Защо медиите и държавната власт са виновни за случващото се в Калище, община Ковачевци
Пернишкото село Калище вчера отказа да допусне до местното училище деца, получили статут на защита от държавата. За да засили усещането за абсурд, на извънредна сесия общинският съвет на родното село на Георги Димитров Ковачевци, под чиято юрисдикция попада Калище, взе решение да изгони от общината настанените там бежанци.
Родителите на българските първолаци подкрепиха с доста нелепи аргументи ксенофобското си поведение: „Те носят заразни зарази“, „Те изнасилват“, „Нищо нямаме срещу тези деца, но не в това училище“, „Нашите деца са много по-напред по отношение на интелигентност, по отношение на образование“, „Нито са прегледани, нито нищо“, „Да си намерят място, но не и при нашите деца“. Децата казват това, което родителите им спестяват пред телевизионните камери, но вероятно са чули вкъщи: „Ще ги бием. Те са болни и без това – не заслужават да живеят“.
Основен проблем са липсата на познания по български език, твърдят родителите пред камерите. „Кой ще се интегрира? Българчета ще ги накараме да научат афганистански, така ли?“, демонстрира своите езикови познания председателят на общинския съвет Венцислав Тодоров, вероятно без да подозира, че в Афганистан официалните езици всъщност са пущу и дари.
Картината от село Калище, община Ковачевци, се превърна в първа новина за българските медии. Сутрешните блокове започват с нея. Журналисти и политици се питат – защо така стана? Срамуват се. Хулят реакцията на местните хора.
Неадекватността на негостоприемните селяни е достъпен обект за възмущение. Фашизоидната местна власт го заслужава, но дали всъщност тя е първопричината? Дали тези объркани родители са реалния източник на проблема? Всъщност случващото се в село Калище, а няколко месеца по-рано и в казанлъшкото Розово, са плодове на омразата, която медиите и държавната власт методично засаждаха, поливаха и отгледаха през последните години.
Стъпка първа: Държавна агенция по омразата
Сещате ли се за запасния офицер Николай Чирпанлиев – инсталираният от Цветлин Йовчев директор на Държавната агенция по бежанците? Именно той активно работеше за създаването на стереотипа на бежанците, който хората в Калище сега са възприели. Цитиран от New York Times о.р. полковникът описва вълната от сирийските бежанци така: „Това е, както когато хуните идват в Европа“. После обвини за лошото състояние на бежанските центрове самите чужденци, защото „тези хора не знаят как да използват тоалетни“.
„Тия хора, които остават в България, са най-ниските слоеве на сирийските и афганистанските бежанци. Хора, които са живели в землянки. Тук остават най-неграмотните“, са други откровения от репертоара на председателя на Държавната агенция по бежанците. Правозащитните организации поискаха оставката му, но Чирпанлиев е на поста си и до днес.
Поведението на Чирпанлиев е може би най-ярката илюстрация за държавната политика на омразата. Това, което е не по-малко опасно от активното насаждане на нетърпимост, е бездействието на държавните институции. Помните ли един от приоритетите на служебното правителство? То трябваше да гарантира нормално започване на учебната година. Тогава подобна цел звучеше нелепо.
Днес разбираме, че тя всъщност е била крайно уместна, но служебното правителство се провали да я изпълни. Защото нещата в Калище нямаше да изглеждат така кално, ако местното население беше подготвено за новите ученици.
Стъпка втора: Медии на омразата
Всъщност колкото и усилия да беше положила властта, за да обясни на местното население, че търсещите закрила не са страшни, това така ли иначе щеше да е трудна задача. Защото населението е трайно облъчено от медиите и възприема бежанците като заплаха.
От първите страници най-четените вестници се обяснява как бежанците носят малария, хепатит, краста и каквото още се сетите. Освен че създават опасност за местното население, посланието е, че те носят и престъпност. Защото според медиите бежанците грабят, крадат и изнасилват.
Или както обобщи наскоро в един свой анализ дългогодишния главен редактор на „Обектив“ Юлиана Методиева: „Имигрантите са „не-наши“, те са незаконни, illegal, следователно заплашват родината ни. Омразата срещу вълната от временно пребиващи и търсещи хуманитарен статут в България се разнесе чак до бившата еврейска махала около Женския пазар. Изпадналите в беда и бягащи от войната и глада хора бяха наричани „мангали“, „боклуци“, „рязани“.“
През това време главни редактори на жълто-популярни сайтове с лекота агитираха: „С риск да ме обявят за коравосърдечен ксенофоб, и аз не бих пуснал децата си да учат с афганистанчета от бежански лагер.“
Създаването на масова психоза от медиите няма как да се парира дори вътре от самата гилдия, защото механизмите за саморегулацията й са разбити. В България има два вестникарски съюза, два етични кодекса, но нито една етична комисия.
Стъпка трета: Прокуратура в защита на омразата
Сещате ли се за онова шествие с високо вдигната ръка, което обиколи в София след нападението над Виктория Христова в денонощния магазин на „Пиротска“. Ами среднощните патрули на Боян Расате? Прокуратурата започна разследване за проповядване на омраза срещу Ангел Джамбазки, но днес, както много други подобни, то е на ниво „процесуално-следствените действия продължават“. А докато те продължават Джамабзки бе избран за депутат в Европейския парламент и е на път да влезе и в националния такъв.
Горе долу по същото време прокуратурата започна разследване и срещу Бисер Миланов-Петното за това, че е насаждал омраза към събрало се множество около джамията „сред които е имало и лица от афроамерикански произход“ (последното е цитат от прессъобщението на прокуратурата). Делото срещу него влезе в съда, едва когато Петното изпадна в немилост.
Наскоро стана ясно също така, че държавното обвинение е отказало да образува дело по сигнал на Българския хелзинкски комитет (БХК) срещу програмите на крайнодесни политичекски партии, в които се предвижда ромите, които не желаят да се интегрират, да бъдат затваряни в лагери. Аргументът на прокуратурата беше, че „посочените крайни мерки, като изолация на ромското население в програмата на НФСБ, например, са за лица, които не желаят и не полагат усилия за интегриране“.
Действително прокуратурата започна разследване по повод нападението над молещите си при джамията Баня Башъ. По случая има дело в Европейския съд по правата на човека, което е взето за приоритетно разглеждане. По него обаче българското правителство удари рамо на АТАКА и каза, че нападението над молещите се с камъни и горенето на молитвени килимчета не е незаконно, защото „не е преминало изискуемия минимум на грубост.“
Прокуратурата, която единствена по закон може да повдига обвинения, също така до ден днешен демонстрира, че не желае да ползва текстовете в Наказателния кодекса, които санкционират престъпленията от омраза. И не само – наскоро държавното обвинение дори предложи нанасянето на телесна повреда по хулигански, расистки и ксенофобски подбуди да се декриминализира. Така, когато омразата премина границите и стана престъпно деяние, единствената институция, която можеше да я разследва, просто поиска да абдикира от функциите си.
И така стъпка по стъпка се стигна до срамните сцени в село Розово. После дойде и Калище. Затова не се учудвайте, когато утре станем свидетели на следващото още по-радикално ксенофобско изпълнение. Защото тази сутрин министърът на образованието в пристъп на иновативност призовава хората, които не искат чужденци, да го обявяват по-рано. Очевидно вече омразата е приемлива с предварителна заявка. /Капитал/