Автор: Иво Инджев
На 8 септември 1944 България все пак обявява война на Германия, но забавянето на това решение с три дни поради настояването на съветския агент Иван Маринов , министър на войната в правителството на Констанин Муравиев, Сталин вече е получил измисления от него повод да скъса дипломатическите отношения с България и да нареди окупацията й въпреки очакванията на българските власти и на западните съюзници на СССР, че Червената армия ще премине транзитно през опразнените от германски български земи, за да ги преследва на Запад.
На т.н. народен съд Иван Маринов откровено се хвали с „подвига” си да помогне на Сталин да получи повод за война ( и окупиране на България), припомняйки заслугата си за тридневното забавяне, оказало се фатално за съдбата на България след като болшевишкият диктатор ултимативно настоява София да не се задоволява само със скъсването на отношенията с Германия, а така също да й обяви война. Българското правителство, в лицето на премиера Муравиев и на най-влиятелната фигура в кабинета Атанас Буров, решили да изчакат „експертизата” на Маринов, който ги умолявал да не бързат с акта на обявяването на война на Германия, за да не бъдат застрашени от обкръжение и репресии от страна на германските войски българските дивизии в Македония. В края на краищата Иван Маринов имал личен опит от Македония, където командвал една дивизия преди да бъде поканен да се присъедини към новото правителство в София.
Тази история е известна- само предположението за решаващата роля на Буров в избора на Маринов като мъж на сестрата на Георги Кирков, е мое. Правя го в „Течна дружба” на базата на съпоставяне на факти, свързани с банкера Буров. Той е съчетавал в себе си омразата срещу комунизма с русофилството, но като русофил се е надявал на добрата воля на Русия. Очаквал е Сталин да бъде умилостивен от факта, че зетят на комунистическия български вожд Георги Кирков, никому неизвестен дотогава български генерал, е поканен да сподели властта в кабинета на Муравиев.
Когато т.н. народен съд осъжда Буров, той се разкайва за наивността си, а Маринов ( единственият от наградените за участието в преврата български генерал, на когото Сталин не отнема в последствие дадения му за предателството съветски орден „Суворов”) тържествува угоднически за измамата. Благодарение на нея СССР си намира формален повод за окупацията на България, а руската агентура в българската армия извършва просъветския преврат в нощта на 8 срещу 9 септември с личното съучастие на военния министър в ролята на главен троянски кон.
Тази премълчавана от съветизираната пропаганда „подробност” от историята е поучителна с днешна дата. Не авторът на тези редове, а самият председател на ЕК Жозе Мануел Барозу, цитиран от в. „Дейли телеграф” на 8 април тази година, предупреди, че сред българските политици има агенти на Русия.
И днес задачата на въпросните агенти е подобна: да задържат колкото се може повече България в кремълската конюшня с европейски троянски коне. Арестуването на българи заради това, че са дръзнали да напишат истината върху най-мащабния символ на лъжата за съветското освобождение на България, доминиращ над столицата на евроатлантическа България, е арогантното доказателство за пришпорването на българския троянски кон с кремълския камшик.
Гражданската инициатива за демонтирането на Монумента на окупационната червена армия ( МОЧА) организира за опресняване на замъглената от пропагандата памет бдение на 9 септември от 19 часа с призив гражданите да донесат снимки на свои близки, жертви на бруталната съветска колонизация.
Поканени са и медиите, които могат да допринесат за опресняване на националната памет пред един паметник на българската безпаметност за престъпленията на съветския колониализъм. Негова производна са всички останали политически и идеологически мотивирани престъпления, извършени на вълната на съветската окупация на България, поддържала дипломатически отношения със СССР до деня на вероломното съветско скъсване на тези отношения през септември 1944 г., довело до непризнатата и до днес като национална катастрофа насилствена съветизация.