Единственият начин на Цветан Василев да избегне престой в ареста е да получи политически протекции в Сърбия
„Това беше най-лесното решение.“ Според сръбските медии именно това са били думите, с които обявеният за издирване чрез Интерпол мажоритарен собственик в КТБ Цветан Василев се е предал във вторник сутринта на сръбската полиция. Предишния ден сръбските власти бяха получили официална информация от България, че той се намира в Белград.
Няколко часа по-късно той е изправен пред съдия. Паспортът на Цветан Василев е отнет и му е наложена забрана да променя настоящия си адрес в Белград, както всеки ден той трябва да се разписва в полицейско управление в сръбската столица. С това съдебно решение се постави началото на процедурата по екстрадицията на банкера.
„Най-лесното“ за Цветан Василев решение – да се предаде, дойде седмица след като българският му адвокат Константин Симеонов издаде местонахождението му в национален ефир „по съгласие на банкера“.
Защо се предаде сега? Защо в Сърбия? Има ли сделка? Какво ще се случи оттук нататък? Това са само част от въпросите, които се появиха след изненадващия ход на Цветан Василев.
Още първите дни след появата му стана ясно, че той е в безизходица и далеч няма намерение да се връща в България, а точно обратното – ще използва всички възможности, за да избегне екстрадицията. Всеки ход на банкера (преместването му в Белград, обжалването на 72-часовото задържане, жалбите за заплахите за живота му) изглежда като предварително обмислен и има една-единствена цел – да затрудни българските власти в опита им да го върнат в страната ни. В същото време позицията на банкера е съвсем разбираема – от знаците, които българските власти дават, той трудно би могъл да бъде убеден, че ще получи независимо правосъдие.
Обявен за издирване, изоставен от всички
Обвинението, за което се иска екстрадицията на Василев, е от края на юли, когато той беше задочно привлечен за длъжностно присвояване „в особено големи размери, представляващо особено тежък случай“, за което се предвижда наказание от десет до двадесет години затвор. Става дума за липсващите 200 млн. лв. в касата на КТБ, за които първоначално бяха задържани служители на банката и за които беше лансирана версията, че едва ли не са изнесени с чували. Малко след като беше задочно обвинен, Цветан Василев беше обявен за издирване чрез Интерпол.
На фона на тежките обвинения прокуратурата направи всичко възможно за да засили съмненията, че провежда обективно разследване. Встрани от факта, че игнорира сюжета с Делян Пеевски (който по думите на активисти от „Протестна мрежа“ заема много по-голямо място в сигнала, по който започна разследването срещу Василев), последните активности на главния прокурор Сотир Цацаров – медиаторството между засегнатите страни и изказването по въпроси какво трябва да се случи с надзора на КТБ, показаха, че държавното обвинение далеч не изпълнява само конституционната си роля.
Въпреки неясните мотиви на Сотир Цацаров да бъде нещо повече от главен прокурор в казуса КТБ, дори от малкото известни факти по делото може да се предположи, че Василев действително има от какво да се притеснява. В четвъртък, когато той беше пресрещнат от журналисти пред полицейското управление в Белград, където трябваше да се подпише, банкерът заяви: „Чувствам се предаден от всички.“
И действително – още в първите дни на разследването стана ясно, че показания срещу него са дали някои от най-приближените му. Сред тях например е Бисер Лазов, който ръководеше ключови за Цветан Василев фирми. Запознати с разследването коментираха, че решението на прокуратурата да освободи от ареста главния касиер на банката Маргарита Петрова също е било в резултат на показанията й срещу Василев.
При разглеждането на искането на държавното обвинение за отстраняването на подуправителя на БНБ Цветан Гунев (което беше отхвърлено от съда) стана ясно, че по разследването има показания и на анонимни свидетели. В пледоарията си прокурорът по делото Иван Гешев заяви, че Цветан Василев е свързан с източването на 2.4 млрд. лв. от КТБ под формата на кредити към кухи дружества, с които са се финансирали негови икономически, спортни, обществени и политически проекти (без да назовава партията „България без цензура“, прокуратурата на два пъти намеква, че Василев е финансирал този политически проект).
