Ефектът от руските санкции в България ще е малък

Износът за Русия на продукти от забранителния списък е едва 10.5 млн. лв. през първото полугодие

Barack Obama, Vladimir Putin

Малко над 10.5 млн. лв. Толкова е стойността на продуктите от забранения списък, които български компании са изнесли за Русия до средата на 2014 г. Ако досега скромната сума е стояла като пропусната възможност, след налагането на санкции от Кремъл за внос на някои стоки от ЕС, малкият стокообмен вече може да се приеме за добра новина. Общият износ на България за Русия през миналата година е за 1.12 млрд. лв., като основната част са медикаменти (основно лекарства), машинни елементи и машини, вино, горива, електротабла, както и козметика. Нито един от изброените продукти засега не е в списъка със забранените, който руското правителство разпростани в четвъртък. Ембаргото е за една година и важи за Украйна, САЩ, Канада, целия ЕС, Австралия и Норвегия (виж другия текст).

Все пак проблеми ще има основно за производителите на плодове, част от които са имали подписани договори с руски компании. Правителството ще изчака официалното уведомление и след това ще направи анализ на потенциалните загуби от санкциите. Възможно е да има и косвен ефект за българската икономика – ако много европейски компании пострадат от спадащи продажби (Кремъл предвижда и санкции за други отрасли), това може да доведе до ново свиване на БВП в Евросъюза, което ще се усети и в България, тъй като той ни е основен търговски партньор.

Леко горчив плод

През цялата минала година България е изнесла за Русия продукти от забранителния списък на обща стойност 18.15 млн. лв., като в сравнение с предишните три години има осезаем спад. Най-голям дял имат плодовете – пресни или замразени, но дори санкциите да се запазят за дълго време, сериозен пряк ефект върху цялата икономика няма да има. Причините са две – първо, производството на плодове и зеленчуци в България е малко, едва задоволява вътрешния пазар в пика на сезона. Второ – тази година е имало потенциал за повече износ, но градушките и дъждовете са съсипали голяма част от реколтата, така че и със забрана, и без нея, на руския пазар са продадени много малко плодове и зеленчуци.

Доматите например са на стойност едва 227 хил. лв. за цялото първо полугодие, а износът на по-късните плодове като ябълки, круши и дюли през миналата година е бил за малко над 250 хил. лв. От сектора обясняват, че тази година продажбите на череши, например, са пострадали заради дъждовете и градушките.

Все пак ще има производители на плодове, които ще усетят санкциите, стана ясно от думите на Мариана Милтенова, председател на Националния съюз на градинарите в България. „Със сигурност ще има засегнати“, обясни тя. Санкциите ще се отразят на потенциалните възможности – по думите на Милтенова е имало нагласа сред повече производители да изнасят. „Сега забраната ще рефлектира върху договорите. Много производители имаха споразумения с руски партньори за плащане на 70% аванс от цените, това беше за всички плодове“, коментира още Милтенова. Освен това е имало подписани договори за износ с една от големите търговски вериги в Русия, за която вече няма как да се продава. Тя добави, че все още не са мислили за компенсация. Причината – досега производителите на плодове и зеленчуци в България никога не са получавали компенсации, така че не очакват обезщетения и сега.

Мариана Милтенова обясни, че е трудно за българските компании да изнасят плодове и зеленчуци в Русия заради конкуренцията от Сърбия, Турция и Македония, които имат двустранни споразумения за търговия без или с намалено мито, за разлика от България. Като държава от ЕС няма как продуктите ни да се освободят от мито. Сърбия например има споразумение за търговия от години и облагането е само с 1% мито. Всъщност от това могат да се възползват и български компании, ако си намерят партньори в Сърбия – условието е 51% от капитала да е сръбска собственост. Все още е рано да се коментира, но е възможно ако санкциите продължат дълго време, българските производители да използват тази възможност.

В списъка, поне до тук, не фигурират преработени плодове и зеленчуци. Този сектор прави значително по-голям износ към Русия спрямо прясната продукция, включително на различни видове консерви, конфитюри и др. През последните години компаниите от консервната промишленост се опитват да възвърнат старите си позиции на руския пазар като включително спечелиха и финансиране от европейската програма за промоция на храни за кампания в Русия.

Малко мляко и никакво месо

Засегнати от забраната ще бъдат и производителите на млечни продукти, макар износът да е малък. Диляна Славова, председател на Националната асоциация на млекопреработвателите, коментира че „забраната не е добра за целия земеделски сектор.

Специално при млекопреработвателите, за да изнасят за Русия, те трябва да минат през много тежки проверки за спаване на изключително завишени изисквания, които се извършват на място от представители на руските ветеринарни служби“.

Тя обясни, че това са много тежки проверки и едва 10-12 компании имат право да изнасят млечни продукти за Русия. „Трябва да се види какъв ще е ефектът от забраната за целия сектор и да се потърсят компенсации от ЕС, поляците вече го направиха – те поискаха компенсации заради забраната за внос на плодове в Русия“, каза още Славова.

Месопреработвателните компании не са засегнати от санкциите – от години България не продава там никакви месни продукти.

Последният износ на прясно или замразено месо е бил през 2010 г., а от 2012 г. досега вече няма и продажби на осолени и пушени меса. Д-р Димитър Белоречков, председател на Съюза на птицевъдите в България също заяви, че няма да има ефект върху техния бранш, защото отдавна са прекъснати връзките с руския пазар и няма износ нито на месо, нито на яйца. По думите му там са силни американски и бразилски компании, а България няма и внос нито на фуражи, нито на медикаменти и ваксини.

Същото е мнението и на Любомир Лозанов, изпълнителен директор на „Амета холдинг“ (марка „Лудогорско  пиле“): „Нито една българска птицевъдна фирма няма износ за Русия. На  практика забраната няма да има ефект върху птицевъдния бранш „. Това обясни и Кирил Вътев, собственик на месопреработвателната фирма „Тандем-В“ – по думите му нито една компания от сектора няма да пострада, защото износ на месни продукти за Русия няма.

Ефектите от забраните в Русия все пак може да се усети от българския бизнес. Голяма част от европейските държави, които търгуват селскостопанска и хранителна продукция, работят и на вътрешния пазар в ЕС. Евентуалното по-голямо предлагане на него на пренасочена от произведена за Русия стока, може да доведе до по-висока конкуренция и намаление на цените.

Засега правителството е в изчаквателна позиция – от Министерския съвет съобщиха, че още няма официално уведомление, след което „ще бъде извършен анализ на точния обхват на санкциите“. За обезщетения от правителствената пресслужба не споменаха, а добавят, че предстои съгласуването на обща европейска позиция./Капитал/