Борис Митев е известен банкер и финансист от близкото минало. Той оглавява една от първите търговски банки в България – „Биохим“. Отстранен е от ръководството й през 1994 г. след т.нар. опит за тайна приватизация на кредитната институция. Преди това е бил главен ревизор на България. Митев е хоноруван преподавател в УНСС. Награден е със „Златен вимпел“ от ЕС като най-добър банкер в Източна Европа.
– Г-н Митев, покрай случая с Корпоративна търговска банка (КТБ) отново се върнаха спомените за банковата криза през 1996-1997 г. Защо се стигна до фалит на банките тогава?
– Причините бяха политически и икономически. За разлика от сегашния случай с КТБ, който е единичен, тогава държавата и политиците решиха, че трябва да фалират българските банки. Целта беше да вземат 200 млн. долара от Международния валутен фонд (МВФ), защото бяхме влезли в жестока криза по време на управлението на Жан Виденов. И какво – нищо не спечелихме от това! Ликвидира 8-9 банки, за да вземат 200 млн. долара. А българските банки предлагахме да дадем тези пари, защото разполагахме с около 2 милиарда ресурс в марки и долари. Правителството не се съгласи. Имаше натиск от МВФ, че трябва те да ни финансират, защото ние не можем да си управляваме финансите. Фондът реши, че ако той даде парите, ще поеме ръководството на финансовата и икономическата система в България, както и стана. Казаха: „Ще вдигнете цените, защото ако не го направите, няма да има доход за бюджета, а като няма доход за бюджета, няма да ни върнете парите.” Това е схема на банка, МВФ е банка – нищо друго. Започна жестока инфлация – поскъпване на тока, парното, храните. Цените се увеличиха десетократно, левът се обезцени. В същия момент се подготвяше приватизацията на фирмите. И какво се случи: банките бяха раздали кредити на държавните фирми, чиято собственост беше неприкосновена по конституция. При предоставянето на кредити банките нямаха право да ипотекират тази собственост. Раздадените кредити не се върнаха – нямаше откъде, защото държавните фирми бяха пред фалит. Започна приватизацията на тези фирми, но административно. А банките работехме по пазарни принципи. Ако трябваше да спазваме тези принципи, трябваше банките да извършат приватизацията на фирмите, за да получат обезпечение на вземанията си по кредитите. Но това не беше разрешено. Казаха ни: “Вие си гледайте банките, не е ваша работа да правите приватизация, ние имаме план да си направим приватизация.” И този държавен политически план доведе до фалита на банките. Да не говорим, че една част от парите, както сега в КТБ, бяха присвоени на бърза ръка, за два-три дни от едни „наужким” банкери и изнесени в Кипър и в други офшорни зони. Една банка тогава, в която работех и която съм създал – „Биохим”, тя оцеля. Макар че имаше голям натиск – от медии, от политици, от тайни приватизатори, защото беше на второ място по активи след Булбанк. Аз изстрадах, защото 13-14 години образуваха дела, разкарваха ме, но тази банка оцеля от фалит, от тайна приватизация и в крайна сметка след това държавата я продаде за 82 млн. евро. Сега не знам защо не работят банкерите на този принцип – да оцеляват.
– Какво направи БНБ тогава, за да предотврати фалитите на банки?
– БНБ за жалост участва в тази история. Бяха направили Банкова консолидационна компания, в която БНБ и министърът на финансите бяха основни акционери. Те трябваше да защитават интересите на търговските банки, но вместо това провеждаха събрания и банките не можаха да се отърват от техния натиск да се гласува, каквото те искат. 150 големи фирми бяха акционери на „Биохим”, но на събранията те нямаха право да гласуват, защото акциите им бяха иззети от Банковата консолидационна компания и тя си правеше, каквото иска. Тя решаваше да махне този банкер, да слее онези банки, да ги фалира и т.н. Вместо закрила получихме удар в гърба.
– А какво трябваше да направят БНБ и държавните институции в тази ситуация, за да се опитат да избегнат фалитите?
– Трябваше банките да финансират правителството, да не си държат парите в сейфовете, колкото и бедни да бяха. Не трябваше да вземаме чужди пари, да плащаме лихви и да слушаме какво ще ни кажат другите. Сега моментът е същият. Държавата взема заеми от чужди банки, а ние имаме 60 млрд. лв. ресурс. Той се формира от резервите на БНБ, Министерството на финансите, застрахователните и осигурителните фондове и здравната каса. Не знам защо не се вземат кредити от българските банки, за да покриваме проблемите на България в икономиката, във всичко. Можем да направим един финансов консорциум. Да използваме този ресурс на база на държавно-корпоративно управление. Пари има много – целият свят е пълен с пари. Има свръхпредлагане на пари и на стоки – това е световната криза. А ние правим проекти за производства. На кого ще продаваме, като сме затиснати от стоки от Азия и отвсякъде? Това е предизборна пропаганда.
