Дори и да се събере мнозинство, обявените сега имена не са напълно сигурни
На пръв поглед изглеждаше, че с обявените неофициално имена на министри в проекто правителството на ГЕРБ и Реформаторския блок е постигната перфектна комбинация. Изглеждаше, че всички трябва да са доволни. Бойко Борисов пак е премиер. Реформаторите като цяло получават над една трета от всички места в кабинета. Меглена Кунева има важна и отговорна позиция като вицепремиер на всички министри от блока, тоест нещо като техен началник. Божидар Лукарски е министър и то на „ресурсно“ министерство, което управлява една от най-големите европейски програми – „Конкурентоспособност“. (Изключително смел ход от страна на реформаторите; все пак – ако го хванат?!). Интересите на Пеевски са представени от близкия му Владислав Горанов. По-конспиративно настроените могат да видят дори влияние на Русия чрез поканата към АБВ за един министерски пост. Радан Кънев може да е доволен, защото двама от най-големите му противници в Реформаторския блок получават високи постове и това може да му позволи той да поеме лидерството в бъдещата нова партия и така да спечели в по-дългата игра.
Накратко, намери са баланс между изключително много и различни интереси – от лични амбиции, през тясно партийни интереси и чак до няколко принципни идеи. В тази формула има десни и леви. Принципни политици и буфосинхронисти на задкулисието. В програмното споразумение между ГЕРБ и реформаторите има почти всички правилни идеи – радикална съдебна реформа, „Южен поток“ да се оценява като икономически, а не политически проект. Смяна на ръководството на БНБ, пожелания за нисък дефицит и държавен дълг, електронно правителство… Задоволени са всички претенции на всички, казани са всички правилни неща. Всичко изглежда идеално. Дали обаче не е прекалено идеално?
Има един проблем и той е сериозен. Гласовете на ГЕРБ, Реформаторския блок и АБВ са 118. И това при положение, че АБВ се съгласи да участва в правителството, което към вторник вечерта още не е сигурно.
Умишленото разпространение на номинациите за министри създаде усещането, че бъдещият кабинет вече е подреден, а избирането му е сигурно. Все пак, как така няма да има правителство, след като са ясни имената на почти всички министри?
Само няколко часа след контролираното изтичане на номинациит обаче увереността, че този парлемент ще излъчи кабинет вече не беше толкова голяма. Патриотичният фронт обяви, че не може да подкрепи правителство с тази програма и ще гласува за него само след допълнителни преговори.
Така, към момента, предложеният кабинет и програма имат подкрепата само на 118 депутата и всъщност продължава да има вероятност от предсрочни избори през февруари. Случилото се във вторник може да бъде разглеждано както като опит да се състави правителство, така и като прелюдия към нов вот.
От началото на сложните преговори за сглобяване на мнозинство партиите играят двойна игра. От една страна се опитват да се договорят помежду си, а от друга не забравят, че ако не се разберат ще има предсрочни избори и поведението им сега ще окаже влияние на резултатите им на евентуалните избори. Така през последните седмици има едновременно преговори и предизборна кампания. И тъй като повечето здравомислещи хора искат да има работещо управление, залогът при негативния сценарий е кой ще поеме вината за това, че няма да може да се състави правителство.
Обявеното във вторник съгласие между ГЕРБ и Реформаторския блок, както и изтеклите имена може да се тълкуват като стъпка и в двете посоки. Ако не се стигне до избор на кабинет, двете партии ще са в благоприятна позиция, защото ще са показали, че са направили всичко възможно да има кабинет, но той не е бил подкрепен от останалите.
Дори и да се стигне до избор на кабинет около двете десни формации обаче, имената от последните часове не са никак сигурни. Начинът, по който бяха обявени създава известни съмнения дали това ще са окончателните кандидатури. Първо, това не бяха официални номинации. Нито едно публично изявление на който и да е политик от ГЕРБ, или Реформаторския блок не съдържаше нито едно име, с изключение на кандидата за премиер. В същото време номинациите бяха моментално и охотно разпространени по неофициални канали с бързина, която изискваше предварително съгласие и организация.
Едно от възможните обяснения на това е, че обявените имена в момента се пускат за проверка – прави се опит да се тестват кандидатите и да се види дали някои от тях няма да предизивикат по-голяма съпротива. Неофициалното разпространение дава възможност после по-спорните фигури да бъдат подменени и така да се минимизира евентуално напрежение. Иначе казано, ако се стигне до избор на кабинет в този формат, в момента сме по-скоро във фазата на „обществено обсъждане“ на министрите в него.
По всичко личи, че сагата няма да се реши напълно в близките дни. Изводът от последните часове е, че политическата мъгла още не се е разсеяла напълно. Все още не е сигурно дали ще има правителство, или предсрочни избори. Нито е сигирно, ако се сформира мнозинство кой ще участва в него и каква точно ще е цената на компромисите за следващия кабинет. /Капитал/