Нова КТБ утре?

Случаят КТБ оголи истината за състоянието на българската държава, а покрай това стана ясно, че следващата КТБ може всеки момент да се появи зад ъгъла, твърди Иван Бедров в коментара си.

bedrov
Иван Бедров /DW/

Диагнозата на затворената от три месеца Корпоративна търговска банка (КТБ) е новина, която постоянно бива отлагана. Но много преди да чуе заключението на одиторите, обществото постави една друга диагноза – на т.нар. държава. Така наречена, защото не изпълнява основните си функции да гарантира правов ред и сигурност и да контролира правилата, които самата тя е приела. Заключения от типа „фасадна демокрация“, „липсваща държава“ и т.н. звучаха досега като лозунг, защото липсваше толкова всеобхватен пример. Случаят КТБ ни го даде.

Банковата сага оголи проблемите в държавното обвинение, в банковия надзор, в службите за сигурност, в изпълнителната власт, в медиите – остана ли още нещо изобщо? Блокираните пари на отделни вложители, на фирми и на държавни структури притискат и ще притискат всяка власт да търси бързо решение на проблема. Идеите варират от експресно изплащане на малки суми от депозитите, през бърз фалит и изплащане на всичко до 196 хиляди лева, до масирано участие на публичен ресурс и „спасяване“ на цялата банка. Всички варианти обаче са фокусирани върху последиците от проблема, а не върху самия проблем. И не отговарят на въпроса: Възможна ли е нова КТБ утре?

Държава в държавата

Към момента нито предишните управляващи, нито канещите се да бъдат следващи не са дали рецепта как отговорът на този въпрос да бъде категорично НЕ. Лично главният прокурор Сотир Цацаров (който в рамките на три месеца се превърна от поръчител на демонстративни проверки в сградата на все още работещата банка в спасител на същата тази банка) призна, че нещата не са такива, каквито изглеждат.

„КТБ е била банково украшение, била е държана под стъклен похлупак. Държавата е правила максимума, за да обгрижи този похлупак“, каза прокурорът на 3 септември. А на 19 септември допълни посланието си за похлупака – КТБ „се е превърнала в структура, имаща досег с не малък брой политици, общественици, дори с представители на журналистическата гилдия… не може да се каже, че банката просто е фалирала“. Прямият разказ как българската държава си е създала „структура“, която е достатъчно мощна финансово, централна за отделни сектори от икономиката, „имаща досег“ до политици и т.н., отглеждана и държана под похлупак, може да бъде преведен като „държава в държавата“. Признанието е, че за други банки има правила, но за „структурата“ няма. Че за други публични дружества на борсата има контрол, но за „структурата“ няма. Че за други нарушители има служби за сигурност, но за онова нещо под похлупака няма. Списъкът е дълъг и на челно място в него е точно институцията, чийто ръководител призова за „надскачане“ на закона. Към момента отговорът на въпроса „Възможна ли е нова КТБ утре?“ е кратък: разбира се, че да.

И как да е иначе…

Повечето политически реакции на кризата около КТБ също са насочени единствено към последиците, а не към самия проблем. ГЕРБ настояваше за актуализация на бюджета в последните дни на предишния парламент, като един от мотивите беше именно необходимостта от бързо изплащане на депозитите или пък по-широко „спасяване“. БСП заплашва да извади стенограми от първите срещи по казуса, които щели да покажат как опонентите им предлагали въвеждането на банкова ваканция. Реформаторите предложиха отстраняване от разследването на главния прокурор, шефа на ДАНС и още ключови фигури, които били „част от проблема“. Предложиха и международно разследване. В предизборните дебати разделението по темата КТБ е да бъдат или да не бъдат използвани пари на данъкоплатците, както и кое ще излезе по-скъпо – спазването на съществуващия закон или приемането на нов за „спасяване“ на банката.

Отвъд гасенето на пожара отиват единствено обвиненията към управителя на БНБ Иван Искров. В един момент от кризата неговата смяна изглеждаше консенсусен вариант. Той дори подаде полуоставка и декларира, че е готов да се оттегли, ако предишният парламент се заеме с избора на негов наследник. Представители на ГЕРБ се заканиха да сменят Искров веднага след изборите, което го накара да им припомни закона – мандатът е 6-годишен, и да заплаши с последствия от Брюксел.

Все по-видим става консенсусът пожарът да бъде потушен без провеждане на сериозния разговор – какво не е наред с БНБ, какво не е наред с КФН, какво не е наред с прокуратурата и защо едни трябва да спазват законите, а други са под похлупак. При това положение следващата КТБ може всеки момент да се появи зад ъгъла.