– Споменахте за опита за тайна приватизация на „Биохим”. Вие не знаехте ли какво се подготвя?
– Бях в отпуска на морето. Схемата беше да се приватизира банката, за да я вземат други хора. Тогава първото, което направиха, след като си купиха някакви фалшиви акции, беше да изнесат 10 млн. долара в швейцарски банки. Обадиха ми се в Бургас моите хора и казват: „Шефе, знаеш ли, че банката са решили да я приватизират, някакъв Дорон е купил едни акции с временни удостоверения. Един твой заместник участва и ги даде.” Върнах се с първия самолет и започнах да действам като бивш главен ревизор на републиката. Първото, което направих, бе да им блокирам парите, които бяха внесли, за да купуват тези акции. Като им блокирах 340 млн. лв., аз си обезпечих 10-те милиона, които бяха изнесли. Тогава аз започнах да им извивам ръцете. Започнах ревизия. Взех от Министерството на финансите 5-има души, които бяха ревизори на банката. Това важи и за КТБ – първо трябва да се обезпечат вземанията. Но сегашните банки нямат ревизори. БНБ не са ревизори, те са висши банкери. Одиторите също не са ревизори – тези, които са влезли в КТБ, не правят ревизия, а гледат балансите. А преди 20 години по този начин успяхме да предотвратим това, което бяха намислили с „Биохим”. Направихме ревизия, изпратихме информацията на главния прокурор, арестуваха виновните лица. И те си платиха, защото след 3 дни ги пуснаха и след още 4 дни избягаха в Швейцария. Обявиха ги за издирване – както и сега. Но сега го направиха много късно – беше минал почти месец, когато обявиха издирването. Тогава действаха много бързо. Образуваха дела. Обвиняемият се върна от Швейцария, но след като видяха, че много трудно могат да го осъдят, образуваха дело и на мен. Мислеха, че не може да не съм знаел. И 14 години водеха дела, без да има правен казус – нямаше приватизация, имаше само опит. А сега в КТБ има реални загуби за около 6-7 млрд. лв. Това е близо 20% от бюджета на България. Двата случая си приличат, но не и по превантивните действия.
– Какво трябва да направи БНБ в случая с КТБ, за да защити най-добре интереса на вложителите?
– В КТБ има три казуса – гарантирани депозити, негарантирани депозити и предоставени необезпечени кредити. По кой от тях работим и кой работи? Това са една китка от проверяващи – банков надзор, одитори, прокурори, квестори, следователи и вещи лица. Знаете ли каква безотговорност е това? И всеки чака някакъв резултат от някого. Този букет от проверяващи ще създаде проблем, защото между тях няма връзка. Няма координация между проверяващите, защото за тях е валидна различна нормативна уредба. Кой ръководи сега банката? Кой оперира с парите, които получават от погасени кредити и от лихви? Този, който получава парите от погасените кредити, той трябва да извършва и обезпечаване на кредитите, предоставени без обезпечение и без документи. Банковият надзор трябва да определи как да стане това обезпечаване. Трябва да се търси къде са парите. Никой не обсъжда къде са те. Тези, които са получили парите, са подготвили и схемата за банката. Другите нямат интерес. Този, който има да връща пари, той го е направил, но това не е един човек. Например одиторите проверяват балансите и числата, но те нямат задължението да търсят парите за предоставените кредити. Надзорът на банката трябва изцяло да вземе управлението и да върши тези неща. Не може да се чака ново правителство. Трябва да се действа. Гарантираните депозити трябва да се отделят и да се изпратят в друга обслужваща банка. Фондът за гарантиране на влоговете трябва да й преведе пари и хората да чакат пред него, а не пред КТБ. Казват, че Законът за кредитните институции не разрешавал, но той не може да спре проверката на престъпленията. Освен това има директива на ЕС, според която депозитите трябва да се изплатят до 20 дни и тя се прилага приоритетно. Казват, трябвало решение на съда. Ами нека така да стане, в противен случай обезверяваме хората. Ако гарантираните депозити не се плащат навреме, губим доверието на хората, че тези пари наистина са гарантирани.
– А трябва ли според вас да се възстановят и депозитите над гарантирания размер?
– Големите вложители са поели риска и сега чакат. Частните лица не са толкова много, но има обществени организации, общини, училища и др. Всички чакат някак държавата да помогне. Акционерите и те искат същото. Когато кажем, че държавата трябва да помогне, все едно опрощаваме негласно раздаденото от КТБ. Все едно казваме – ние ще чакаме държавата, а вие си харчете парите. Същото важи и за раздадените кредити – при кого са, обезпечени ли са? Защо не предприемаме действия да ги обезпечаваме, защо прокурорите не действат? Трябвало да получат пълни резултати – но няма ли да закъснеем? Пише се в медиите, че тези лица имат собствени фабрики, апартаменти, акционерни участия – всичко това се води на тях, на тези собственици, на които са представили необезпечени кредити. Може ли това да бъде тяхна собственост? С нея трябва да се обезпечат заемите, за да може да се върнат.
