишните правителства на социалистите, които играеха по свирката на „Газпром“/ е именно такава.
– Шистов газ. Същата тази Румъния има третия по обем потенциал от шистов газ в Европа, като запасите са около 1.5 трилиона куб. метра.
– Внос на втечнен газ по море. В близост до тези региони вече има няколко терминала за втечнен газ – един в Гърция с възможност да приема около 5 милиарда куб. метра, и два в Турция /в Измир и и Мармаре Ереглъсъ с общ капацитет 13 милиарда куб. метра на година/, но имам впредвид обсъждането на планове за изграждането на нови терминали в Хърватия и Албания.
– Внос на газ от Западна Европа. Словакия вече предложи да построи нов газопровод Eastring с капацитет 20 милиарда куб. метра годишно, който да мине през Словакия, Украйна и Румъния към Балканите и да доставя газ от Западна Европа в това число и втечнен газ постъпил на някой от западноевропейските терминали. Не е изключено спешното обявяване на отказа на Русия от Южен поток да е провокирано от страхове, че този евтин проект /около 750 милиона долара/ бързо ще погребе Южен поток и е по-добре да започнем с глобален шантаж още сега, защото после ще бъде късно и ненужно.
– Внос на газ от Турция. В близките години през Турция ще мине още дна тръба – TANAP (Trans-Anatolian Pipeline), която ще доставя в Европа газ от Азърбайджан, като начало 16 милиарда кубически метра, а впоследствие ще се разшири до 60 милиарда. В това число трябва да включим и доставка на газ през тази тръба от Кюрдистан, Иран и Туркмения. TANAP ще бъде съединен с Транс-адриатическиия газопровод (TAP), който после ще бъде продължен до Италия и би бил пряк конкурент на газпромската тръба. „Газпром“ впрочем, преди няколко години /горе-долу когато Милер прогнозира че нефтът ще струва 250 долара/ се опита да купи всички бъдещи обеми на азерския газ, но без успех.
– Развитие на газодобива в източната част на Средиземно море. За разкриване на запаси в Израел, Кипър, Ливан и други страни от региона вече е известно. Като цяло в перспектива от 10-15 години, районът може да доставя в Европа не по-малко от 50 милиарда кубически метра газ годишно. Тук е редно да отбележа, че най-големите запаси в региона са в шелфа на Гърция: те се оценяват на близо 5 трилиона кубически метра. Разбира се разработването им няма да стане толкова бързо. Но не кой знае колко по-късно от началото на доставките на руски газ в Китай например.
Така че за „Газпром“ перспективата хич не е радостна. На и без това малкия пазар, в близките 10 години ще настане такава трапана, която ще притисне яко нашия неповратлив монополист. Газ ще има на корем от къде ли не. „Газпром“ рискува напълно да загуби пазара в Югоизточна Европа.
Разбираемо е, че главната цел на Южен поток е Италия, която е голям пазар. Но пък тук езикът на шантажа е съвсем неуместен. Италианската компания „Ени“ е крупен играч в разработването на добив на газ в източното Средиземноморския шелф и планира да строи нови терминали за втечнен газ, така че „Газпром“ за нея не е единствена и неповторима възможност. Не е чудно, че новият шеф на „Ени“ Клаудио Дескалци неотдавна изпрати на „Газпром“ ултиматум със заплаха, че ще се оттегли от Южен поток. /за разлика от предишния шеф на „Ени“ Паоло Скарони, Дескалци въобще няма намерение да лиже задници в „Газпром“/. А чрез вече споменатия Трансадриатически газопровод ТАР Италия ще получи достъп до азерския газ.
В тези условия в „Газпром“ трябва повече да мислят и анализират как да си запазят пазарите в условията на бързо развиваща се конкуренция, а не да размахват калъча и да правят назидателни изявления. Как си представя Милер, при тези възможности, европейците да му се кланят с протегната ръчичка???