Думите на прокуратурата показват, че тя има далеч по-сериозни обвинителни планове за Василев от обвинението за източването на 200 млн. лв. от трезора на банката, което също би трябвало да го притеснява.
И, разбира се – заплаха за убийство
В четвъртък Цветан Василев даде ясна заявка, че ще се противопостави максимално на това да бъде екстрадиран: „Предполагам, че моите адвокати ще кажат каква ще бъде следващата ни стъпка. Аз съм в официална процедура по екстрадиция. Искам цялата процедура да мине по целия път.“
Отсега е ясно, че един от основните аргументи, с които Цветан Василев ще се опита да убеди сръбските власти, че не трябва да бъде екстрадиран, са заплахите за живота му. През седмицата адвокатите на Цветан Василев заявиха, че има постоянни заплахи за живота на банкера: „Заплахите срещу Цветан Василев не са от вчера и от днес. Той ги е заявил и пред прокуратурата и главния прокурор“, коментира адвокат Христо Ботев.
Веднага в тези думи на защитата се припозна Делян Пеевски, който преди няколко месеца беше обект на кратка проверка от прокуратурата по сигнал на Василев (държавното обвинение също така за кратко беше задържало и обвинило трима души в опита за убийството на депутата от ДПС, което така и не се беше случило). Без никой да е посочвал името му, синът на Ирена Кръстева изпрати позиция до медиите: „Във връзка с новотиражираните в последните дни твърдения на Цветан Василев и неговите адвокати, свързващи ме по някакъв начин с евентуални заплахи срещу живота и здравето на лицето Цветан Василев и неговото семейство, заявявам категорично, че подобни инсинуации са изключително нелепи и очевидно целят единствено създаване на предпоставки за поредното отлагане на явяването на Василев пред българското правосъдие.“
Добре обмислен ход
Два дни след ареста на Цветан Василев от прокуратурата съобщиха, че са изпратили до Сърбия всички необходими документи за екстрадицията му.
Сега магистратите в Белград ще трябва да решат по същество въпроса за това дали да предадат Цветан Василев на българските власти. Този процес, разбира се, може да се проточи във времето, доколкото съдът може да изисква допълнителна информация.
Правозащитникът Михаил Екимджиев коментира през седмицата, цитиран от bTV, че „екстрадицията не следва автоматично искането“ и трябва да има и сигурност, че в резултат на екстрадирането банкерът няма да бъде подложен на преследване по политически мотиви, пол, религиозни убеждения, раса, етнос. Юристът цитира и чл. 3 от Протокол №2 към ЕКПЧ, според който екстрадиция може да бъде отказана, „ако при постановяване на мярката за неотклонение не е имало достатъчно гаранции за реализирано право на защита“, какъвто според него е случаят с Цветан Василев, който е „задържан в закрита процедура, без възможност българският съд да проконтролира постановлението“. Правозащитникът визира постановлението на прокуратурата за ареста на Василев за 72 часа, което българският съд на две инстанции отказа да разгледа.
Юристи коментираха пред „Капитал“, че решението на Цветан Василев да се премести от Виена в Белград едва ли е случайно. По този начин банкерът излиза от юрисдикцията на европейската заповед за арест, където процедурата е далеч по-опростена.
В момента е приложимо сръбското законодателство и Европейската конвенция за екстрадиция, която казва, че „екстрадираното лице няма да бъде преследвано, осъждано или задържано за изпълнение на присъда или на мярка за неотклонение задържане под стража заради престъпление, извършено преди предаването му и различно от това, заради което е екстрадирано“, т.е. прокуратурата ще може да разследва Василев само за престъплението, за което е поискала екстрадицията му.
Важен детайл е, че крайното решение за предаването на банкера на българските власти се взима от изпълнителната власт в лицето на министъра на правосъдието.
Именно тази подробност дава възможност на Цветан Василев да използва връзките си в Сърбия, където той има инвестиции – така например сръбският президент Томислав Николич посети заедно с Василев стъкларската фабрика в Парачин.
Така след няколко месеца изгнание и макар и да е обмислил ходовете си, най-известният български банкер на Балканите се намира в капан, от който безболезнено може да излезе само по два не особено законни начина – като се разбере със сръбските или с българските власти в лицето на техните задкулисни господари. Второто изглежда все по-малко вероятно. /Kapital/