– Твърди се, че крайните получатели на парите са кухи фирми, без реална собственост?
– След като тези фирми нямат собственост, по закон кредитите стават изискуеми веднага. Не можем да чакаме. Ако сумите не могат да се възстановят, прокуратурата трябва да действа, да се образуват предварителни производства, да има арести. Трябва да се хванат основните играчи, които са получили парите. Това е много дълга процедура. За съжаление информацията, която ще получат от одиторите, няма да им послужи за нищо. Трябва да минат вещите лица с експертизи.
– Мислите ли, че може да се повтори ситуацията с кредитните милионери от 90-те години, когато много хора не върнаха дълговете си?
– Тогава, без да спазва банковата тайна, главният прокурор Иван Татарчев образува 3000 дела срещу банкери и кредитни милионери. БНБ направи бяла книга със списък от 3000 кредитни милионери. Тези хора са сред нас, но не върнаха парите. Направи се парична реформа, взетите кредити изчезнаха с обезценката на парите и всичко свърши. Сега явно се очаква същото нещо. Не знам защо тези хора с големите кредити още са анонимни. Банковата тайна е за депозитите, а не за кредитите. Който е взел кредит извън закона, това е криминализиран кредит. За него не може да има тайна. Каква е тази тайна на присвояването? Взетите 205 млн. лв. са чиста кражба. Трябва да се действа веднага по Наказателния кодекс, но никой не пита къде са парите. Това трябва да е първият въпрос на новото правителство.
– Как гледате на сценария за фалит на КТБ?
– Трябва да се опитаме да управляваме КТБ. Да получим поне част от това, което е раздадено. Не го ли направим, ние негласно опрощаваме. Най-добре е това да са хора от търговските банки, а не от БНБ. Те трябва да управляват и заедно с прокуратурата и надзора да започнат обезпечителни и следствени действия. Колкото повече пари се съберат, толкова по-добре. Така ще може да се върнат парите по негарантираните депозити, да се оздрави банката и да се намали ресурсът, който държавата ще трябва да даде. Сега политиците се чудят колко пари да гласуват за КТБ. Трябва виновните да се гонят до край. Ако трябва да се продаде имуществото им, ако трябва да се арестуват. Трябва да се действа бързо, а не мълчаливо.
– Как ще се отрази кризата с КТБ на другите банки в България?
– Няма да им се отрази директно, но непряко – да. Ще се отрази на психиката и съзнанието на хората, които депозират, и на тези, които теглят пари от банките. Може би ще се отрази и на лихвените равнища.
– Казахте, че първата работа на новото правителство по казуса с КТБ е да обезпечи и да се опита да върне парите. А какви трябва да са първите му приоритети в икономиката?
– Политиците, които ще управляват, трябва вече да са ги обявили. Приоритетите не могат да бъдат предизборна идея. Трябва да има план. Защо бягаме от него? Америка планира, Япония планира, ЕС планира. А нас ни е страх от плана, защото той изисква срокове и ресурс. Нашите приоритети трябва да бъдат тези, които Бог ни е дал. Това са земята и туризмът. Трябва да се подобри и инфраструктурата. Имаме хубава земя, но не я ли обработваме, ще трябва да внасяме хляб. Трябва да се уедри земята, да се направи комасация. Твърди се, че парчетата земя в България са над 3 милиона, от по 5-10 дка. Как може да се правят ферми от тях? Как ще дойдат чуждестранните инвеститори, като е забранена продажбата? Не можеш да работиш механизирано земята, не можеш да имаш добиви и да откриеш работни места. Старците ще умрат от глад, а не могат и да си продадат земята, защото падат цените. Трябва закон и държавата да участва. 35% от земята не се работи. Щом е така, държавата да я изкупи. Това може да стане с пари от банките. Като се изкупи земята, може да започне и комасацията. Тогава цената от 150-300 лв. за декар сега ще се качи на 500 лв. Другият приоритет е туризмът. Направили сме база. Хубава или лоша, имаме нова база. По-нова от тази в Испания или Гърция. Трябва да я запълним. Трябва да правим и пътища. Докога ще пътуваме до Варна с 50 км с влака през дефилето? Само „Ориент Експрес” пътува с такава скорост до Истанбул, но той е туристическа атракция. Хората ни се смеят – да се пътува 8 часа с влак до Варна. Трябва да изправим трасетата, да се движат влаковете със 150 км и да натоварим тировете на платформа, както правят в Европа, а не да замърсяват природата. 12 млрд. евро, които ще спестим от „Белене”, могат да се вложат в инфраструктура. Не можем да правим този проект. Ние не можем да плащаме сегашната цена на тока, а ако калкулираме тези 12 млрд., кой ще ги плаща? Едно време държавата обслужваше 6000 индустриални предприятия. Сега няма консумация на ток и няма кой да го купи. /Труд/