ЗАЛЕЗЪТ НА ЗАПАДА, том 1
Освалд Шпенглер
стр.: 656
цена: 33 лв.
ISBN: 978-619-152-525-6
„Залезът на Запада“. Опит за морфология на световната история“ е основният и най-известният труд на Освалд Шпенглер (1880-1936) – немски философ историк, един от класиците на философията на културата. Излязла е в два тома след края на Първата световна война (Том 1-1918 г., Том 2-1922 г.), книгата става сензация и претърпява десетки издания, а интересът към нея не секва и до днес.
Освалд Шпенглер отрича идеята за „единна история на човечеството“ и отказва да признае Запад за център на световната история, като издига концепцията за типовете култура, които по подобие на живите организми преминават през определени фази на развитие: детство, юношество, зрялост и старост. Под влиянието на Гьоте, философът разработва „морфологията на културата“ и разграничава осем главни културни формации – египетската, индийската, вавилонската, китайската, „аполоновата“ (гръцко-римската), „магическата“ (византийско-арабската), „фаустовската“ (западноевропейската) и културата на маите. Според Шпенглер историята се развива циклично, а не линейно, като нейният смисъл се състои в смяната на една култура с друга. Всяка култура има своя душа, а развитието ѝ е предопределено от нейните ценности и чувството ѝ за съдбовност; при угасването си всяка култура се превръща в цивилизация.
Освалд Шпенглер отрича идеята за „единна история на човечеството“ и отказва да признае Запад за център на световната история, като издига концепцията за типовете култура, които по подобие на живите организми преминават през определени фази на развитие: детство, юношество, зрялост и старост. Под влиянието на Гьоте, философът разработва „морфологията на културата“ и разграничава осем главни културни формации – египетската, индийската, вавилонската, китайската, „аполоновата“ (гръцко-римската), „магическата“ (византийско-арабската), „фаустовската“ (западноевропейската) и културата на маите. Според Шпенглер историята се развива циклично, а не линейно, като нейният смисъл се състои в смяната на една култура с друга. Всяка култура има своя душа, а развитието ѝ е предопределено от нейните ценности и чувството ѝ за съдбовност; при угасването си всяка култура се превръща в цивилизация.